Аврелиан

Аврелиан
римски император
Управление	270 – 275 г.
Пълно име	Луций Домиций Аврелиан
Роден	9 септември, 214 г.
	Сердика или Сирмиум
Починал	275 г.
	край Византион, дн. Турция
Предшественик	Квинтил
Наследник	Марк Клавдий Тацит
Брак	Улпия Северина

Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император от 270 до 275 г. Негова е заслугата за възстановяване на единната Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми също дават резултати, но не са толкова голям успех.

Аврелиан е роден на 9 септември 214 г. в Сердика (дн. София) или в Срем, в семейство на местни земледелци изполичари, които арендовали земя от сенатора Аврелий. Постъпва много рано на служба в легион и бързо се придвижва нагоре. Бъдещият император е воин с огромна физическа сила, мрачен и суров, но c доблестен характер. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан I, Галиен и Клавдий II. След смъртта на последния (270 г.) войските в Панония провъзгласяват Аврелиан за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, издигнат по същото време за император в Италия, счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Скоро след това Аврелиан бива признат и от Сената.

Възстановяване на империята

Още от самото начало на управлението си, Аврелиан трябвало енергично да брани това, което е останало от Римската империя. През 271 г. императора ръководи тежки сражения с променлив успех срещу алеманите и други германски племена, които нахлуват в Северна Италия, като отначало търпи поражение (битка при Плаценция ), но след това в крайна сметка опасният противник е разгромен в битката при Фано. Все пак заплахата от нападения остава и Аврелиан решава да построи крепостна стена около Рим, която става известна като Стената на Аврелиан.

Римската империя през 271 г. (червено), Галска империя (зелено) и Палмирската империя (жълто)

През 272 г. Аврелиан предприема поход на изток срещу силното арамейско-късноелинистическо царство Палмира - сепаратистка държава, управлявана от арабската царица Зенобия, която изключително разширила своите владения от пределите в Сирия до Мала Азия и Египет. Имперските легиони отново затвърждават римската власт в Мала Азия и Сирия където повечето провинции са възвърнати. Аврелиан отказва да признае Зенобия и сина ѝ Вабалат за законни владетели, побеждава войската на Палмирската империя, а самата Зенобия бива обсадена в столицата си Палмира. Когато при бягство тя пада в плен, палмирците се предават, но след оттеглянето на Аврелиан въстават отново. Тогава той се връща (273 г.), избива населението и разрушава града до основи. След това покорява и Египет, в който се разпореждал богатият търговец Фирм.

В началото на 274 г., Аврелиан напада независимата Гало-Римска империя на запад, която е управлявана от едрия земевладелец Тетрик I и неговия син Тетрик II. Преди битката при Шалон на Марна, Тетрик и синът му дезертират и се предават на императора, който след това разбива армията на бунтовниците и покорява Галия.

По-късно Аврелиан повежда римските легиони към Балканския полуостров, където побеждава готите и ги прогонва отвъд Дунав, като убива предводителя им Cannabaudes и си присвоява титлата "Gothicus Maximus". Въпреки това обаче взема решение да се оттегли от Дакия, която била трудна и скъпа за защита и на юг от границата по Дунав реорганизира предишната провинция Мизия в Dacia Ripensis, със столица Сердика..

Публични мерки

Porta Asinara, една от портите в Стената на Аврелиан.

Опасността от варварските нашествия в началото на управлението му кара Аврелиан да се погрижи за сигурността на Рим и да започне строеж на голяма тухлена стена около града (Стена на Аврелиан). Организира повинност на стопанските колегии, отговарящи за снабдяването и продоволствието в града с цел да предотврати гладни бунтове.

През 274 година в чест на победите си Аврелиан празнува бляскав триумф в Рим, а в императорската процесия участват пленените Зенобия, Тетрик и представители от всички победени народи. Сенатът тържествено присъжда на Аврелиан почетната титла "Възстановител на света" (Restitutor Orbis).

