Ханс-Георг Гадамер
|
||||||||||||||||||||||
Ханс-Георг Гадамер (немски: Hans-Georg Gadamer) е немски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г. Истина и метод (Wahrheit und Methode).
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ханс-Георг Гадамер се ражда на 11 февруари 1900 г. в Марбург.
Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909-1918). Следване в Марбург (1919-1921). През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922). През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа. Класическа филология при Паул Фридлендер (1924-1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934-1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946-1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). Пътуване до Аржентина, след което поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер. През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“. През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).
Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.
Знаменити дебати [редактиране]
- Между 1967 и 1971 г. провежда дебатите си с Юрген Хабермас.
- През 1981 г. са дебатите му с Жак Дерида.
Съчинения [редактиране]
През 1960 г. издава най-прочутата си книга – „Истина и метод“. Между 1967 и 1977 издава „Кратки трудове“ в четири тома. Между 1985 и 1995 г. излизат Събраните му съчинения в издателство „Mohr“.
Книги на български [редактиране]
- Истина и метод - основни черти на една философска херменевтика, Плевен: ЕА, 1997
Отличия [редактиране]
- През 1971 г. става носител на френския Орден на честта и на немската награда „Ройхлин“.
- През 1979 г. – носител на наградите „Фройд“ и „Хегел“.
- През 1986 г. – носител на награда „Ясперс“.
Виж още [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Ханс-Георг Гадамер, „Деструкция и деконструкция“, превод от немски Антония Колева, редактирана версия на превода, публикуван в сп. „Език и литература“, бр. 1, 2000
- Джордж Стайнър, „Достатъчно ли е това?“, превод от английски Михаил Ненов, „Литературен вестник“, бр. 14, 11 април 2001
- Статия за Ханс-Георг Гадамер в Stanford Encyclopedia of Philosophy ((en))
- Биография по дати ((de))
- По-важни произведения на Гадамер, подбрани от японския проф. Макита ((de))
