Ратчис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ратчис, 744 г. и брат му Айзтулф
Tableau de Francesco Nasini : "Chasse du duc Ratchis "San Salvatore à Abbadia

Ратчис (на латински: Ratchis; + сл. 757) e херцог на Фриули и крал на лангобардите през 744- 749 и 756- 757 г.

Син е на херцог Пемо на Фриулскоро херцогство и Ратперга. Фамилията му е от Белуно. Баща му е син на херцог Било.

Ратчис e провъзгласен от крал Лиутпранд през 739 г., след сваляне на баща му Пемо, за херцог на Фриул. Женен е за благородната римлянка Тасия, имат дъщеря Ратруд. Ратчис има и допълнително име Хидебохорит, което е останало в строения от него Олтар в Чивидале.

През 744 г. наследникът на Лиутпранд, крал Хилдепранд е свален и Ратчис e избран за крал.

Ратчис следва приятелска римска политика. Когато спира военния поход против Византия по съвет на папа Захарий, анти - византийската опозиция го сваля през 749 г. и издига брат му Айзтулф за крал. След смяната му Ратчис става монах в манастира Монте Касино. След смъртта на Айзтулф 756 г., се опитва отново да се качи на трона, само за три месеца отново е крал, но е победен от Дезидериус, херцог на Тоскана и се оттегля обратно в манастир.

Ратчис, застъпникът на Павел Дякон е описан от него като стабилен, умен и храбър мъж, но като крал не успява да спечели големите и народа в царството. Стига се до тежки вътрешни неспокойствия и револти на населението против гасталди и херцози.

Ратчис се нарича "Princeps" и се отказва от старото наименование (Titular) "rex gentis Langobardorum"; за да спечели широк политически базис прави огромни дарения, дава привилегии на кралските хора и помага на долните слоеве на лангобардското население чрез социални закони. С поглед напред се стреми като крал към мирен коексистенц с Рим и Равена, понеже връзката с франките е изострена.

Източници[редактиране | edit source]