Шлезвиг-Холщайн
Тази статия е за провинцията на Германия. За кораба вижте Шлезвиг-Холщайн (броненосец).
| Шлезвиг-Холщайн Schleswig-Holstein |
|
  |
|
 |
|
| Площ | 15 763 km² |
|---|---|
| Население (2011) | 2 837 641 души 180 души/km² |
| Столица | Кил |
| Министър-председател | Торстен Албиг |
| Правителство | ГСДП/Зелени/СЮИ |
| БВП (2010) | 75,63 млрд. евро 26 652 евро/човек |
| НТСЕ | DEF |
| schleswig-holstein.de | |
Шлезвиг-Холщайн (на немски: Schleswig-Holstein) е най-северната от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Името на провинцията на датски е Slesvig-Holsten, на долнонемски Sleswig-Holsteen и севернофризийски Slaswik-Holstiinj. Исторически името се отнася до по-голям регион, който обхваща освен основната част от провинцията, също и амт Южен Ютланд в Дания. Град Кил е столица на федералната провинция.
Съдържание |
География[редактиране]
Шлезвиг-Холщайн заема южната част на полуостров Ютланд между Балтийско и Северно море.
Шлезвиг-Холщайн граничи с Дания на север, Северно море на запад, Балтийско море и Мекленбург-Предна Померания на изток и Долна Саксония и Хамбург на юг.
Площта на провинцията е 15 799 км², населението е 2,834 млн. души, а гъстотата на населението – 179 души/км². [1]
Най-високата точка на провинцията е Бунгсберг (Bungsberg) с височина 168 метра. [1]
История[редактиране]
Предишното херцогство Холщайн е заемало южната част на днешен Шлезвиг-Холщайн. Също така, княжество Лауенбург и предишния Свободен пристанищен град Любек заемат югоизточната част на денешен Шлезвиг-Холщайн.
Предишното херцогство Шлезвиг е поделено между Дания и Германия през 1920 година. Северен Шлезвиг, днес датската област Южен Ютланд (Sønderjylland), е присъединена към Дания след референдум, проведен след поражението на Германия от Първата световна война.
Административно деление[редактиране]
Шлезвиг-Холщайн е разделен на 11 области (Kreise):
и четири самостоятелни града:
Външни препратки[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
|
|||||
