Рациария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рациария
Местоположение
' (Област Видин)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на България България
Област Област Видин
Археология
Вид Град
Период кр. I - VI век
Епоха Античност

Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) е исторически град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом, 2 км западно от днешното село Арчар, Област Видин.

Вероятно градът възниква през втората половина на I в. при управлението на Веспасиан (69-79). В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония. След административната реформа на Диоклециан от края на III в. градът става столица на провинция Крайбрежна Дакия. Рациария съществува до 586 г., когато според Теофилакт Симоката е разрушен от аварите.

Балканският полуостров през VI век

Местоположение[редактиране | edit source]

Останките от античния град се намират на запад от с. Арчар в местността Калето. Той е с географски кординати 22° 55' източна г. дължина и 43° 48' северна г. ширина. Градът заема висока незаливна тераса в близост до брега на река Дунав. От изток и от юг е обграден от река Арчарица. Големината на терасата е около 60 ха и е на 30-40 м над нивото на р. Дунав. Местоположението на града ни е известно още от първите векове на 1 хилядолетие. Клавдий Птолемей в своята "География" през II в. споменава Рациария Мизийска. По-късно през IV в. градът попада в Певтингеровата карта, която е по образец от II в., както и в пътеводителя на император Антонин.

Наименование[редактиране | edit source]

Името на града произлиза от лат. ratis „сал” или от ratiaria „вид кораб”. Самото наименование определя неговото първоначално значение като важно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката. Интересен факт е, че от всички селища от дунавския лимес само на двe имената им са свързани с речното плаване: Ratiaria и Sexaginta Prista("Пристанище на шестдесет кораба").

История[редактиране | edit source]

Colonia Ulpia Trairana Ratiaria се споменава за първи път в един надпис от 125 г. от н.е. , най- ранното точно датирано писмено сведение, в което се споменава неговото име.

Кога е възникнал живота на това място не знаем със сигурност. Отделни находки от латенската епоха сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани досега в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е,че това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най- значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера. Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан(69- 79). Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия.

Има данни, че около края на 1в. от н.е. в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към периода 2в. от н.е. се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход- италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Открит надпис на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници, разкрива активна земеделска дейност. Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват в същност съществуването на отделни поземлени имения. Това са били важни центрове на земеделско производство, притежания на членове на градската аристокрация. Някой от тях са били ветерани. Известна част са били обработвани и с роби. Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети( на златарството, бронзолеярството и др.). Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария показват редица сходтсва в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали. Значителното ниво на земеделското и занаятчийското производство в Рациария и нейната територия, както и благоприятното и кръстопътно местоположение, обусловили нейното значение и като търговско средище. През града е минавал крайдунавски път: от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия, не само пътнически съобщения, но и превоз на стоки. От тук е била транспортирана и солта на Седмиградско. Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции(през II- IIIв.). Съществуват данни за не малък брой роби, заети в селското стопанство. Града се е управлявал от градска аристокрация. През II- IIIв. Рациария се издига не само като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България. Доказателство за развитието на града са намерените при разкопи архитектурни фрагменти, скълптури, надгробни плочи и надписи, съркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема една мраморна статуя на почиващ Херкулес ( Херакъл ) с височина 0 ,41м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България разбираме колко голямо е било знчението на Рациария като художествен център. Из разкопаните частично късноантични сгради две заслужват по- особено внимание: в едната бе открит земеделски инвентар, глинени лампи, предмети от бита, монети от средата на 6в., а другата е част от монументална сграда с мозаичен под и е твърде вероятно да е християнска базилика. Водата за Рациария е идвала от големия извор в м. Жидовец на 6-7 км в югозападна посока. Следи от водопровода се откриват по цялото протежение на пътя между тази местност и селото. Систематизирането на известното върху историята и материалната култура на римския град Улпия Рациария показва голямото му значение като най-богат градски център не само в провинцията, но и в цялата част на долнодунавския басейн. По костни останки са установени 18 вида диви и домашни животни, предмет на лов или животновъдство. Най-многобройни са тези от домашните животни - говедо, овца, коза, кокошка и свиня. Според палеоорнитолога проф. Златозар Боев интерес представляват находките от изчезналият в страната див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus), както и тези на крайно редкия днес белоглав лешояд (Gyps fulvus).

