Ориген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ориген
християнски теолог и философ
Ориген 
Роден: ок. 185
Александрия, Египет
Починал: ок. 254
Тир, дн. Ливан

Ориген (на гръцки: Ὠριγένης, на латински: Origenes Adamantius) (ок. 185, Александрия - ок. 254, Тир, Ливан), ранно-християнски теолог и философ, един от Отците на Църквата.

Живот и дейност[редактиране | edit source]

Най-бележитият ученик на Климент Александрийски бил Ориген. „По ум и ученост, по думите на архиепископ Филарет Черниговски, той е най-знаменитият учител на Църквата“. Роден е вероятно около 185 г. в Александрия от родители християни. Религиозното си възпитание и първоначалното образование и познания по Свещ. Писание получил под ръководството на баща си Леонид, когото още тогава учудвал и дори затруднявал с въпросите си за по-дълбокия смисъл на словото Божие. Посещавал и александрийското катехизическо училище и слушал лекциите на Климент Александрийски. В 202 г. започнало гонението срещу християните при император Септимий Север и бащата на Ориген бил затворен в тъмница. Това дало повод на младия Ориген, 17-годишен, да прояви ревността и твърдостта си във вярата: той желаел сам да претърпи мъченическа смърт. Напразно майка му го увещавала да се откаже от това си намерение. Само нейната хитрост го спасила за семейството: тя скрила дрехите му и с това му попречила да напусне жилището. Тогава Ориген писал на баща си: „Да не стане с тебе това, че заради нас да промениш мислите си“. Леонид претърпял мъченическа смърт. Семейството му останало в крайна бедност — цялото му имущество било разграбено. Една богата и почтена жена приела Оригена в своя дом. Тук той проявил особена твърдост във вярата. Той отказал да посещава молитвените събрания на гностика Павел от Сирия, който живеел в същия дом. Наскоро му се открила възможност да се откаже от подкрепата на тази жена. Той започнал да преподава уроци по граматика и по този начин припечелвал издръжката на осиротялото семейство.

Поради гонението на християните Климент напуснал Александрия и катехизическото училище било закрито. Тогава жадуващи за християнска просвета люде се обърнали към Ориген да поеме задължението на катехет. Ориген се съгласил и за кратко време проявил такава успешна дейност, че Александрийският епископ Димитрий му поверил обучението в откритото отново катехизическо училище като негов ръководител. За да не се ползва от заплащане за обучението от страна на учениците, Ориген продал единственото си съкровище — библиотеката си. Оттогава започнал да води най-строг аскетически живот. През целия ден се занимавал с учениците си, а нощем се отдавал на молитва и изучаване на Свещ. Писание, като отделял малко време за сън. Прекарвал в строг пост, като ядял само толкова, колкото било необходимо за поддържане на живота. Не проявявал никакви грижи за утрешния ден. Под влияние на общото аскетическо настроение и буквалното разбиране думите на Спасителя за скопците, „които сами са се скопили заради царството небесно“ (Мат. 19:12), Ориген изпълнил тези думи над себе си. С това той се надявал да отнеме от езичниците всякакъв повод за клевета и подозрения, каквито могли да се предизвикат от това, че като учител той е влизал в близки отношения не само с мъже, но и с жени. Числото на учениците му се увеличило, затова си взел помощник — поверил начеващите на Херакъл, а той започнал да се занимава с по-напредналите, като им изяснявал главно Свещ. Писание. По това време, вече 25-годишен, слушал лекции при основателя на неоплатонизма Амоний Сака. За да може да чете Стария Завет в оригинал, той започнал да изучава еврейски език и за кратко време постигнал големи познания1. Славата му растяла. Станал вече известен не само в близките, но и в по-далечните страни. По молба на управителя на Арабия до епископ Димитрий и префекта на Александрия да изпратят Ориген за събеседване по въпросите на вярата, той отишъл там и след като изпълнил успешно възложената му задача, отново се върнал в Александрия. Наскоро предприел пътуване и до Рим.

