Каракала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каракала
22-ри император на Римската империя
Caracalla03 pushkin.jpg
Скулптурен портрет на Каракала, Пушкински музей
Лични данни
Управление 211 – 217 г.
Пълно име Луций Септимий Басиан (раждане до 195);
Марк Аврелий Антонин Цезар (195–198);
Цезар Марк Аврелий Антонин Август
(198 до 211);
Цезар Марк Аврелий Север Антонин Пий Август (211 до смъртта му)
Роден 4 април, 188 г.
дн. Лион, дн. Франция
Починал 8 април, 217 г.
близо до Харан, дн. Турция
Предшественик Септимий Север
Наследник Макрин
Семейство
Династия Севери
Баща Септимий Север
Майка Юлия Домна
Брак Фулвия Плавцила
Каракала в Общомедия

Марк Аврелий Север Антонин Август (на латински: Marcus Aurelius Severus Antoninus Augustus), роден като Луций Септимий Басиан (на латински: Lucius Septimius Bassianus) е римски император през периода 211-217 г., член на династията на Северите. Неговият прякор Каракала идва от качулатите туники "Caracalla" (вид ямурлук), които носел и раздавал на народа. След като убива брат си Гета през 212 г., Каракала установява едноличното си господство в държавата и се впуска в 6-годишно бурно и суетно властване, което щяло да остане забележително в историята с неговата екстравагантност и свирепост.

Ранни години[редактиране | edit source]

Басиан, по-късно Каракала, е роден в Лугдунум (дн. Лион) през 188 г., в семейството на бъдещия император от либийски произход Септимий Север и сирийката Юлия Домна. Когато през 193 г. Север се впуска в борбата за императорска власт, неговият едва 8-годишен син получава ранг цезар (ок. 195 - 196 г.), приема официалното тронно име Антонин и придружава баща си през повечето време.

След като в четиригодишна гражданска война, Септимий Север окончателно утвърждава властта си над цялата империя, той издига сина си в съимператор с титлата август (198), а на по-младия си син Гета дава ранг цезар. Двамата братя били определени за наследници, но отношенията им постепенно се превръщат в непрестанна вражда.

От начало в детството си Каракала се отличавал с дружелюбен и весел нрав. Когато пораснал, у него настъпила промяна - станал затворен, мрачен и раздразнителен, склонен към жестокост и подлост. Историците отдават тази промяна на сложната и напрегната обстановка, която заобикаляла младия престолонаследник.

През 202 г. младият Антонин е сгоден за Фулвия Плавцила, дъщеря на преторианския префект Плавциан. Плавцила получава титлата Августа и ражда на Каракала дъщеря (името ѝ не е известно) през 204 г., но през 205 г. бащата на Плавцила е уличен в заговор срещу императорското семейство и бива екзекутиран. Плавцила е заточена на остров Липари и по-късно убита по желание на бившия и съпруг, който никога не се оженил повече.

Съвместно управление[редактиране | edit source]

Колкото повече възмъжавал Антонин, или Каракала, толкова повече се усилвала взаимната ненавист с Гета, комуто завиждал, че е любимец на баща им. През 208 - 211 г. братята придружават Септимий Север в похода му срещу скотите и пиктите в Британия. Каракала показал острия си нрав в скандали с баща си и брат си, заплашвайки дори да ги убие, нещо което огорчило Север и ускорило болестта му, от която не след дълго починал. Преди да склопи очи старият император им завещал властта със заръката да бъдат щедри с армията и да не се карат.

След края на похода в Британия братята получават титлата "Британски", завръщат се в Рим поотделно, празнуват два отделни триумфа, а двореца на Палатин е разделен на две части, с два отделни входа. Всеки прави опити да отрови другия, но безрезултатно. Двамата усилено привличали съмишленици, и въпреки опитите на майка им Юлия Домна да ги примири, те се готвели да поделят империята, като Каракала щял да вземе западната част, а Гета изтока.

Убийството на Гета[редактиране | edit source]

Златен ауреус с образите на братята-престолонаследници Антонин Август (Каракала) и Гета Цезар (202 г.)

