Кил (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кил.
| Кил Kiel |
|
| — град — | |
|---|---|
 Панорамен изглед от Кил |
|
 Кил
Кил
|
|
| Страна |  Германия |
| Провинция | Шлезвиг-Холщайн |
| Окръг | — |
| Население (2008) | 237 579 души 2003 души/km² |
| Пощенски код | 24103–24159 |
| Телефонен код | 0431 |
| МПС код | KL |
Кил (на немски Kiel) е пристанищен град в Германия, център на провинция Шлезвиг-Холщайн. Разположен е в малък залив между Балтийско и Северно море. Поради разположението си градът се профилира като корабостроителен център. От морското му пристанище започва "Килският канал", които има стратегическо значение за града. Основна туристическа атракция на града е т. нар. "Килска седмица" (Kieler Woche)- ветроходна регата, провеждана традиционно в края на юни. Градът е основан между 1233 и 1242 от граф Адолф фон Холщайн.
Площта на Кил е 118,65 км², населението – 239 526 души към 31 декември 2010 г., а гъстотата на населението – 2019 д/км². [1]
Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Кил е €35618, което е над средното за Германия и 159% над средното за Европейския съюз.
Градът е известен и със своя изтъкнат отбор по хандбал. В Кил се намира и килският университет, отворен през 1665.
Съдържание |
История[редактиране]
Килският фиорд първо е бил заселен от нормадите или викингите, които колонизирали териториите чрез внезапни нападения през много години през техния престой в германските селища. Това се вижда от географията и архитектурата на фиорда. Кил първоначално е бил открит през 1233 от Адолф IV.
Кил, столицата на провинция Холщайн, е била член на лигата на Ханзата от 1284 до 1518.
Килският университет е открит на 29 септември 1665 от Кристиян Алберт. Множество прочути учени, сред които Теодор Момзен и Макс Планк, са учили или преподавали тук.
От 1773 до 1864 градът принадлежи на краля на Дания.
Личности[редактиране]
- Родени в Кил
- Петър III (1728-1762), император на Русия
- Други личности, свързани с Кил
- Теодор Момзен (1817-1903), историк, учи право в града през 1838-1843
Външни препратки[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30-31. Посетен на 20 януари 2013.
|
||||||||||||||||
