Фридрих I Барбароса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Барбароса.

Hohenstaufen family arms.svg
Фридрих I Барбароса
император на Свещената Римска империя
Barbarossa.jpg

Фридрих I Барбароса като кръстоносец.
Миниатюра от ръкопис от 1188 г., Библиотека на Ватикана.
Лични данни
Управление 1152-1190 г.
Коронация 18 юни 1155 г.
Други титли Крал на Германия и Италия
Роден ок. 1122 г.
Вайблинген, дн. Германия
Починал 10 юни 1190 г.
Салет, Византия
Погребан в Храм Свети Петър, Антиохия
Предшественик Лотар III
Наследник Хайнрих VI
Семейство
Династия Хоенщауфен
Баща Фридрих II Швабски
Майка Юдит Баварска
Бракове Аделхайд фон Фобург
Беатрис Бургундска
Потомци 12 законни деца
Hohenstaufen emporer arms.svg

Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) е германски крал от 1152 г. и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г.

Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е херцог Фридрих II Швабски, майка му Юдит e дъщеря на херцог Хайнрих IX Баварски от фамилята Велфи.

Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци. Предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва, обаче, битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на Ломбардската лига.

В годините на неговото управление Свещенната римска империя достига най-големия си разцвет.

През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалия конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.

През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но през юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.

Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.

На нападението срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е дадено кодово название Операция Барбароса от Адолф Хитлер в памет на Фридрих І Барбароса.

Фридрих Барбароса е един от основните герои в романа Баудолино на Умберто Еко.

Литература[редактиране | edit source]

  • Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. С., Ст. Атанасов, 1936.
  • Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. С., Мария Арабаджиева, 2005.
  • Васил Нинов. Gesta Federici I. imperatoris in expeditione sacra. - Mediaevalia, 1, 2011, № 3, 137-158.