След кратък период на съвместно управление Гета загива от ръката на брат си. При един от поредните опити на Юлия Домна да сдобри синовете си, Каракала, разгневен от думите на по-малкия си брат, извадил скрит меч и го убил. Разтичал се като обезумял из коридорите на двореца, викайки, че едвам се е спасил от покушение. Втурнал се в лагера на преторианците, където обявил, че награждава всеки от тях с 2500 драхми в чест на спасението и единовластието си. По думите на древните историци за ден изхарчил всичко, което Септимий Север събирал в продължение на години.

Истината не останала скрита, но народа приел властта на братоубиеца, който обожествил Гета с думите: "Нека да е божествен, стига само да не управлява". Знаейки, че брат му е имал повече привърженици от него, които съжаляват за смъртта му, Каракала организирал техни арести и екзекуции осъдени като врагове на държавата. Във вълната от насилие, заляла империята за около година, над 20 хиляди души, главно сенатори и знатни, намерили смъртта си по мъглявото обвинение, че са "приятели на Гета". Загинал и известният юрист, префекта Папиниан поради несъгласие с политиката на императора.

Самостоятелно управление[редактиране | edit source]

Каракала дал големи правомощия на майка си Юлия Домна, а той самият се отправил на военни походи срещу племената по Рейн и Дунав. Поради разхищенията на императора финансите често не достигали. Щом Юлия Домна се оплаквала на сина си от празната хазна, той отговарял: "Не се безпокой, докато държа това, нищо няма да ни липсва!", посочвайки меча си. Един от главните начини за набавяне на допълнителни средства било екзекутирането на богати граждани по различни скалъпени обвинения, след което присвоявал имуществото им.

Бани на Каракала

Посредствен като пълководец, Каракала бил неуморим войник, физически силен, въпреки дребния си ръст. Със суровия си начин на живот и поведение внушавал на войниците, че "един от тях е на трона", и така станал много популярен сред тях – защото при поход често вървял пеша, редом с простите легионери, отказвал всякакви удобства, хранел се с войнишка дажба, дори копаел окопи и работел наравно с другите войници. Германите и другите варвари също харесвали Каракала, понеже сключил мир с тях, и дори, според летописеца Херодиан, започнал да ги подражава с вида си ("Често свалял римския плащ от раменете си и го сменял с германски дрехи; виждали го в плащ със сребърна везба, какъвто носят самите германи. Слагал си светли изкуствени коси и ги сресвал по германски..."). Явната варваризация на императора не била по вкуса на традиционалистите в Рим, най-вече от знатните, и той бил заклеймен от тях като груб варварин. Постепенно, новата "варварска" мода се разпространявала сред народа, а тогата става отживелица. Каракала почитал богинята Изида и други източни култове, освен това бил много суеверен и непрекъснато се допитвал до различни гадатели и астролози, търсейки навсякъде заговори.

За да спечели популярност сред масите, Каракала организира масови зрелища и раздавания, увеличава войнишките заплати, започва строежа на огромни бани в Рим. Каракала бил верен последовател на бащиния си съвет да задоволява войниците, а останалите да пренебрегва. За 5 години увеличил заплатите им тройно. Към това време се отнася завършването на величествените Бани на Каракала в Рим, най-големите в Античността; всъщност те представлявали цял развлекателен комплекс, включващ освен разнообразни бани и басейни също и театър, библиотека, одеон, спортни площадки, магазини и др.

Задушил опозицията в Сената, вече пълновластен господар, Каракала се сблъсква с липсата на пари, породена от прахосническото начало на управлението му. Конфискациите на имущество на богати граждани и увеличените данъци не спомагат достатъчно за попълване на хазната. В империята постепенно настъпвала сериозна финансова криза, породена от отлива на ценни метали към царство Партия, най-вече посредством увеличения търговски внос на редки и екзотични стоки от изток. Усиленото монетосечене и девалвацията на денария (обезценил се на ок. 40-45 % сребро) води до въвеждането на нова монета - двоен денарий, наречен "антониниан" в чест на владетеля (всъщност само 1,5 пъти по-тежък от обикновения денарий).

