Айзтулф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айзтулф
крал на лангобардите
Айзтулф 

Айзтулф 749- 756
Роден: ?
Починал: 756

Айзтулф (на латински: Aistulf) е предпоследният крал на лангобардите от 3/ 4 юли 749 до декември 756.

Фамилията му е от Белуно. Син е на Пемо херцог на Фриули и Ратперга. Брат e на лангобардслия крал Ратчис. Женен e за Гизелтруда, сестра на херцог Анселмс на Фриули, по-късния игумен - създател на Нонантола.

Айзтулф, след като получава трона от брат си Ратчис през 749 г., следва същата политика като него и напада папите и византийска Италия. През 751 г.завоюва Равена. Той заплашва дори Рим и изисква про-глава-данък.

Алармираните папи, които всъщност са подчинени на Византия, но не могат от там да очакват помощ, заради караниците за иконите (Иконоклазмус), връзката между Рим и Константинопол е похабена. Затова папите се обръщат към каролингските владетели на Франкското царство. Още 751 г. папа Григорий III моли Карл Мартел да нападне, но той не реагира.

Синът на Карл Мартел Пипин III (младия или къси) се издига като крал през 751 г. със съгласието на папа Захарий като премахва безсилния крал на меровингите. С това въздействие при кралското издигане на първия каролингски крал се основава между него и Папството съюз, който малко по-късно действа против лангобардския крал Айзтулф.

През 753 г. посещава, от Айзтулф обезпокоеният, папа Стефан II (III) Пипин във франското царство и моли там за помощ. През годините 754 и 756 Пипин пресича Алпите, побеждава Айзтулф при двете възможности и дава на папата земите, завоювани от Айзтулф, обратно.

Айзтулф умира по време на лов през декември 756 г. На трона се качва отново Ратчис, който за втори път става крал.

Източници[редактиране | edit source]