Иманярство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иманяр)
Направо към: навигация, търсене

Иманярството е противозаконна дейност, извършвана от физически лица ("иманяри"), изразяваща се в нерегламентирано издирване на археологически културни ценности. Обикновено издирването става с помощта на технически средства, най-често металдетектори и земекопна техника.

Правен статут[редактиране | редактиране на кода]

Деянието е престъпно според Наказателния кодекс на Р България и се наказва с лишаване от свобода или парична глоба. Намерените предмети, както и оборудването и техниката, използвана за нерегламентираното издирване, се конфискуват в полза на държавата. Термините "иманярство", "иманяр", "търсач" и пр. не са правни термини. Използването на регистрирано оборудване (металдетектор) не прави издирването на археологически ценности законно. Регламентирането на издирвателската дийност е уредена в специална наредба на Министерство на културата.

Причини и размер[редактиране | редактиране на кода]

Причините за иманярството не са комплексно изследвани, но сред тях са високата безработица, бедността, криминогенната обстановка в страната и недостатъчното противодействие от страна на органите на реда.

Липсва публична статистика за размера на иманярството в България.

Щетите биват материални (на артефактите, на терена и пр.) и нематериални (загуба на контекст). Често нематериалните щети са в пъти по-големи от материалните.

Иманярството в България е особено силно развито в районите със слаба икономика, напр. Северозападна България. Унищожаването на културно-историческото наследство на България постепенно се превръща в предмет на обществена дискусия. Липсата на строги и организирани от държавата мерки за спиране на злоупотребата с историческите ценности на територията на Република България, въпреки множеството изказани мнения на учени (например Божидар Димитров и Николай Овчаров) в тази насока, дава повод в средствата за масова информация да се говори за "иманярска мафия".

Структура на иманярството в България[редактиране | редактиране на кода]

Най-общо съществуват няколко типа иманяри:

  • т.нар. "малджии", които търсят легендарни съкровища като това на Вълчан войвода, на цар Иван Шишман и др.;
  • инцидентно дийстващи опортюнисти, които не се занимават системно с иманярство (т.нар. "пишман иманяри");
  • самостоятелно действащи иманяри - неорганизирани в групи, системно занимаващи се с издирвателска дейност;
  • иманярски групи - състоят се от няколко човека копачи, ръководени от лице, свързано с местни прекупвачи (дилъри). Обикновено работят в ограничен периметър.

Обикновено иманярите се насочват към съществуващи археологически обекти или черпят информация за потенциални такива от исторически книги, медии и местни слухове. Иманярите рядко притежават необходимото познание, за да откриват и запазват археологически предмети, и затова често ги повреждат в опит да ги приведат в „търговски вид“.

Противодействие на иманярството[редактиране | редактиране на кода]

Противодействието на иманярството е в ресора на Криминална полиция, а когато става въпрос за организирана пристъпна група - в ресора на ДАНС. Често двете служби действат съвместно.