През лятото на 215 г. поради народното вълнение против император Каракала и последвалите наказателни мерки Ориген бил принуден да напусне Александрия. Отишъл в Кесария Палестинска. По настояване на своите приятели Иерусалимския епископ Александър и Кесарийския епископ Теоктист Ориген започнал да произнася проповеди през време на богослужение, макар и да нямал никакъв йерархически сан. Епископ Димитрий Александрийски видял в постъпката на Ориген нарушаване на църковната дисциплина и поискал от него да се завърне в Александрия.

След завръщането си в Александрия Ориген отново се отдал на своите просветни и литературно-богословски занимания. В своето плодовито литературно-богословско творчество той бил подпомаган със средства от своя приятел Амвросий, богат човек, когото Ориген обърнал от гностическата секта на Валентин в Църквата. Амвросий издържал на своя сметка седем бързописци, които записвали поред това, което Ориген им диктувал, седем секретари, които превеждали бързописните бележки на обикновено писмо, и краснописци, които преписвали съставените записки.

През 230 г. Ориген предприел пътешествие до Гърция във връзка с някои църковни въпроси. На връщане за Александрия той посетил своите приятели в Кесария. За да му даде възможност да проповядва в църква, епископ Теоктист го ръкоположил в презвитерски чин. Александрийският епископ Димитрий видял в този акт нарушение на правата му, тъй като ръкоположението било извършено без негово съгласие. Той свикал събор от епископи и презвитери, който лишил Оригена от правото да преподава истините на вярата в Александрия. Друг събор от не много епископи обявил ръкоположението му за недействително. След този разрив в 231 г. Ориген окончателно се преселил в Кесария Палестинска. Тук той продължил своята дейност като катехет и учител в основаното от него катехизическо училище. През това време той бил поканен от Юлия Мамея, майка на император Александър Север, която искала да чуе неговото учение върху основните истини на вярата.

В 235 г. през време на гонението на християните при император Максимин, когато приятелят на Ориген Амвросий станал изповедник на вярата, той се отдалечил в Кесария Кападокийска и прекарал там две години.

След като се завърнал в своето ново отечество, Кесария Палестинска, Ориген продължил просветната и научната си дейност и благовестието на словото Божие, Църквата често се нуждаела от учеността и красноречието му в борбата с еретиците. За тази цел пътувал до Атина; убедил епископ Берила Бострийски да се откаже от адопцианството. Благодарение на него аравийските психопанихити, които учели за смъртта на душата или за нейния сън до всеобщото възкресение, се присъединили към Църквата.

През време на гонението на християните при император Деций в 251 г. Ориген бил хвърлен в тъмница вероятно в Кесария Палестинска и подложен на мъчения. Вече в напреднала възраст, около 70-годишен, той не издържал изтезанията и починал вероятно в 253 или 254 г. в Тир.

Съчинения[редактиране | edit source]

Съчиненията на Ориген могат да се разделят на следните групи: библейско-критически, библейско-екзегетически, догматически, апологетически, нравствено-назидателни и писма.

Библейско-критически съчинения[редактиране | edit source]

Огромен труд на Ориген, който не е запазен в цялост, са неговите „Хекзапли“ (Hexapla, PG, t. 15—16). В този труд Ориген нагледно посочва отношението на превода на 70-те към еврейския оригинал и дава критическо помагало за научноекзегетически изследвания и полемика с юдейството. Различните варианти на Стария Завет са били съпоставени от него в шест колони в следния ред: еврейския текст, еврейския текст с гръцки букви, преводите на Акила, Симах, 70-те и Теодотион. В някои, места към тези четири преводи били добавяни още пети и шести от неизвестни преводачи. В този случай Хекзаплите се разширявали в Октапли. Съкращение на Хекзаплите са Тетраплите. Те съдържали четирите гръцки преводи без първата и втората колона на еврейския текст. Разногласията на ръкописите на 70-те Ориген изправял и примирявал чрез сравняването им с другите преводи. Различията и пропуските отбелязвал със специални знаци.

