Филип I Араб
| Филип I Араб | ||
|---|---|---|
| римски император | ||
 |
||
| Бюст на Филип Араб в Ермитажа | ||
| Управление | 244 – 249 г. | |
| Пълно име | Цезар Марк Юлий Филип Август (като император) | |
| Роден | ок. 204 г. | |
| дн. Шахба, Йордания | ||
| Починал | август 249 г. | |
| близо до Верона, Италия | ||
| Предшественик | Гордиан III | |
| Потомци | Филип II Улпия Северина (?) |
|
| Наследник | Деций и Херений Етруск | |
| Брак | Марция Отацилия Севера | |
| Баща | Юлий Марин | |
Марк Юлий Филип (на латински: Marcus Julius Philippus) е римски император в периода 244 — 249. В историята е запомнен като Филип I Арабина, поради произхода му. За живота и управлението му са запазени откъслечни детайли.
Съдържание |
[редактиране] Произход и път към властта
Филип Арабина бил роден през ок. 204 г. в бедуинския лагер Шахба, на 55 мили югоизточно от Дамаск. Той е син на Юлий Марин - арабски шейх получил римско гражданство, предводител на наемници, загинал при грабежа над някакво селище. След възкачването си на трона Филип издейства баща му да бъде обожествен от Сената и преименува родното си село Филипополис, в своя чест, където насред пустинята биват построени величествени сгради.
Начело на спомагателни отряди, Филип служел на Рим и влиза в средите на провинциалната римска аристокрация, женейки се за Марция Отацилия Севера през 230 г. Всъщност той дължи издигането си на своя брат Гай Юлий Приск, член на конническото съсловие, военачалник на императорите, префект на Месопотамия, вице-управител на Египет, прокуратор в Македония. По времето на Гордиан III, Приск достига поста на преториански префект, назначен от колегата си Тимеситей. След смъртта на последния, Приск назначава на мястото му своя брат Филип. Двамата префекти концентрират значителна власт в ръцете си.
През 243-244 г. братята вероятно саботират кампанията на младия Гордиан III в Месопотамия като разстройват снабдяването с провизии, изкуствено предизвиквайки глад сред армията. На инсценирания процес край Резена (в дн. Ирак) недоволните войници свалят законния император и издигнат на негово място Филип Арабина. Съвременна постановка на събитията, предполага че Гордиан III е починал от заболяване или усложнение на травма, а заговорът в който е обвиняван Филип до голяма степен може да е изфабрикуван от противниците му.
[редактиране] Управление
Филип бърза да стъпи в Рим и Сената, където вече е изпратил писма, както и да привлече войските и народа с дарения, изпреварвайки евентуалните претенденти. Продиктуван от несигурност е сключеният неизгоден мир с персите, задължаващ Рим да изплаща големи суми (50 млн. сестерции годишно). Филип се оттегля от Месопотамия и изоставя всички успехи на предходника си. В Сирия, с почти абсолютна власт (и титлата Ректор Ориентис), е назначен да се разпорежда брат му Приск - губернатор, известен с твърда ръка. Легионите се завръщат от изток начело с нов император, при това неримлянин по произход.
Филип е счетен за незнатен варварин от провинциите, нагъл чуждоземец, заграбил властта чрез убийство и измама. Сред войската и простолюдието той бива посрещнат добре в началото, благодарение на подаръците които прави. Неговото идване на трона е прието с негодувание в представляващия второстепенен фактор Сенат. Но нобилитета се оказва безсилен срещу манипулацията и подкупите на новия принцепс, комуто са гласувани всички отличия и правомощия, и той бива официално признат за наследник на обожествения по негово настояване Гордиан. Филип започва да игнорира знатните и поверява важните военни и граждански постове изцяло на свои роднини и съплеменници. Обявява малолетния си син Филип II за съимператор.
През управлението на Филип Арабина в империята се увеличили външните и вътрешните затруднения. Персите възобновяват агресията си срещу Рим. В 245 г. карпите атакуват Мизия. Императора отива във Филипопол, Тракия, откъдето води войната, докато по същото време Панония е нападната от алеманите. Кампанията по Дунав се проточва повече от очакваното, а прякото ръководство от приближените на Филип е корумпирано, действа мудно и некомпетентно. В 248 г. римляните постигат неубедителна победа и сключват временно примирие. Военните действия и паричните раздавания допълнително задълбочават финансовия недостиг. Обезценяването на римската валута води до увеличение на цените и данъците, вследствие на което масата от населението продължава да обеднява все повече.
[редактиране] Хилядната година на Рим
По времето на Филип Арабина Рим посреща хилядната годишнина от своето основаване (според легендата на 21 април 753 пр.н.е.). Императора използва случая за да увеличи своята популярност сред народа като устройва невиждани празненства и зрелища. През 248 г. в Рим се празнуват Секуларните игри (чествани 44 години по-рано от Септимий Север). Величествени спектакли, шествия и представления се организират и провеждат през цялата година за развлечение на населението. Животните, представени на арената, са същите които преди години са били събрани за очаквания триумф на Гордиан III над персите.
Зрелищата временно отвличат вниманието на тълпата, но струват скъпо, а всички начинания са безполезни за да донесат одобрение на непопулярния император. Носeли се и слухове че Филип тайно е приел християнството [1], може би от угризения за убийството на предшественика си. С пресъхнали средства недоволството скоро се надига, така че 249 година, последната от управлението на Филип Арабина, се отличава с появата на много узурпаторски бунтове.
[редактиране] Узурпатори и претенденти
През 249 г. избухват поне два големи бунта срещу Филип Арабина: Йотапиан въстава в Сирия срещу тираничното управление на Приск, брата на императора, докато Пакациан е издигнат за претендент в Мизия. Други предполагаеми узурпатори от това време са Силбаннак и Спонсиан.
Притиснат от множеството надигания в провинциите, Филип предлага да абдикира на едно събрание в Сената. Той бива разубеден от сенатора Деций, родом от Панония. Императорът го изпратил за да постигне споразумение с въстаналите войски на Пакациан. Щом Деций пристигнал в Мизия, метежните легиони веднага се отрекли от узурпатора, убили го и минали на страната на Деций. Тогава, въпреки волята си, той бил принуден да приеме императорската власт от ръцете на войниците, за да ги поведе срещу омразния чуждоземец на трона. В битката край Верона, Филип губи сражението и загива в боя. Главата му е отрязана и занесена на Деций. Синът му Филип II е убит в Рим.
[редактиране] Източници
- Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus
- Зонара, Compendium of History extract: Zonaras: Alexander Severus to Diocletian: 222–284
- Зосим, Historia Nova
- http://www.roman-emperors.org/philarab.htm Meckler, Michael L "Philip the Arab (244-249 A.D.)", De Imperatoribus Romanis] (1999)
[редактиране] Бележки
|
|||||||||||