Антониниан на Каракала

Едикт на Каракала (212 г.)[редактиране | edit source]

Финансовите трудности биват донякъде преодолени чрез хитър ход, предложен от съветниците на императора. Това било издаването на едикт, повеляващ, че всички свободни жители на Римската империя придобиват статут на граждани - Constitutio Antoniniana (т.нар. Едикт на Каракала от 212 г.). Заедно с формалното добиване на права, мнозинството от населението добивало и задължения, сред които и увеличен брой данъци и такси. Ето защо едиктът не бил посрещнат с въодушевление и се споменава мимоходом от древните автори. Днешните историци обаче считат Едикта на Каракала за един от най-важните документи, ознаменуващ края на процеса на изравняване на старите римски граждани и обикновеното население на провинциите, превръщащ жителите на цялата империя в равноправни помежду си поданици на императора. Разбира се, привилегията на римското гражданство отдавна била загубила съдържание и всички признати за граждани си оставали политически безгласни, без да получат почти никаква полза от новия си статус. Сред преките последици от едикта обаче са увеличаването на данъчното тегло върху населението предопределящ началото на упадъка на градските центрове в държавата.

Военни походи[редактиране | edit source]

През 213-4 г. римляните воюват с карпи, язиги и с германските племена алемани по Горен Дунав и Рейн. В Югоизточна Дакия са построени серия от валове за защита от степните племена на североизток от Дунав. Смята се, че Каракала постигнал успех не благодарение на пълководчески умения, а чрез измама и коварство. Войната с германите обаче се затягала, поради което той решил да се добере до мир чрез солиден подкуп. Макар и да не постигнал реална победа, той получава титлата "Германски", празнува триумф и се преизпълва с увереност като "Нов Александър".

Кампании на Изток[редактиране | edit source]

През втората половина на управлението си Каракала се насочил на изток. Той бил известен като голям почитател на Александър Македонски, искал да достигне славата и успехите на своя любимец, но в сравнение с него качествата му били доста скромни. Пратил известие до сенаторите в Рим с което съобщил че великият пълководец се е преродил в него, след което започнал подготовката на нов военен поход, събирайки кохорти въоръжени по подобие на македонска фаланга.

Златен медалион, изобразяващ Каракала като Александър Македонски

Възнамерявайки да посети гробницата на Александър Велики, през 215 г. императорът пристигнал в Александрия, Египет, един от най-големите градове в империята. Там дочул че се разпространяват обидни насмешки по негов адрес. Населението го наричало "Александър Гетски" - подигравка с мечтата му да се оприличи на Александър Македонски, а и намек за извършеното братоубийство. Носели се и слухове за неговото кръвосмешение с майка му. Пристигайки, Каракала поканил младежите от града в цирка под предлог че организира зрелища, след което обградил сградата с личната си гвардия и заповядал събралите се да бъдат изклани до един. След това някои квартали на града били разграбени и разрушени от вилнеещи войници. В погрома загиват десетки хиляди.

През 216 г. Каракала нападнал Партското царство, след което предложил мир и съюз, но преди да дочака отговора на владетеля Артабан IV, вероломно нахлул в Асирия, избил местната партска аристокрация и разрушил семейната гробница на Арсакидите в Арбела. В чест на успехите си приема титлата "Партски". След връщането си в Сирия запланувал нов поход, но на 8 април 217 г. бил убит от личен охранител, докато облекчавал естествените си нужди край един път близо до Каре (дн. Харан, Турция). Заговорът бил организиран от преторианските префекти, единият от които - Макрин, след това взел властта.

Смъртта на Каракала била посрещната с ликуване сред народа и в Сената, но предизвикала най-дълбока скръб сред войниците, които дълго не искали да повярват в това. За християните, които преследвал, а и за повечето от жителите на империята, Каракала бил въплъщение на злото. Обликът му бил сравняван с този на див звяр: със свиреп поглед, косата му била посивяла, а още нямал 30 години, страдал от нервност и епилепсия, похотливостта му била безгранична. Древните историци са особено критични към него.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • David S. Potter: The Roman Empire at Bay, AD 180–395. London New York 2004, ISBN 0-415-10057-7.
  • Michael Grant: The Severans. The changed Roman Empire, London 1996
  • F. W. Drexler, Caracallas Zug nach dem Orient und der letzte Partherkrieg (214-217), Halle an der Saale, 1880
  • A. Johnston, “Caracalla’s Path. The Numismatic Evidence,” Historica 32, 1983, pp. 58-76.