Библейско-екзегетически съчинения[редактиране | edit source]

Ориген е оставил тълкувания на Свещ. Писание в три форми: схоли, беседи и коментари.

  • Схолите са кратки бележки върху различни места от Свещ. Писание. От тях са запазени на гръцки език малки откъслеци и в превод на латински език от Руфин Аквилейски.
  • Беседите са богослужебните проповеди на Ориген. Те са обхващали почти цялото Свещ. Писание. Тълкуванието на Свещ. Писание в беседите се отличава със своята достъпност и е приспособено за разбиране от по-голям кръг слушатели. В тях се изяснява предимно нравственият смисъл на Свещ. Писание. Алегорическият метод се употребява рядко, главно в случаите, когато текстът не съдържа нравствено съдържание. От беседите са запазени също само откъслеци на гръцки език и в превод на латински език от Руфин Аквнлейски. Запазени са около 200 беседи, главно в превод на латински език на различни книги от Свещ. Писание, предимно върху Петокнижието на Мойсей.
  • В Коментарите се прави научно тълкувание на Свещ. Писание. Ориген навсякъде различава два смисъла на Свещ. Писание: нисш, временен, буквален, и висш, вечен, духовен. Ориген си е поставял за задача да изясни втория смисъл - висшия, духовния. В някои случаи той напълно отричал буквалния смисъл като съблазнителен. Според него дори евангелистите нерядко са скривали духовния смисъл във външна обвивка. Алегорическият метод на тълкуване не му пречел обаче понякога да прибягва към филологически, исторически и географски справки. Коментарите също не са запазени в цялост. Особено важни са откъслеците от коментарите на кн. Битие, на Песен на песните, на Евангелията според св. евангелисти Матей и Иоан и на посланието на св. ап. Павел до Римляни.

Ориген е оставил в схоли, беседи и коментари, според свидетелството на св. Епифаний Кипърски, тълкувания на цялото Свещ. Писание на Стария и Новия Завет с изключение на Откровението на св. Иоан Богослов. От това огромно книжовно богатство са запазени обаче само по-големи или по-малки откъслеци (Fragmenta, PG, t. 12—14).

Догматически съчинения[редактиране | edit source]

  • Догматическите съчинения на Ориген в оригиналния текст не са запазени. Най-важното от тях е „За началата“ (Περὶ ἀρχῶν, De principiis, PG, t. 11, col. 111—414). Има за предмет в четири книги основните истини на християнството. От оригинала са запазени кратки откъслеци в Добротолюбието на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов (Philocalia Origenes). В цялост съчинението е запазено в превод на латински език или по-скоро в свободна преработка от Руфин Аквилейски. „За началата“ е първият опит за по-задълбочено и философски обосновано догматическо богословие. Съчинението е насочено главно против заблудите на валентинианите, маркионитите и другите гностици. Във въведението Ориген подчертава, че „само на тази истина трябва да се вярва, която в нищо не отстъпва от църковното и апостолското предание“. В първата книга се говори за Бога и Неговите свойства, разкрива се догматът за Св. Троица и се излага учението за разумните същества — ангелите и за падането на една част от тях; във втората книга се говори за създаването на света и човека, за Боговъплъщението, за душата, за възкресението и съда; в третата книга — за свободата на волята, за греха и изкуплението, и в четвъртата книга — за Свещ. Писание, за неговата важност и боговдъхновеност и за методите на тълкуването му.
  • „Стромати“ (Stromata, PG, t. 11, col. 99—108) в десет книги, от които са запазени малки откъслеци. Съдържало е извадки от съчинения на философи в подкрепа на християнското учение и схоли на различни места от Свещ. Писание.
  • От съчиненията „Две книги за възкресението“ и „Два диалога за възкресението“ също са запазени само откъслеци (De resurrectione, fragmenta, PG, t. 11, col. 91—99).

