Ричард Рорти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ричард МакКей Рорти
философ
Роден 4 октомври 1931, Ню Йорк, САЩ
Починал 8 юни 2007 (възраст 76)
Регион Западна философия
Англоезична философия
Школа прагматизъм
Основни интереси Философия на езика • Philosophy of mind • етикалиберализъм • метаепистемология
Основни идеи иронизъм, краен речник

Ричард Рорти (на английски: Richard McKay Rorty; роден на 4 октомври 1931 - починал на 8 юни 2007) е американски философ. Добива известност през осемдесетте години на ХХ в. с книгата си Философията и огледалото на природата. Като се обявява за прагматист, Рорти се дистанцира от господстващата в родината му аналитична философия и възприема, донякъде еклектично, идеи, характерни за съвременната европейска мисъл.[1]

През 1992 г., когато навършва 60 години, Рорти публикува своя кратка интелектуална биография – Троцки и дивите орхидеи[2]. В нея са набелязани основни идеи и обстоятелства, довели до това, че той е критикуван и от консервативно настроените среди, и от тези с реформаторски или дори постмодерни разбирания.

Биография[редактиране | edit source]

Рорти е роден и израства в Ню-Йорк, в семeйството на интелектуалци с леви убеждения. От малък слуша политическите дискусии, в които родителите му са въвлечени, и има възможност да чете из разнородните книги, които са в дома им. На 15 години постъпва в Чикагския университет, където започва да следва философия. Възгледите, с които е израстнал, се сбъскват с консервативната нагласа, господстваща в университета. Впечатлен е от ерудицията на имигранти, които преподават там в годините след войната и особено от Лио Строс (Leo Strauss). Докторска степен получава в Йейл през 1956 г., пишейки дисертация върху „Понятието за потенциалност“. В продължение на 21 години е професор по философия в Принстънския университет, а от 1997 г. - заслужил професор в Станфорд.

През 1954 г. Рорти сключва брак с Амели Оксенберг, също университетски кадър, и от брака им се ражда сина му Джей. След развод Рорти се жени повторно и има още две деца. Почива от рак на панкреаса през 2007 г.

Скоро след излизането на "Троцки и дивите орхидеи" в разговор с Иванка Райнова Рорти резюмира своята житейска траектория:

"Мислех си, че заниманията ми с философия ще ми позволят да обединя изкуството и политиката, красотата и човешката свобода. Затова се опитах да стана платоник, следвайки идеята на Платон за единството на доброто, красотата и справедливостта. Но това начинание скоро се провали. Прекарах 40 години в борба с платонизма, който провали юношеската ми надежда. Търсенето на критически инструменти срещу Платон ме направи привърженик на Витгенщайн, прагматист и т.н."

[3]

Основни работи[редактиране | edit source]

Философията и огледалото на природата[редактиране | edit source]

Излязлата през 1979 г. книга на Рорти бива приета изненадващо добре и превръща своя неизвестен автор в знаменит философ. С впечатляваща рефлексивност изложението, направено в духа на аналитичната философия, се обръща срещу самата нея като изявява множество от неизказани нейни моменти.

Случайност, ирония и солидарност[редактиране | edit source]

В Случайност, ирония и солидарност (1989) Рорти изоставя опитите да обясни своите теории в аналитични термини и създава алтернативна концептуална схема, където той отрича „платониците“. Тази схема е базирана на вярата, че няма разбираема истина (поне не в смисъла, в който е обичайно концептуализирана). Рорти предлага философията (заедно с изкуството, науката и т.н.) да се използват, за да ни дадат възможностт да (пре)създаваме себе си, гледище, адаптирано от Ницше и към което Рорти също идентифицира автори на романи като Пруст, Набоков и Хенри Джеймс. Тази книга също така маркира неговия първи опит специално да артикулира политическото виждане, съдържащо се в неговата философия на виждането за разнообразна и разнородна общност, свързана вътре от опозицията срещу жестокостта, а не от абстрактни идеи като „справедливост“ и „общочовечност“, поддържани от разделението на публичното и частно в живота.

В тази книга Рорти за пръв път въвежда терминологията на Ироницизма, която използва, за да опише неговия подход и философия.

Рорти в България[редактиране | edit source]

На 14 юни 2000 г. проф. Ричард Рорти е поканен в Нов български университет, за да произнесе академична лекция на тема „Има ли конфликт между религия и наука?“.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Philosophy and the Mirror of Nature. Princeton: Princeton University Press, 1979.
    • Философията и огледалото на природата, София: Наука и изкуство, 1998 (ISBN 954-02-0233-7)[4]
  • Consequences of Pragmatism. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982. ISBN 978-0816610631
  • Contingency, irony, and solidarity. Cambridge: Cambridge University Press, 1989. ISBN 978-0-521-35381-6
    • Случайност, ирония и солидарност, София: изд. Критика и хуманизъм, 1998 (ISBN 954-587-032-X)
  • Philosophical Papers vols I - IV:
    • Objectivity, Relativism and Truth: Philosophical Papers I. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN 978-0521353694
    • Essays on Heidegger and Others: Philosophical Papers II. Cambridge: Cambridge University Press, 1991. ISBN
    • Truth and Progress: Philosophical Papers III. Cambridge: Cambridge University Press, 1998. ISBN
    • Philosophy as Cultural Politics: Philosophical Papers IV. Cambridge: Cambridge University Press, 2007.
  • Achieving Our Country: Leftist Thought in Twentieth Century America. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1998. ISBN 978-0674003118
    • Да постигнем нашата страна, София: изд. Дружество Гражданин, 2003, 208 с. (ISBN 954896631Х)
  • Philosophy and Social Hope. New York: Penguin, 2000. ISBN
  • Against Bosses, Against Oligarchies: A Conversation with Richard Rorty. Chicago: Prickly Paradigm Press, 2002. ISBN
  • The Future of Religion with Gianni Vattimo, Ed. Santiago Zabala. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN 978-0231134941
  • An Ethics for Today: Finding Common Ground Between Philosophy and Religion. New York: Columbia University Press, 2005. ISBN: 978-0-231-15056-9

като редактор:

  • The Linguistic Turn, Essays in Philosophical Method, (1967), ed. by Richard M. Rorty, University of Chicago press, 1992, ISBN: 9780226725697 (an introduction and two retrospective essays)
  • Philosophy in History. ed. by R. Rorty , J. B. Schneewind and Quentin Skinner, Cambridge: Cambridge University Press, 1985, (an essay by R. Rorty, Historiography of philosphy, pp.29-76)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Steve Fuller, „Richard Rorty’s Philosophical Legacy“, Philosophy of the Social Sciences, Vol. 38, No.1, March 2008, 121-132. „Thanks to Rorty, pragmatism is no longer seen as simply a sloppier cousin of positivism or even a „contextualized“ version of analytic philosophy... Rorty’s eclecticism mirrored America’s selfimage as a melting pot, which draws at least as much from continental Europe as from Britain.“ (p.121)
  2. Rorty R., „Trotsky an the wild orchids“. – Във: Philosophy and Social Hope, New York: Penguin Books, 1999, р.3-20
  3. Райнова И., Философията в края на ХХ век, Плевен: ЕА, 1995, с39-45.
  4. Кирил Василев, „Религия и наука в (нео)прагматистки контекст“, Nota Bene, № 13 (2010).

Външни препратки[редактиране | edit source]