Валентиниан I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валентиниан I
65-ти император на Римската империя
ValentinianI.jpg

Монетно изображение на Валентиниан I
Лични данни
Управление 364375
Роден 321
Цибале, Панония
Починал 17 ноември 375
Брегецио, Панония
Семейство
Династия Валентинианова династия
Баща Грациан Старши
Брак Марина Севера
Юстина
Потомци Грациан
Валентиниан II
Гала
Грата
Юста
Валентиниан I в Общомедия

Флавий Валентиниан (на латински: Flavius Valentinianus) е римски император, управлявал западната част на Римската империя от 364 до 375 година. Основател е на Валентиниановата династия. Валентиниан е роден в Цибале, Панония, през около 321 година. Син е на известния римски пълководец от Панония Грациан Старши, който бил започнал издигането си като търговец на въжета.

Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на Констанций II и получава висок ранг като командир на тежката пехота (Scutarii) при Юлиан и Йовиан. След смъртта им, Валентиниан е избран от войските и провъзгласен за император в град Никея, Витиния на 26 февруари 364 година.

Управление[редактиране | edit source]

Изборът на Валентиниан е посрещнат с настоявания от войниците той да посочи съимператор поради трудното положение по границите. Месец по-късно Валентиниан издига по-малкия си брат Валент като съимператор в Константинопол. Империята е разделена между двамата владетели, като Валентиниан поверява източните провинции на брат си, докато той самия управлява на запад и се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница - задача, изискваща голяма част от времето и енергията му.

Войни на запад[редактиране | edit source]

Валентиниан І е смятан за последният силен владетел на Западната Римска империя и един от последните императори-пълководци, успял да поддържа военното превъзходство на Рим спрямо варварите.

От 365 до 367 г. германските племена алемани нахлуват в Галия, нанасяйки значителни щети в провинцията. Нашествениците няколко пъти пресичат Рейнската граница и завладяват Майнц, преди да бъдат накарани да се оттеглят. През 368 г. Валентиниан започва наказателна контраофанзива в земите на алеманите между Рейн и Дунав. С цената на големи усилия и загуби самият император разбива алеманите при Солициниум и навлиза на тяхна територия, след което сключва примирие през 371 година. Част от алеманите влизат в римската армия или са преселени в Северна Италия. Възстановени са римските укрепления по река Рейн, засегнати от варварите.

През зимата на 367 г. избухва въстание сред гарнизоните на Адриановия вал в провинция Британия, която след това е опустошена от едновременно нахлуване на пиктите, скотите, франките и саксите. Историкът Амиан Марцелин дава на тези събития името "Великата конспирация" (barbarica conspiratio), поради организираното взаимодействие между варварските сили. Положението става толкова критично, че на комит Теодосий (баща на бъдещия Теодосий I) му отнема две години (367-369), за да възстанови реда в провинцията.

Монета на Валентиниан І

В Северна Африка е потушен бунтът на Фирм, а набезите на берберите са прекратени (372 г.). През 373 г. римляните търпят поражение от сарматите, в което губят два легиона. След 373 г. Валентиниан I воюва по река Дунав и защитава Панония от нахлуването на квадите, германско племе, населяващо земите на днешна Моравия и Словакия.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

В отношенията си с подвластните, Валентиниан I бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. Макар да увеличил данъците, той се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издавал закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничавал претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях.

Възможно е тази късноантична бронзова статуя да изобразява Валентиниан І

Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в Рим, които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо и враждебно поведение спрямо богатите, образованите и изтъкнатите граждани, както и поради навика му да прибягва до углавни обвинения в измяна, водещи до екзекуции и конфискации, чрез които присвоявал нужните за управлението средства. Както пише историкът Амиан Марцелин, императорът проявявал чести изблици на гняв и изпитвал удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели мечки.

Докато е в резиденцията си в Брегецио, Панония, Валентиниан приема делегация на квадите. Разгневен от нахалството на варварите, императорът получава спукване на кръвоносен съд в мозъка. В резултат на това, умира на 17 ноември 375 година.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Съвременно изображение на Валентиниан І (Komárom, дн. Унгария)

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • M. Grant, The Roman Emperors, 1985.
  • Jones A. H. M., The Later Roman Empire 284-602: A Social, Economic, and Administrative Survey, Oxford, 1964.
  • Alföldi A. A., Conflict of Ideas in the Late Roman Empire: The Clash between the Senate and Valentinian, Oxford, 1952.
  • Curran J., From Jovian to Theodosius // The Cambridge Ancient History, Cambridge, 2008.
  • Lenski N., Failure of empire: Valens and the Roman state in the fourth century A.D, Berkeley and Los Angeles (California), ; London (England) 2002. [1]


Римски императори
Йовиан
(363-364)
Валентиниан I
(364-375)

Съимператор с Валент

Валент (375-378)

Съвместно с Грациан и Валентиниан II

Римска империя