Апологетически съчинения[редактиране | edit source]

„Против Целз“ (Contra Celsum, PG, t. 11, col. 641—1632) в 8 книги. Съчинението е запазено напълно във ватикански ръкопис от XIII в. Ориген го е написал по молба на своя приятел Амвросий. Посветено е на обстойно критическо разглеждане съчинението на нео-платоническия философ Целз „Истинско слово“,насочено против християнството. Това съчинение на Ориген е най-пълното и най-издържаното от всички апологетически съчинения на древната Църква. В осемте му книги Ориген разглежда последователно всички възражения на Целз против християнството. В първата книга на възраженията на Целз за затвореността на християните Ориген пояснява, че християнското учение е известно на целия свят, а присъщата му съкровеност е признак на високо достойнство на вярата. Във втората книга — на възражението, че юдеите не са приели Иисуса Христа, Ориген отговаря, че това е във вреда само на юдеите, а не на християните, защото старозаветните пророчества и чудесата на Иисуса Христа откриват ясно в Него Месия и Син Божи. В третата книга Ориген изяснява въпросите как и по какви подбуди се проповядвала вярата и разделенията между християните не нарушават ли нейната чистота. В четвъртата книга изяснява въпроса за необходимостта на Боговъплъщението и неговата същност. В петата книга се обосновава необходимостта от Боговъплъщението със старозаветните пророчества и достоверността на евангелския разказ за него. В шестата книга Ориген сравнява християнското учение с учението на Платена. В края се разглеждат възраженията срещу библейския разказ за създаването на света. В седмата книга се изтъква превъзходството на пророчествата пред различните прорицания и се доказва, че между Стария и Новия Завет няма противоречия. В осмата книга Ориген доказва, че християните почитат истинския Бог, а езичниците — пустотата и порока.

Трябва да се подчертае, че сам Целз потвърждава със свои свидетелства или със свидетелства на свои съвременници събития от живота на Христа. Той не се съмнявал в историческата достоверност на Христовите чудеса, но само се стараел да ги обясни посвоему. Той е чел в Евангелията разказа за родословието и раждането на Христа, историята за смъртта и възкресението Му, повествованието за слизането на Св. Дух над Иисуса при кръщението Му в Йордан и др.

Нравствено-назидателни съчинения[редактиране | edit source]

  • „За молитвата“ (De oratione, PG, t. 11, col. 416—561). В първата част (гл. З—17) се говори изобщо за молитвата, за смисъла, целта и необходимостта ѝ, а във втората част (гл. 18—30) — за Господнята молитва.
  • „Увещание към мъченичество“ (Cohortatio ad martyrium, PG, t. 11, col. 564—637). В това съчинение Ориген се обръща към Амвросий и презвитер Протоктет от Кесария, които през време на гонението при император Максимин били затворени в тъмница, за да ги утеши и да укрепи мъжеството и твърдостта им във вярата.

Писма[редактиране | edit source]

От обширната преписка на Ориген са запазени само две писма: едното до църковния писател Юлий Африкански (PG, t. 11, col. 48—85), в което се доказва достоверността на разказа за Сусана в книгата на пророк Даниил; другото до св. Григорий Неокесарийски (PG, t. 11, col. 88—92), в което го увещава да продължи със същото голямо усърдие да изучава Свещ. Писание.

Състоянието на текста на съчиненията на Ориген[редактиране | edit source]

Достоверността на запазените откъслеци от съчиненията на Ориген на гръцки език не подлежи на съмнение. Същото обаче не може да се каже за латинските преводи на Руфин Аквилейски и блаж. Иероним на някои от Оригеновите съчинения. Преводите на Руфин представляват по-скоро преработка на оригиналния текст в духа на църковното учение от IV в. Руфин се е стараел да изправи съчиненията на Ориген и да отстрани в своите преводи всичко, което е могло да се сметне за неправославно. За тази цел той или изхвърлял тези места, които могли да изглеждат съблазнителни и които сам той смятал за злонамерени добавки, направени от еретиците, или правел допълнения към превеждания текст от други съчинения на Ориген, или изменял думите му в по-добрия смисъл, като правел незначителни поправки, които обаче дори изопачавали мисълта на Ориген: той изменял 2-3 думи, вмъквал или изхвърлял отрицанието, утвърдителната форма на речта обръщал във въпросителна или обратно. Затова използването на преводите на Руфин трябва да става с предпазливост.