Хипотетичен план на Рациария (по Д. Джорджети)

История на проучванията[редактиране | edit source]

През 60-те години на XIX в. първият, който обръща сериозно внимание на античният град е австрийският изследовател Феликс Каниц. Позовавайки се на Клавдий Птолемей и Певтингеровата карта той пръв съобщава "значителен град ще да е изпадал до толкоз и ще да е оставял толкова малко следи от стария си блясък, какъвто е случаят със сегашния Арчар, някогашната римска величествена и прочута Рациария". Около три десетилетия по-късно Вацлав Добруски посещава останките на някогашната провинциална столица с цел събиране на археологичен материал. Същият прави и описание на акведукта и дава информация за различни архитектурни структури в хинтерланда на античния град. През 1900 г. Борис Дякович също обръща внимание на града като прави някои доуточнения на описанията на Вацлав Добруски.

Първата публикация изцяло върху историята на Рациария излиза от печат през 1911 г. и тя е дело на Никифор Неделев. Кръгът от учени, които се занимават с изследването на паметници от римския град, през първата половина на XX в. е допълнен от Иван Велков, Богдан Филов и Георги Кацаров.

От втората половина на XX в. археологическите публикации се стремят към по-голяма научна достоверност. От 1965 г. е единствената студия проследяваща историята на града от неговото създаване до края на VI в., според извори. Тя е дело на проф. Велизар Велков, под чието ръководство са разчистени и допроучени останките от разрушения некропол в местността Парлозите. В същият период Борис Геров прави изследване обхващащо етническия и социален състав на населението, както и икономическото развитие на града през I-III век.

В периода 1958-1968 се провеждат частични разкопки с известно прекъсване организирани от видинския музей и в частност тогавашния директор Йорданка Атанасова. Поради липса на средства археологическите разкопки са прекратени през 1968 г. При подновяването на археологическите разкопки в средата на 70-те години, на различни етапи се включват Янка Младенова, Гергана Кабакчиева и Венци Динчев заедно с археолози от видинския музей. В края на 70-те години започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня начело с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на италианските проучватели започва и последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта благодарение на което се получава информация за запазените архитектурни структури. Мария Болини събира и систематизира всичката строителна керамика. Тя обособява няколко групи според печатите, като има такива съдържаща името на императора, военна част, майстора или ателието, в което е направена.

Друго значително откритие, което трябва да се отбележи е проучената резиденция на провинциалният управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години. Комплексът е датиран IV – VI в., като има значително преустройство през V век. През 1991 г. поради настъпилите политически промени финансирането на археологическите разкопки е спряно. Оттук насетне следва криминалната хроника на един археологичен обект. Поради нехайството на отговорните институции, единствено иманярите се възползват от ценните артефакти на античния град. След едно двадесет годишно прекъсване, оформящо може би най-тъжният период в историята на античния град, в който той е системно ограбван, археологическите разкопки са подновени през 2011 г. от Красимира Лука.

От 2013 г.ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров.

Източници[редактиране | edit source]

  • Илиев, Н., З. Боев, Н. Спасов. 1993. Животински костен материал от римския град Рациария (II - IV в.) край с. Арчар, Михайловградска област. - Археология, БАН, 4: 52-59.
  • Динчев, В. 2002. Рациария.- В: Иванов, Р., Римски и ранновизантийски градове в България, том I, 13-28
  • Каниц, Ф. 1995. Дунавска България и Балканът, том I, 131-154
  • Карадимитрова, К. 2005. Нови посветителни надписи от Рациария. -В: Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, том II, 207-221

Външни препратки[редактиране | edit source]