Фридрих I Барбароса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Барбароса.

Hohenstaufen family arms.svg
Фридрих I Барбароса
император на Свещената Римска империя
Friedrich I. Barbarossa.jpg

Бюст на Фридрих I Барбароса от 1160 г.
Лични данни
Управление 1152-1190 г.
Коронация 18 юни 1155 г.
Други титли Крал на Германия и Италия
Роден ок. 1122 г.
Вайблинген, дн. Германия
Починал 10 юни 1190 г.
Салет, Византия
Погребан в Храм Свети Петър, Антиохия
Предшественик Лотар III
Наследник Хайнрих VI
Семейство
Династия Хоенщауфен
Баща Фридрих II Швабски
Майка Юдит Баварска
Бракове Аделхайд фон Фобург
Беатрис Бургундска
Потомци 11 законни деца
Hohenstaufen emporer arms.svg
Фридрих I Барбароса като кръстоносец.
Миниатюра от ръкопис от 1188 г., Библиотека на Ватикана.
Монета с император Фридрих I Барбароса

Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) (на немски: Friedrich I Barbarossa) е от 1147 до 1152 г. като Фридрих III херцог на Швабия, от 1152 до 1190 г. римско-немски крал (германски крал) и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г.

Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е херцог Фридрих II Швабски (1090–1147), майка му Юдит (1103–1131) e дъщеря на херцог Хайнрих IX Баварски от фамилята Велфи и Вулфхилд Саксонска, дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и на София Унгарска.

От 1147 до 1149 г. Фридрих участва в кръстоносния поход на чичо му крал Конрад III. На 9 март 1152 г. е коронован в Аахенския Дом за римско-немски крал от архиепископа на Кьолн Арнолд II.

Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци.

На 18 юни 1155 г. Барбароса е коронован за император в църквата Св. Петър от папа Адриан IV.

През 1156 г. сключва договор с Хайнрих Лъв, според който Хайнрих Лъв получава феодални владения в Централна Италия, както и Бавария, която прибавя към Саксония. За сметка на това маркграфство Австрия е отдадено на рода Бабенберг. Договорът е породен от стремежа на Фридрих I Барбароса към траен мир. [1]

Предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва, обаче, битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на Ломбардската лига.

В годините на неговото управление Свещенната римска империя достига най-големия си разцвет.

През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалия конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.

През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но през юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.

Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.

На нападението срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е дадено кодово название Операция Барбароса от Адолф Хитлер в памет на Фридрих І Барбароса.

Фридрих Барбароса е един от основните герои в романа Баудолино на Умберто Еко.

Фамилия[редактиране | edit source]

Фридрих І Барбароса се жени 1147 г. за Аделхайд фон Фобург (1128—след 1187), дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146); бракът е анулирован през март 1153 г.

Втори път той се жени 17 юни 1156 г. във Вюрцбург за Беатрис Бургундска (1140–1184), единствената дъщеря на граф Райналд III от Бургундия († 1148) (от Иврейска династия). Те имат децата:

  • Беатрис (* 1160/1162, † 1174)
  • Фридрих V (* 16 юли 1164, † 1168/1170), 1167 херцог на Швабия
  • Хайнрих VI (* 1165, † 1197), немски крал и император, крал на Сицилия, ∞ Констанс Сицилийска (* 1154, † 1198)
  • Конрад (* 1167, † 1191 при Акон), като Фридрих VI херцог на Швабия
  • Гизела (* 1168, † 1184)
  • Ото I (* 1170, † 1200), пфалцграф на Бургундия, ∞ Маргарета († 1230), пфалцграфиня на Бургундия, графиня на Блоа
  • Конрад (* 1172, † 1196), херцог на Швабия
  • Райналд (* 1173; † като дете)
  • Вилхелм (* 1176; † като дете)
  • Филип (* 1177, † 1208), херцог на Швабия, немски крал, ∞ 1197 Ирина Ангелина
  • Агнес (* 1178/1179, † 1184)

Литература[редактиране | edit source]

  • Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. С., Ст. Атанасов, 1936.
  • Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. С., Мария Арабаджиева, 2005.
  • Васил Нинов. Gesta Federici I. imperatoris in expeditione sacra. - Mediaevalia, 1, 2011, № 3, 137-158.
  • Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256–262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43–58
  • Joachim Ehlers: Friedrich I. In: Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, ISBN 3-406-50958-4, S. 232–257.
  • Knut Görich: Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-59823-4.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 13.

Външни препратки[редактиране | edit source]