Учение[редактиране | edit source]

Ориген е дал философска обосновка на християнската догматика. Той е желаел обаче да остане в пълно съгласие с твърдо установеното и общозадължително учение на Църквата. Затова той поставил в основата на своето учение „правилото на вярата“. Под „правило на вярата“ той разбирал или библейското учение, или апостолското предание и кръщелния символ. На изследване според него подлежи само това, което не е затвърдено в „правилото на вярата“ и не е получило общозадължително значение.

Учение за Бога[редактиране | edit source]

Понятието за Бога у Оригена се слива с понятието за Бога Отца, първото Лице на Св. Троица. Бог е абсолютен дух и светлина, „тази светлина, която просвещава всяко чувство на човеците, които могат да възприемат истината“. Освен това тази светлина е „сила Божия, чрез просвещението от която човек познава както истината на всички неща, така и Самия Бог, Който е Истина“. Бог е начало на всичко. Той никому не дължи Своето битие, т.е. Неговото битие не зависи от нищо. Той единствен е нероден. Като няма причината на Своето битие вън от Себе Си, Бог е самобитен, Той единствен е Съществуващият в истинския смисъл. Бог не е тяло. Той е безтелесен. Защото материалното тяло, дори и да бъде най-тънката материя, не може да бъде неделимо и несложно. А като начало на всичко, Бог не може да се мисли като нещо сложно, понеже частта предшествува цялото, в състава на което влиза, т.е. ако Бог би бил сложен, елементите на сложността би трябвало да съществуват преди Самия Него. Ако Бог е начало на всичко, Той може да бъде само Един, Той е Същество единствено, монада. Като Един, единствен, Бог стои вън от реда на съществата, затова не може да Му се приписва категорията на същността. Той стои по-високо от нея. Абсолютното единство и несложността Божии водят до понятието за Бога като неизменяем, вечен и непространствен. Макар да е Творец, Промислител и Управител на света. Бог е невидим. Като е в собствен смисъл неизменно Съществуващият, Бог в собствен смисъл е и неизменно благ и справедлив. Той е самото абсолютно благо.

Учение за Сина Божи (Логоса)[редактиране | edit source]

Учението на Ориген за второто лице на Св. Троица - Син Божи (Логос) стои в тясна връзка с учението му за Бога Отца. Ориген пръв е изказал с всичката яснота мисълта за вечното раждане на Син Божи от Отца. Какво е това раждане по своята същност, остава тайна за човешкия ум. „Да се сравнява Бог Отец в раждането на Единородния Свой Син и даряването Му битие с какъвто и да било родител от човеците или другите същества, е и нечестиво, и беззаконие. Раждането на Сина е нещо изключително и достойно само за Бога. За него не можем да намерим никакво сравнение не само в материалния свят, но и в мисълта и в ума, така че човешката мисъл не може да разбере по какъв начин нероденият Бог става Отец на Единородния Син“. До мисълта за вечното раждане на Сина е довела Оригена идеята за неизменяемостта Божия. Като неизменяем, Бог винаги е Отец на Сина. Следователно, „това раждане е вечно и непрекъсващо се по подобие на това, както сиянието се ражда от светлината“. Раждането на Сина не трябва да се разбира не само в смисъл на акт, който има начало във времето, но и в смисъл на завършен акт. Раждането на Сина е процес, който вечно продължава, вечно се извършва. Затова според Ориген не можем да кажем „Отец от вечност е родил Сина“, а че той „вечно и непрекъснато ражда Сина“. В противен случай би се нарушила Божията неизменяемост.

