Джани Ватимо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джани Ватимо
Vattimo, Gianni (1936-vivente) - Foto di Giovanni Dall'Orto - Como 22-5-99.jpg
Джани Ватимо на националния гей парад, Комо, 1999
философ
Роден 4 януари 1936
Торино, Италия
Философия
Регион Философия 20 век
Школа Континентална философия, Феноменология
Основни интереси Херменевтика, етика, политическа философия
Основни идеи „слабата мисъл“ (pensiero debole)


Джани Ватимо в Общомедия

Джани Ватимо (на италиански: Gianteresio Vattimo, известен като Gianni Vattimo), р. 4 януари 1936, е италиански философ и общественик с международна известност. Представя се като католик и гей.

Биография[редактиране | edit source]

Ватимо е роден в Торино и следва философия в местния университет, където между преподавателите му е Луиджи Парейсон, философ екзистенциалист. Дипломира се през 1959 г. и по нататък специализира в Германия при Карл Льовит и Ханс-Георг Гадамер. От След 1969 има професура в Торинския университет, най-напред по естетика, а по-късно по обща философия. Гостувал е като преподавател в редица американски университети.

Бил е член на радикалната партия (Partito Radicale), на левите демократи и по-късно се присъединява към Комунистическата партия. От 1999 до 2004 г. и след 2009 е представител в Европейския парламент.

Книгите му са превеждани на английски и почти всички европейски езици.

Признание[редактиране | edit source]

  • Награда „Хана Аренд“ (2002).

Библиография[редактиране | edit source]

  • 1961 – Il concetto di fare in Aristotele, Torino: Giappichelli
  • 1963 – Essere, storia e linguaggio in Heidegger, Torino: Filosofia
  • 1967 – Ipotesi su Nietzsche, Torino: Giappichelli
  • 1968 – Schleiermacher, filosofo dell'interpretazione, Milano: Mursia
  • 1971 – Introduzione ad Heidegger, Roma-Bari
  • 1980 – Le avventure della differenza, Milano: Garzanti
  • 1985 – La fine della modernità, Milano: Garzanti
    • Краят на модерността: Нихилизъм и херменевтика в постмодерната култура. Прев. Тодор Петков и др. София: КХ, 2004, ISBN 954-587-094-X [1]
  • 1985 – Introduzione a Nietzsche, Roma-Bari: Laterza
  • 1989 – La società transparente, Milano: Garzanti
  • 1989 – Etica dell'interpretazione, Torino: Rosenberg & Sellier
  • 1990 – Filosofia al presente, Milano: Garzanti
  • 1994 – Oltre l'interpretazione, Roma-Bari-Laterza
  • 1996 – Credere di credere, Milano: Garzanti
  • 2001 – Vocazione e responsabilità del filosofo, Genova: Il Melangolo
  • 2002 – Tecnica ed esistenza. Una mappa filosofica del Novecento, Milano: Mondadori
  • 2002 – Dopo la cristianità. Per un cristianesimo non religioso, Milano: Garzanti
    • След християнството: За едно нерелигиозно християнство. Прев. от итал. Кристиан Кацори. София: КХ, 2006 ISBN 978-954-587-128-3
  • 2003 – Nichilismo ed emancipazione. Etica, politica e diritto, a cura di S. Zabala, Milano: Garzanti
    • Нихилизъм и еманципация: етика, политика, право. Прев. от итал. Кристиан Кацори, Тодор Петков. София: КХ, 2011 ISBN 978-954-587-159-7 [2] [3]
  • 2004 – Il socialismo ossia l'Europa, Trauben
  • 2005 – Il Futuro della Religione, в съавторство с Ричард Рорти. A cura di S. Zabala, Milano: Garzanti
  • 2006 – Verità o fede debole? Dialogo su cristianesimo e relativismo, в съавторство с Рене Жирар. A cura di P. Antonello, Transeuropa Edizioni
  • 2007 – After the Death of God, в съавторство с Джон Капуто, Columbia University Press, 2007
  • 2009 – Addio alla Verità, Meltemi
  • 2011 – Magnificat. Un'idea di montagna, Vivalda,
  • 2011 – Hermeneutic Communism: From Heidegger to Marx, в съавторство със Сантяго Забала, Columbia University Press, 2011[5]
  • 2012 – Della realtà, Milano: Garzanti

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ясен Андреев, „Слабата мисъл на Ватимо“, рец. в „Култура“, бр. 31, 16 септември 2005 г.
  2. Амелия Личева, „Между философията и политиката“, рец. в „Литературен вестник“.
  3. Станимир Панайотов, „Нихилизъм или нищо“, рец. в „Литературен клуб“, 24 април 2012 г.
  4. Амелия Личева, „Отваряне в разни посоки“, рец. в „Култура“, бр. 43, 9 декември 2005 г.
  5. E. M. Иванов Някои го предпочитат херменевтичен от блога Свободно творчество

Външни препратки[редактиране | edit source]