Ариоалд

Един умбо на лангобардите, Северна Италия, VII век

Ариоалд (Arioald) е от 626 г. до 636 г. крал на лангобардите.

През 626 г. крал Адалоалд, католик, е обявен за луд и премахнат - отива във Византия и там е убит. На престола застава неговият зет Ариоалд от династията на Coupa, херцог на Торино, женен за католичката Гундеперга (* 605; † 640), дъщеря на кралица Теодолинда, сестра на Адалоалд. Ариоалд е арианец.

Сключва с краля на франките Дагоберт I съюзен договор и тръгва с него против славяните на източната граница.

Своята жена обвинява в "изневяра" и я затваря за 3 години в малък кастел, пуска я обаче на свобода по интервенция на меровингера Хлотар II.

Лангобардите участват заедно с франките в нападението против славянското царство на Само, (Държава на Само).

След смъртта на Ариоалд през 636 г. за наследник е избран Ротари, херцог на Бреша.

Източници

• Павел Дякон, Historia Langobardorum, Ludwig Bethmann, Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
• Фредегар, Chronik IV, 49-70, Monumenta Germaniae Historica: MGH SS rer Merov II, S. 145ff