Съвършено несъгласно е с разума и „нелепа басня е да се мисли, че Син е еманация от Отца, или че Отец се разделя — това е крайно нечестиво и безразсъдно“. Безтелесната природа Божия не може да се дели по същество. За предишните църковни отци и писатели, напр. св. Юстин Мъченик, Тертулиан и др., аналогия, която пояснява духовния характер на раждането на Сина, е било отношението на словото към мисълта. Ориген намирал тази аналогия за недостатъчна и не напълно правилна. Той я заменя със сравнение, което не съдържа никакви пространствени елементи. „Син се ражда от Отца, говори той, както желанието от мисълта“.

Неправилен според Ориген е и изразът: „Син е роден от същността на Отца“. Според него той съдържа мисъл за намаляване същността на Бога или за отделяне на част от нея. Като отрича този израз, Ориген се различава от никейското богословие. Според учението на по-предишии църковни писатели раждането на Сина се обуславяло от Божественото съизволение да създаде света.Като се нуждаел от посредник за Своята творческа дейност, Бог Отец ражда Логоса като Свое оръдие. Раждането на Сина се обуславяло от такъв акт (създаването на света), който е могъл и да не се извърши. С това се внасяла случайност в битието на Сина. В системата на Оригена раждането на Сина е вътрешен процес на Божествения живот, процес необходим и затова вечен. В основата на изясняването на този процес Ориген поставя представата за сила потенциална и сила, която се проявява в действие. Силата и нейната проява са едновременни—само логически първата предшествува втората. Ориген различава същност Божия, потенциална сила на тази същност и проявата ѝ в действие. От същността Божия изхожда силата, чрез която Бог управлява всичко. От тази безмерно велика сила се ражда, подобно на желанието от мисълта, като че ли някакво изпарение. Тази проявила се сила Божия е именно Логосът. В това си изяснение Ориген отново се различава от никейската вяра.

Син според Ориген е самата Премъдрост, самото Слово, самата Истина, самият Живот, самата Правда, самата Светост. Но, като определя Сина с такива отвлечени понятия, Ориген отхвърля мисълта, че и Сам Син е отвлечено понятие. „Нека никой не мисли, че като наричаме Сина Премъдрост, ние искаме да кажем, че Той е нещо не субстанциално, че ние Го смятаме не живо премъдро Същество, а нещо, което прави премъдри тези, които го усвояват със своя ум. Син Божи, Премъдростта Божия, съществува субстанциално и е Ипостас“.

Като изтъква възвишеността на природата на Сина, Ориген обаче отрича единосъщието Му с Отца и дохожда до краен субординационизъм. Според него Отец е по-горе от същността. Същност може да се приписва само на Сина. Оттук следва, че не може да се говори за единство на Отца и Сина по същество. Отец е безусловно единство. В природата на Сина има множественост. Заради света, в който действува, Той придобива множественост както в Своята благост, така също и в Своята красота53а . Бог Отец единствен е Самобог ( j AutovqeoV), Бог в собствен смисъл. Божеството не съвпада със самата същност на Сина. Син е oJ deuvteroV. Той е Бог по съпричастно, защото пръв се е обожествил, като взел в Себе Си от Божеството на Отца поради пребиваването в Него. На Бога Отца е присъщо по-висшето свойство — благостта, а на Сина — по-нисшето — справедливостта. Син е само сияние и образ на благостта. Неговата благост се изразява във възпитателната Му дейност сред разумните същества. Знанието на Сина също е по-малко съвършено от знанието на Отца. Отец познава Себе Си по-ясно и по-съвършено отколкото Го познава Син. С молитва в собствен смисъл можем да се обръщаме само към Бога Отца. Не на Сина трябва да се молим, а на Отца чрез Сина. По такъв начин в учението на Ориген за Сина Божи (Логоса) се съдържат две разнородни идеи: идеята за възвишеността на природата на Сина и изострения субординационизъм.