Въпреки че повечето от предишните провинции са възвърнати под властта на Рим, те са разорени от вражеските нашествия и епидемиите, а икономиката им продължава да се намира в упадък. Инициативата на императора да възстанови паричната система претърпява провал. Събраното сребро се оказва недостатъчно за изсичане на пълноценни монети и в резултат на недоволството избухват бунтове в град Рим. В масовите вълнения се въвличат някои сенатори и голяма част от народа, което принуждава Аврелиан да използва армията за потушаването им. Наказани са много от уличените в злоупотреба монетари. Монетният двор в Рим е временно затворен.

Религиозна реформа

Антониниан на Аврелиан, издаден след победата над Палмира, носещ изображение на Sol Invictus. Паричната реформа замества обезценения антониниан с посребрена монета от бронз, вероятно наречена "аврелиан". Въпреки отначало обявената по-висока стойност, населението скоро я приравнява към старата монета.

Аврелиан засилва позициите на почитания от самия него Sol Invictus ("Непобедимото слънце", или Сол Инвиктус), Бога-Слънце, важно божество в Римския пантеон. Императорът има идеята да даде на всички хора от империята единен бог, независимо дали те са цивилни или войници, от изтока или запада, един Бог, в който да вярват, без да предават собствените си богове. Центърът на този култ е нов храм, построен на Марсово поле в Рим, с огромни декорации, финансирани от разрушаването на Палмира.

Аврелиан не преследва други религии. Все пак по време на краткото си управление той следва принципа "един бог, една империя", който по-късно е възприет напълно от Диоклециан. На някои монети той се появява с титлата Deus et Dominus natus ("Бог и Господар наш"), също така после възприета от Диоклециан. Лактанций обаче твърди, че Аврелиан би отменил всички други богове, ако е имал достатъчно време.

Обществените прояви на Аврелиан носят типичните характеристики за епохата на войнишките императори – той отхвърля дискредитираната и остаряла външност на принципата, приема монархическите знаци, като златна корона, но запазва здравомислие и скромност в личния си живот, стремейки се да възвърне древните нравствени идеали. Императорът е на голяма почит сред войниците, които дори го възхваляват в песен с думите "не ще изпием толкова вино, колкото кръв е пролял", понеже се носела мълва как в битките самият Аврелиан е поразил многобройни противници.

В отношенията си със Сената Аврелиан показва пълно пренебрежение и не зачита републиканската традиция, с което предизвиква враждебната реакция на знатното съсловие. Аврелиан е убит по време на похода срещу персите през 275 г. Близо до Византион, той става жертва на заговор, начело на който стои неговия таен секретар, който страхувайки се, че императора ще го накаже за някакви злоупотреби с пари, разпространил сред офицерите списък с тези от тях, които уж били нарочени да бъдат убити.

Външни препратки

• Император Аврелиан и монетната му реформа, "бунта на монетарите"
• Körner, Christian. Aurelian. // De Imperatoribus Romanis. 2001-07-20.

Литература

• Alaric Watson, Aurelian and the Third Century, Routledge, 1999 ISBN 0-415-07248-4
• John F. White, Restorer of the World: The Roman Emperor Aurelian, Spellmount Ltd, 2005 ISBN 1-86227-250-6
• Richard Stoneman, Palmyra and Its Empire: Zenobia's Revolt against Rome, University of Michigan Press, 1992 ISBN 0-472-10387-3
• Udo Hartmann: Claudius Gothicus und Aurelianus. In: Die Zeit der Soldatenkaiser. Krise und Transformation des Römischen Reiches im 3. Jahrhundert n. Chr. Hrsg. von Klaus-Peter Johne. Berlin 2008, S. 297–323.
• Peter Jacob: Aurelians Reformen in Politik und Rechtsentwicklung. Göttingen 2004. ISBN 3-89971-148-3

Римски императори
Квинтил (270)	Аврелиан (270 - 275)	Тацит (275 - 276)
Римска империя