Теодолинда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теодолинда, фреска на семейството Заватари (1444)

Теодолинда или Теуделинда (Theodolinda; Theudelinde, Theodolinde, Theodelind, * 570, Бавария; + 627/628 при Варена на езерото Комо, погребана в Сан Джовани в Монца) е кралица на лангобардите, чества се като светица.

Тя е дъщеря на херцог Гарибалд I от Агилолфингите от Бавария и Валдерада - дъщеря на лангобардския крал Вахо и вдовица на краля на франките Теодебалд. По майчина линия Теодолинда е роднина с лангобардската кралска династия Летинги.

Омъжва се за двама крале на лангобардите и от 589 до 626 г. е лангобардска кралица:

Теодолинда има 2 деца:

Първоначално е трябало да се омъжи едва 15-годишна поради брачната политика на баща си за краля на франките Хилдеберт II. След развалянето на проекта я сгодяват за Аутари, който отива да ѝ поиска ръката преоблечен. Тя отива заедно с брат си Гундоалд в Италия. Гундоалд е провъзгласен от Аутари за херцог на Асти.

Крал Аутари умира на 5 септември 590 година. Още през същия месец или най-късно през ноември Теодолинда се омъжва за Агилулф, херцог на Торино, който през май 591 година е издигнат в Милано за крал на лангобардите. Теодолинда строи след 590 г. в Монца кралска лятна резиденция и църквата Сан Джовани.

Чрез женитбата легитимацията на Агилулф се засилва. Теодолинда има влияние в управлението, преди всичко в религиозната политика. Католичка, която си пише с папа Григорий Велики, тя има голямо влияние върху арианския си съпруг, така че той се доближава до католическата църква, връща нейните заграбени имущества и разрешава завръщането на някои от избягалите от лангобардите епископи в техните диоцези.

На 7 април 603 година в Монца кръщават католически единствения ѝ син Адалоалд, който през 604 година е издигнат, следвайки римско-императорската традиция, за съ-крал. През 613 г. Теодолинда подпомага мисията на ирландеца Колумбан при основаването на Боббио (Bobbio) с подаряване на земя.

През 616 г. умира Агилулф. Понеже нейният син е още малолетен, Теодолинда ръководи царството. И след неговото пълнолетие тя влияе на сина си да води приятелска политика с католическата църква и византийския император, което предизвиква силни реакции в царството и води накрая до неговото смъкване и смърт.

Новият крал Ариоалд се жени за Гундеперга, дъщерята на Теоделинда, която по-късно се омъжва и за крал Ротари. Скоро след смъртта на сина ѝ Теодолинда също умира, макар че точната година на смъртта ѝ не е известна.

Тя се чества от католическата църква като светица на 22 януари.

През 652 година с възкачването на Ариперт I - син на брата на Теодолинда херцог Гундоалд от Асти (565 - 612), отново член от семейството ѝ идва на власт.

Като един от нейните църковно-политически съветници се смята Секундус от Тренто, който си кореспондира също и с папа Григорий и кръщава Адалоалд. Секундус пише (сега загубено) историческо произведение, в което Теодолинда е представена много позитивно. Върху това описание се базира вероятно и изказването при Павел Дякон, който за този период ползва главно трудовете на Секундус. Понеже книгата на Секундус прекъсва през 612 г., за следващите години от живота на Теодолинда при Павел Дякон има много малко информации, който е главен информатор за това време.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]