Ханза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ханза, Ханзейски съюз или Ханзейска лига (на немски: Hanse, от старовисоконемски: Hansa, буквално „група“, „съюз“), също: Любекска ханза, Немска ханза (на латински: Hansa Teutonica или Liga Hanseatica) е съюз на търговски гилдии от Северна Европа в периода между 12-и и 17 век.

Съюзът изгражда и поддържа търговски монопол в Балтийско море, част от Северно море и голяма част от Северна Европа. Градовете на Ханзата имат свои собствени закони и взаимно си осигуряват помощ и защита. Столица на Ханзата е град Любек, намиращ се в Северна Германия.

Ханзата обединява всички градове за защита на търговските интереси на членуващите свободни градове. Тя съществува и до днес, с някои прекъсвания. И до днес за някои градове като нарицателно остава името им ханзейски град – такива са Хамбург, Любек, Бремен и Росток.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обхват на Ханзата през 1400 г.

Причините за появата на Ханзата са нарастването на населението на териториите северно от Елба, вследствие на миграциите на германското население, появата на нови градове и независими комуни и повишаването вследствие на това на обема на търговията.[1][2]

Ханзата се сформира през 12 век като съюз на търговци, после като съюз на търговските гилдии и към края на 13 век – като съюз на градове. Първото споменаване на Ханзата е през 1358 г.[3]

В миналото също има опити за търговия, на които пречат военните набези и пиратството в Балтийско море (вж. викинги) – например, кораби от остров Готланд достигат с плаване по реките чак до Новгород, но мащабът на международните икономически отношения в Балтийско море преди възхода на Ханзата остава незначителен.

Германските градове бързо постигат господстващо положение по отношение на търговията в Балтийско море през следващия век и Любек се превръща в център на цялата морска търговия, които свързва страните около Балтийско и Северно море.

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Любек се превръща в база за търговците от Саксония и Вестфалия, които разширяват търговията си на изток и север. Още преди думата Hanse да е записана в документ (1267 г.), търговците от града започват да формират гилдии, или „ханзи“, с намерение да търгуват с отвъдморските градове, особено тези от източната част на Балтийско море – източник на дървесина, восък, кехлибар, смола, кожи, и дори ръж и пшеница, доставяни с шлепове от вътрешността на континента на пристанищните пазари.

Висбю е основен център на търговията в Балтийско море преди Ханзата. В течение на 100 години, германците отиват до Новгород под флага на Готланд. Търговци от Висбю, които пътуват на изток, създават местно представителство в Новгород. Отначало германците използват готландския Gutagard. С наплива на твърде много търговци, готландците организират отделна кантора по-далеч от реката.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hanse. – in: Lexikon des Mittelalters. Bd.4, S. 1921 – 1922.
  2. Rolf Hammel-Kiesow. Die Hanse. – München: Verlag C.H.Beck, 2000. – S.21 – 26.
  3. см.: Hanse. – in: Handwörterbuch zur deutschen Rechtsgeschichte (HRG). in 5 Bde. – Band I., S.1992 – 2002