Съвременна епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Модерност)
Направо към: навигация, търсене
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Съвременната епоха или Съвременността, често обозначавана в социокултурен план и с термините Модерна ера и Модерност, е историческа категория с която се отнася настоящето време като историческа епоха, ведно с предхождащия го период с историческите причинно-следствени връзки, които са породили настоящото статукво.

Съвременната епоха типично се отнася в социално-икономически план до "пост-традиционалният, пост-медиевистичен исторически период", маркиран в частност от възхода на индустриализма, капитализма, секуларизацията, националната държава и конституентните форми на следене и проследяване (Barker 2005, 444).

Терминът "модерност" е свързан с термините "модерна ера" и "модернизъм", но формира различна концептуалност. В различни контексти терминът може да се отнася до състояние, асоциирано с културните и интелектуални движения за даден период, започвайки някъде във времето от 1436 до 1789 (а за някои дори късната 1895) и продължаващи до 70-те на 20 век или по-късно (Toulmin 1992, 3-5), т.е. до наши дни.

История на историческата периодизация [1][редактиране | edit source]

В епохата на Ренесанса възниква класическата историческа периодизация на Древност (Античност), Средни векове (Средновековие) и Наше време (Ново време).

През епохата на Просвещението влиза в употреба и термина Най-ново време, с който понятийно се обозначава тогавашната съвременност.

Обичайно и традиционно класическата историография се въздържа от историческо оценяване на съвремието по обясними причини - силната идеологизация и политизация на съвременността и съществуващите обществени отношения, или казано с думите на една крилата фраза "Историята се пише от победителите". Тази идеологизация и политизация възпрепятства провеждането на сравнително обективни исторически изследвания на съвременността, поради съществуващия висок риск от авторски субективизъм, водещ след себе си до "порочност", поради неприложимостта при такива изследвания на основополагащи и правни принципи (обективност, безпристрастност и неутралност). Разбира се, да се говори за "изключването" на историческите изследвания на съвременността от корпуса на историграфията е навъзможно, ненужно, а и вредно, но по отношение на тяхната обективност, безпристрастност и неутралност винаги съществува обяснимо силна критика. Ето защо като принцип се счита, че колкото по-назад във времето е отдалечено едно историческо изследване, толкова по безпристрастнна и неутрална би следвало да е субективната гледна точка на авторите му.

Отграничаване на съвременната епоха [2][редактиране | edit source]

Принципно в историографията е възприето гледището, че един исторически период от 50 години до столетие (век) назад във времето е достатъчен за едно сравнително безпристрастно и неутрално оценъчно историческо изследване (като средно претеглена стойност за това се взема демографската средна продължителност на живота с оглед избягане на субективната преценка на съвременниците на историческите събития).

Като начало за Съвременната епоха към началото на 21 век обикновено се взема началото на Първата световна война (в страните от бившия Съветски блок - Октомврийската революция), но това е условно. Историците тръгвайки по пътя на причините породили световните конфликти на 20 век стигат доста по-назад във времето - поне до 60-те и 70-те години на 19 век след Кримската война. Някои консервативни изследователи намират причините за световните противоречия довели до световните конфликти през 20 век още по-назад във времето достигайки до Френската революция, Наполеоновите войни с последвалия ги Виенски конгрес, търсейки дори причините обусловили Френската революция.

Тези хронологични различия между историческите школи и изследователите по политически и идеологически причини не позволяват относително точното "кодифициране" на началото както на Съвременната епоха, така и хронологичните граници на Новото и Най-ново време.

Три години след изстрелите на Принцип, Ленин възвестява началото на Световната революция
След началото на изграждането на Берлинската стена Кенеди произнася знаменателната си фраза Ich bin ein Berliner
От 9 ноември 1989 г. "Портата на света" между изтока и запада е отново отворена

Източници[редактиране | edit source]

  1. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието (Апология на европейското Средновековие). Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
  2. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието (Атлантическият път - портата към Новия свят /Европейският XV век и откриването на Америка). Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.

Литература[редактиране | edit source]

  • Barker, Chris. 2005. Cultural Studies: Theory and Practice. London: Sage
  • Toulmin, Stephen Edelston. 1990. Cosmopolis: The Hidden Agenda of Modernity. New York: Free Press. ISBN 0029326311 Paperback reprint 1992, Chicago: University of Chicago Press

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р. История на модерния свят. Абагар, 2010. ISBN 978-954-427-901-1.


Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Modernity“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.