Умберто Еко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Умберто Еко
Umberto Eco 01.jpg
Роден 5 януари 1932 г.(1932-01-05)
Алесандрия, Италия
Професия писател, философ
Националност Флаг на Италия Италия
Жанр драма, семиотика
Известни творби Името на розата
Награди Командор на ордена на Почетния легион Офицер на ордена на Почетния легион Командор на Ордена за изкуство и култура на Франция Орден за заслуги през ФРГ Орден „Pour le Merite” на Германия за заслуги Кавалер на големия кръст за заслуги към Италианската република
Подпис Umberto Eco signature.svg
Сайт http://umbertoeco.it/
Умберто Еко в Общомедия

Умберто Еко (на италиански Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета.

Умберто Еко е роден през 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.

През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

Семиотика[редактиране | edit source]

Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже[1].

Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века. За по-ранните си работи той казва: "В моите пред-семиотични трудове, като Отворената Творба, бях силно вдъхновяван от феноменологията, от Хусерл до Мерло-Понтии, от психологията на перцепцепцията, от транзакционалистите до Пиаже"[2]. През следващите години той посвещава на семиотиката редица трудове, съдържащи всеки път главно синтез и популяризация, и не собствен принос. Но дори и така интересите му търпят известна еволюция. Доста от рано той се ориентира към прагматистки вдъхновени схващания, следващи Чарлс Пърс. Това го отличава от европейската традиция, която се придържа повече към постановките на Фердинанд дьо Сосюр. Основното различие е, че при нея изследователите изхождат от понятието за знак, което се счита предзададено и то като артефакт на културата. Прагматисткият подход отказва да предрешава въпроса, дали нещо е знак или не, и изхожда от по-неясното понятие за семиозис и респективно - означване. За така разбираната семиотика решаващият въпрос е доколко разглеждането и анализът на дадено явление като семиотично са резултатни и ползотворни. Виждане на практически всевъзможни явления като знаци, и най-вече допускането на 'естествени знаци', от Еко се приемат без специални уговорки. Разбираемо, неговата семиотиката лесно прераства, не само в обща културология, но и във всеобща наука за познанието. В последните си книги (Кант и Птицечовката), аргументирайки се, че при сетивността вече е налице семиозис[3], Еко прави опит за сближаване на семиотиката с днешните когнитивни науки.

Doctor honoris causa[редактиране | edit source]

От 1985, Умберто Еко е бил отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1990), Буенос Айрес (1994), Санта Клара (1996), Москва (1998), Берлин (FUB) (1998), Квебек (UQAM) (2000), Йерусалим (2002) и Сиена (2002).

Пълният списък може да бъде намерен в неговата официална автобиография.

Библиография[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

Семиoтика и есеистика[редактиране | edit source]

Областите във философията в които пише Еко са предимно семиотика, лингвистика, естетика и морал. (за пълна библиография вж. статията на англ. ез.)

  • (1956) Il problema estetico in San Tommaso / Естетическата проблематика на Тома от Аквино
1988 - ново преработено издание
  • (1962) Opera Aperta / Отворената творба
The Open Work (1989), англ. превод на изданието от 1976 плюс други есета.
  • (1963) Diario minimo / Малък дневник
  • (1964) Apocalittici e integrati / Апокалипсисът е отложен
  • (1965) Le poetiche di Joyce / Поетиката на Джеймс Джойс
  • (1975) Trattato di semiotica generale / Трактат по обща семиотика, София: Наука и изкуство, 1993
  • (1984) Semiotica e filosofia del linguaggio / Семиотика и философия на езика, София: Наука и изкуство, 1993
  • (1990) I limiti dell'interpretazione / Границите на интерпретацията
  • (1992) Interpretation and Overinterpretation / Интерпретация и свръхинтерпретация, София: Наука и изкуство, 1993
съвместно с Ричард Рорти, Джонатан Калър, Катрин Брук-Роуз
  • (1993) La ricerca della lingua perfetta nella cultura europea / В търсене на съвършения език
  • (1994) Six Walks in the Fictional Woods / Шест разходки в гората на романа
  • (1997) Cinque scritti morali / Пет морални есета, София: Лик, 1999
  • (1999) Как се пише дипломна работа, София: ИК “Александър Панов”
  • (1997) Kant e l'ornitorinco / Кант и птицечовката: есета върху езика и възприятието, София: Дом на науките за човека, 2004
  • (2000) Experiences in Translation /Опити в превода.
Умберто Еко, 2002.
  • (2003) Mouse or Rat?: Translation as negotiation / Мишка или плъх?: Преводът като споразумение.
  • (2003) Sulla letteratura / Върху литературата
  • (2004) Storia della bellezza / История на красотата, София: Кибеа, 2006
представяне от Умберто Еко, в съавторство с Гироламо де Михел.
  • (2006) A passo di gambero. Guerre calde e populismo mediatico / Връща ли се часовникът назад, София: Сиела, 2010. ISBN:9789542808411
  • (2007) Storia della bruttezza / История на грозотата / On Ugliness
  • (2008) The Infinity of Lists: An Illustrated Essay / Безкраят на списъците: илюстровано есе
  • (2010) Това не е краят на книгите, София:Enthusiast ISBN: 9789542958024
Умберто Еко и Жан-Клод Кариер
  • (2011) Costruire il nemico e altri scritti occasionali / Да сътворим врага и други писания по случайни поводи София:Бард (2013) ISBN: 9789546554079
  • (2012) Scritti sul pensiero medievale / Текстове върху средновековното мислене

Книги за деца[редактиране | edit source]

  • „La bomba e il generale“ (1966)
  • „I tre cosmonauti“ (1966)
  • „Gli gnomi di Gnu“ (1992)

Литература[редактиране | edit source]

  1. Еко У., Трактат по обща семиотика, София:Наука и изкуство,1993, с.33
  2. Еко У., Кант и Птицечовката,София:Дом на науките за човека, 2004, бел.4, с. 601
  3. Еко У., Кант и Птицечовката, пар. 3.2, с. 171

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Umberto Eco“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.