Аврелиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Аврелиан римски император Роден: 9 септември 214 г. вероятно Мизия Починал: 275 г. край Византион, дн. Турция

Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император от 270 до 275 г. Роден е на 9 септември 214 г. в Мизия или в Сирмиум в Панония. Негова е заслугата за възстановяване на единната Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на ІІІ век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми не се увенчават с такъв успех.

Аврелиан се отличава с огромна физическа сила, притежава мрачен и суров, но справедлив характер. Постъпва много рано на военна служба и бързо се придвижва нагоре. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан, Галиен и Клавдий II. След смъртта на последния (270 г.), е провъзгласен от войските в Панония за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий ІІ, провъзгласен за император в Италия, счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубива. Още от самото начало на управлението си, новия император трябвало енергично да брани това, което е останало от Римската империя.

През 272 г. Аврелиан тръгва на поход срещу Зеновия, която е разширила своите владения от пределите на Сирия до Мала Азия и Египет. Палмирците са разбити, а Зеновия - обсадена в столицата си Палмира. Когато тя попада в плен, палмирците се предават, но отново въстават след оттеглянето на Аврелиан. Тогава той се връща (273 г.) и разрушава града до основи. По същия начин покорява и Египет, а в началото на 274 г., след битката при Шалон на Марна, покорява и Галия, която е управлявана от Тетрик I и неговия син Тетрик II.

Аврелиан умира по време на похода срещу персите през 275 г. Близо до Византион, той става жертва на заговор, начело на който стои неговия таен секретар, който страхувайки се, че императора ще го накаже за някакви злоупотреби с пари, разпространил сред офицерите списък с тези от тях, които уж били нарочени да бъдат убити.

Антониниан на Аврелиан. Императора прави опит за парична реформа и замества обезценения антониниан с посребрена монета с малко по-висока номинална стойност, вероятно наречена "аврелиан" в негова чест. Практически обаче тя бива приравнена от населението към старата монета.

[редактиране] Реформи

Религиозна реформа

Аврелиан засилва позициите на Бога Слънце, главно божество на Римския пантеон. Неговата идея е да даде на всички хора от империята единен бог, независимо дали те са цивилни или войници, от изтока или запада, един Бог, в който да вярват, без да предават собствените си богове. Центърът на този култ е нов храм, построен в Двора на Агрипа в Рим, с огромни декорации, финансирани от разрушаването на Палмирската империя.

Аврелиан не преследва други религии. Все пак по време на краткото му управление се следва принципа "един бог, една империя", който по-късно бил възприет напълно от Диоклециан. На някои монети той се появява с титлата deus et dominus natus ("Бог и роден управник"), също така после възприета от Диоклециан. Лактанций обаче твърди, че Аврелиан би отменил всички други богове, ако е имал достатъчно време.