Морис Мерло-Понти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Морис Мерло-Понти
Maurice Merleau-Ponty.jpg
философ
Роден 14 март 1908
Рошфорд Франция
Починал 4 май 1961 (на 53 г.)
Париж Франция
Философия
Регион Философия на 20-ти век
Школа Феноменология, екзистенциална философия
Основни идеи психология, метафизика, възприятие/перцепция, епистемология, изкуство


Морис Мерло-Понти в Общомедия

Морис Мерло-Понти (на френски: Maurice Merleau-Ponty, произношение [mɔʁis mɛʁlopɔ̃ti]) е френски феноменологичен философ силно повлиян от Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. Той е в близки отношения с Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар.

В центъра на интересите му са взаимоотношението между човешкото съзнание и природата. Тя се отнася до външните събития и причинните им връзки. Съзнанието не е обект на казуалност. Затова подходящ метод за изучаване е феноменологията на възприятието. Според него същностните черти на съзнанието трябва да присъстват в латентен вид още на входа - във възприятието. Това предполага, че възприятието притежава самостоятелна избирателност, осмисленост, константност, независими от останалите психични процеси. Възприятието според Мерло-Понти е централен процес на човешката познавателна система, около което се организират останалите познавателни процеси. Разработва оригинална теория за въплътената субектност, в която подчертава централността на тялото за ситуирания опит на човека. Според него присъствието на тялото в човешкия опит е абсолютно, защото съставлява основата, на която изпъква всяка предметност. Тялото оживява предметите, придава им своя пулс, то е възел на живи значения и затова може да се сравни с произведение на изкуството.

Мерло-Понти развива концепцията за ситуационна структура на преживяванията. За него човешкия опит е ситуиран, въплътен и историчен. Потокът на преживяванията е прекъснат, фрагментиран (дисконтинуален), във вид на ситуации, които представляват нещо като минисветове. Преживяването е относително прекъснато между ситуациите, но вътре в ситуациите е континуално, кохерентно и стабилно. Възприятието задава ситуационната структура на преживяване. Обикновенията човек живее с перцептивната вяра, че светът е такъв, какъв го представят сетивата му, защото възприема значения, а не стимули.

Влияние[редактиране | edit source]

Поставя основите на ситуацинно-феноменологичната психология. Привърженик на перцептивния подход към природата на съзнанието. Феноменологията е основа на френския екзистенциализъм и в годините след втората световна война Мерло-Понти е част от кръга около водещата негова фигура, Жан-Пол Сартр. Познанието им датира още от студентските години, като се счита, че силно му е повлял в неговото ранно политическо развитие. Участва в редакционната колегия на списаието "Модерните Времена", като отговаря за политиката. В началото на 50-те възгледите им се раздалечават и те прескъсват контактите, като Мерло-Понти се посвещава изцяло на своите академични търсения. За съвременниците обаче етикетът "екзистенциалист" го описва адекватно, при все философските му възгледи са от друго естество.

Феноменологическата естетика и когнитивните науки са области, в които днес по-често се споменава творчеството на Морис Мерло-Понти.

Библиография[редактиране | edit source]

На български език

  • Мерло-Понти, М. (2000) Видимото и невидимото. Следвано от работни бележки. Прев. С. Деянов. София: ИК "Критика и хуманизъм". с. 312
  • Мерло-Понти, М. (1998) Хуманизъм и терор. Прев. Е. Грекова. София: ИК "Любомъдрие". с. 240.
  • Мерло-Понти, М. (1997) Структура на поведението. София: Аргес.
  • Мерло-Понти, М. (1996) Философът и неговата сянка (антология). Прев. Боян Знеполски, С. Ковачев. София: ИК "Критика и хуманизъм". с. 19

Изчерпателна библиография на оригиналните френски текстове [1]

Английски преводи на френски оригинали

Година Оригинал на френски език Английски превод
1942 La Structure du comportement (Paris: Presses Universitaires de France, 1942) The Structure of Behavior, превод от Alden Fisher, (Boston: Beacon Press, 1963; London: Methuen, 1965).
1945 Phénoménologie de la perception (Paris: Gallimard, 1945) Phenomenology of Perception, превод от Colin Smith, (New York: Humanities Press, 1962) и (London: Routledge & Kegan Paul, 1962), подобрен превод от Forrest Williams, 1981; reprinted, 2002
1947 Humanisme et terreur, essai sur le problème communiste (Paris: Gallimard, 1947) Humanism and Terror: An Essay on the Communist Problem, превод от John O'Neill, (Boston: Beacon Press, 1969)
1948 Sens et non-sens (Paris: Nagel, 1948, 1966) Sense and Non-Sense, превод от Hubert Dreyfus и Patricia Allen Dreyfus (Evanston: Northwestern University Press, 1964).
1949-1950 Conscience et l'acquisition du langage (Paris: Bulletin de psychologie, 236, vol. XVIII, 3-6, Nov. 1964) Merleau-Ponty a la Sorbonne, resume de cours 1949-1952) Consciousness and the Acquisition of Language, превод от Hugh J. Silverman (Evanston: Northwestern University Press, 1973).
1951 Les Relations avec autrui chez l’enfant (Paris: Centre de Documentation Universitaire, 1951, 1975) 'The Child’s Relations with Others', превод от William Cobb, в The Primacy of Perception, ed. James Edie (Evanston: Northwestern University Press, 1964), pp. 96-155.
1953 Éloge de la Philosophie, Lecon inaugurale faite au Collége de France, Le jeudi 15 janvier 1953 (Paris: Gallimard, 1953) In Praise of Philosophy, превод от John Wild и James M. Edie, (Evanston: Northwestern University Press, 1963)
1955 Les aventures de la dialectique (Paris: Gallimard, 1955) Adventures of the Dialectic, превод от Joseph Bien, (Evanston: Northwestern University Press, 1973; London: Heinemann, 1974)
1958 Les Sciences de l’homme et la phénoménologie (Paris: Centre de Documentation Universitaire, 1958, 1975) Phenomenology and the Sciences of Man, превод от John Wild в The Primacy of Perception, ed. James Edie (Evanston: Northwestern University Press, 1964), pp. 43-95.
1960 Éloge de la Philosophie et autres essais (Paris: Gallimard, 1960) -
1960 Signes (Paris: Gallimard, 1960) Signs, превод от Richard McCleary (Evanston: Northwestern University Press, 1964).
1961 L’Œil et l’esprit (Paris: Gallimard, 1961) 'Eye and Mind', превод от Carleton Dallery в The Primacy of Perception ed. by James Edie (Evanston: Northwestern University Press, 1964), 159-190. Подобрен превод от Michael Smith в The Merleau-Ponty Aesthetics Reader (1993), pp. 121-149.
1964 Le Visible et l’invisible, suivi de notes de travail Edited by Claude Lefort (Paris: Gallimard, 1964) The Visible and the Invisible, Followed by Working Notes, превод от Alphonso Lingis, (Evanston: Northwestern University Press, 1968).
1968 Résumés de cours, Collège de France 1952-1960 (Paris: Gallimard, 1968) Themes from the Lectures at the Collège de France, 1952-1960, превод от John O’Neill (Evanston: Northwestern University Press, 1970).
1969 La Prose du monde (Paris: Gallimard, 1969) The Prose of the World trans. by John O’Neill (Evanston: Northwestern University Press, 1973; London: Heinemann, 1974

Външни препратки[редактиране | edit source]

Библиографии

Асоциации