Ханс-Георг Гадамер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс-Георг Гадамер
философ
Роден 11 февруари 1900, Марбург, Германия
Починал 13 март 2002 (възраст 101), Хайделберг, Германия
Философия
Регион Западна философия
Школа Континентална философия · херменевтика
Основни интереси Платон · Аристотел · Хегел
Основни идеи хоризонт на разбиране

Повлиян от

Ханс-Георг Гадамер в Общомедия

Ханс-Георг Гадамер (немски: Hans-Georg Gadamer) е немски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г. Истина и метод (Wahrheit und Methode).

Биография[редактиране | edit source]

Ханс-Георг Гадамер се ражда на 11 февруари 1900 г. в Марбург.

Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909-1918). Следване в Марбург (1919-1921). През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922). През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа. Класическа филология при Паул Фридлендер (1924-1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934-1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946-1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). Пътуване до Аржентина, след което поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер. През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“. През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).

Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.

Знаменити дебати[редактиране | edit source]

Съчинения[редактиране | edit source]

През 1960 г. издава най-прочутата си книга – „Истина и метод“. Между 1967 и 1977 издава „Кратки трудове“ в четири тома. Между 1985 и 1995 г. излизат Събраните му съчинения в издателство „Mohr“.

Книги на български[редактиране | edit source]

  • История и херменевтика. Съставителство и превод Христо Тодоров. София: Гал-Ико, 1994, 225 с.
  • Истина и метод - основни черти на една философска херменевтика. Плевен: ЕА, 1997.
  • Актуалността на красивото: изкуството като игра, символ и празник. Превод Димитър Денков. София: Критика и хуманизъм, 2000, 95 с.
  • Наследството на Европа. Превод Теодора Карамелска. София: Критика и хуманизъм, 2009, 182 с. ISBN 978-954-587-138-2
  • Загадката на здравето. Превод Христо Хр. Тодоров. София: Издателство на Нов български университет, 2014, 260 с.

Отличия[редактиране | edit source]

  • 1971 г. – носител на френския Орден на честта и на немската награда „Ройхлин“.
  • 1979 г. – носител на наградите „Фройд“ и „Хегел“.
  • 1986 г. – носител на награда „Ясперс“.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]