Учение за Св. Дух[редактиране | edit source]

Св. Дух е отделна Ипостас — третото Лице на Св. Троица и изхожда от Отца чрез Сина. Понеже Син според Ориген служи като посредствуваща причина на Св. Дух, то Св. Дух се поставя от него в подчинено отношение не само към Отца, но и към Сина. Личното свойство на Св. Дух е присъщата Му освещаваща сила. Последователният субординационизъм на Ориген се изразява в учението му за три сфери на дейност на Ли-цата на Св. Троица. Сферата на дейност на Отца е цялото битие, всяко същество и затова тя е най-обширна. По-тясна от нея е сферата на дейност на Сина, понеже тя се простира само върху разумните същества. Още по-тясна е сферата на дейност на Св. Дух, понеже тя се ограничава само по отношение на тези разумни същества, които се стремят към светост и я достигат. Затова силата на Отца е по-голяма от силата на Сина и Св. Дух, а силата на Сина е по-голяма от силата на Дух Свети.

Христологически и сотириологически възглед[редактиране | edit source]

Син Божи, Който превъзхожда всички същества, унизил Себе Си и приел човешка природа, станал човек. Чрез Боговъплъщението в Иисуса Христа се съединили в ипостасно единство двете природи — Божествената и човешката. Затова Той е истински Син Божи и истински Син Човечески, т.е. Богочовек. Ориген пръв е употребил по отношение на Иисуса Христа този термин. Понеже Бог по Своята природа е чист Дух, Той не може непосредствено да се съедини с противоположната Нему природа — плътта. Затова, за да може Логосът да се въплъти, необходимо е било някакво посредствуващо начало между Неговата Божествена природа и тялото, което Той трябвало да възприеме. За такова начало послужила душата. Като създадена по образ Божи, тя притежава способност да приема в себе си Божеството. Затова за въплъщението на Логоса било необходимо предварително да се съедини с разумна душа. Тя неотлъчно пребивавала в Словото Божие. Но като се съединил всецяло още от начало с една душа, Логосът не постъпил произволно. Той избрал именно тази душа затова, че от всички предшествуващи души изключително само тя е могла да Го възприеме. Тя е била единствената душа, която не е била съгрешила, но от началото на света е горяла в нея неизменна любов към Бога и по своите добродетели била подобна на Логоса. Как са се съединили двете природи на Христа в една ипостас - ипостаста на Бог Слово Ориген обяснява с желязото, поставено в огън. То приема огъня във всичките си пори. Затова нито металът може да се отдели от огъня, нито огънят от метала. Желязото става като че ли огън, така че, като се допираме до него, ние усещаме не свойствата на метала, а свойствата на огъня. Така и душата на Христа като че ли се сляла с Логоса. Според Ориген свойствата и външният вид на тялото съответствуват на нравственото състояние на пребиваващата в него душа. Душата на Христа е напълно безгрешна. Затова тялото Му притежавало необикновена красота и съвършенства. За да примири тази мисъл с думите на пророк Исаия за страдащия и уни-зения Месия (53:1—3), Ориген приписва на тялото на Христа способност да изменя Своя вид в зависимост от нравственото състояние на тези, с които Той е бил в общение. Съединението на двете природи в Иисуса Христа е вътрешно, затова имало взаимодействие и общение на свойствата им. Според църковния историк Сократ Ориген именувал св. Дева Мария Богородица.

Според Ориген грехопадението на човека станало не в началото на съществуването на материалния свят, но в периода на досветовното падане на духовете. Разказът на кн. Битие за падането на Адама е алегорическо изобразяване на грехопадението на цяла група същества — души, които впоследствие станали човеци. Грехът довел тези души в състояние на незнание, подчинил ги на сатаната и разкъсал съюза им с Бога. Логосът се въплътил, за да унищожи тези последици на греха, да изрази божествената истина в достъпна за разбиране от страна на човека форма. Затова в Своето учение и пример Христос се приспособявал не само към човека изобщо, но и към всеки човек поотделно. В своя пример и живот Той се приспособявал към способностите на човеците и на едни откривал в Себе Си повече Бога, а на други изглеждал повече Човек. Иисус Христос изкупил човеците от властта на дявола, който ги владеел с право, понеже те доброволно му се подчинили. Затова Христос сключил договор с дявола и откупил от него човешкия род, като му предложил като откупна цена Своята душа. Дяволът се съгласил, понеже разбирал, че душата на Христа е по-ценна от душите на всички човеци. Като предложил на сатаната такова условие, Христос го измамил. Планът на изкуплението бил скрит от него. Затова сатаната, като противодействувал на Христа, всъщност сам помагал за осъществяването на Неговия план. За да победи смъртта, Христос трябвало да претърпи страдания и кръстна смърт. Като не знаел това, но като виждал, че Христос разколебава неговата власт над човеците, дяволът подготвял чрез Юда и ожесточените юдеи Неговата смърт, като се надявал да задържи в ада в своя власт душата Му. Но като убил безгрешния Човек, той превишил своята власт и я загубил завинаги. Христос като победител слязъл в ада, победил смъртта, освободил човеците от властта на дявола и възкръснал. Със смъртта си Христос не само е изкупил падналото човечество от дявола, но го е и примирил с Бога. Примиряването е било възможно само чрез жертва. Сам човек не е могъл да принесе себе си в изкупителна жертва, понеже е грешен, а е била нужна безгрешна жертва. Затова само смъртта на безгрешния Христос е могла да примири човеците с Бога. Изкупителното дело на Христа има универсално значение. Неговите плодове не се ограничават само върху човешкия род, а се простират и над ангелите, дори и над злите духове.

Есхатологически възглед[редактиране | edit source]

Според Ориген очистването и усъвършенствуването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24). Тогава ще се слеят сферите на дейност на трите Лица на Св. Троица. Очистването от незнанието и греха е постепенен процес. За човека той започва през земния му живот и продължава и след смъртта. Колкото и да е греховен човек, той никога не загубва своята свобода. Затова възможността за покаяние и нравствено развитие не се прекратяват със смъртта. Душата продължава и след смъртта започнатото на земята умствено и нравствено развитие. Преходът към по-горна степен на познание е възможен само при усвояване на предшествуващата. След смъртта душата пребъдва известно време тук на земята в място, наречено рай и довършва познанието на човека и природата. След това душата преминава във въздушните пространства. След въздушните пространства душата преминава в планетните пространства, които Свещ. Писание нарича небеса. Така постепенно душата достига обетованата страна на чистите духове, отечеството на истинските и живи първообрази, по които е създаден светът. Като встъпва там, тя се възвръща към началото и се възпитава тук за абсолютното небе и вечното Евангелие.

Редом с умственото развитие върви и постепенното очистване на душата от чувствеността и греха. Чистата душа след смъртта се възнася и приобщава към сонма на съществата, облечени в ефирни тела, а грешната душа дълго скита като привидение около своя гроб. Постепенното очистване на душата се достига чрез страдания. В Свещ. Писание се говори за вечен огън заради неразумните. Христос ги спасява чрез въздействието на проповедта за вечния огън. Тези места в Свещ. Писание трябва да се разбират в духовен смисъл. Огънят на съда и мъките е нематериалният огън на съвестта, който изгаря греховете. Тези страдания са временни и са лечебни средства, които Бог употребява за очистването на душите.

Източници[редактиране | edit source]

  • Статия за Ориген в www.Pravoslavieto.com, която цитира "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство", София, 1986 г.
  • Патрология България, § 41. Ориген, част от Първа глава (Източни църковни писатели от III в.) от Първа част на учебника на проф. Ил. Цоневски "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели", С. 1986, с. 146 - 157.

Външни препратки[редактиране | edit source]