Кастра Мартис
Кастра Мартис (на латински: Castra Martis, в превод Марсови крепости) е късноримска крепост, чиито останки се намират в днешния град Кула, в Северозападна България.
Съдържание |
История [редактиране]
В 70-те години на 19 век Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на град Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис.
Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилито на река Войнишка, в центъра на сегашния град Кула. При археологически проучвания се установява, че на същия склон преди построяването на крепостта е съществувало малко трако-римско селище, съществувало от първото хилядолетие преди новата ера.
Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на 3 век. Построена е вероятно от император Диоклециан на границата между 3 и 4 век. Тя защитава пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука, един от най-западните проходи на Стара планина. Спомената е в 377 година, когато през нея преминава с отрядите си император Грациан на път за Тракия. В 408 Кастра Мартис е превзета за кратко време от хунския вожд Улдис. В 5 век Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис като една от основно възстановените крепости от император Юстиниан I (527- 565). Кастра Мартис е унищожена при аварските нашествия в империята от 586-587 година.
В 13 - 14 век укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.
Архитектура [редактиране]
Крепостта се състои от две части - малко квадратно укрепление квадрибургий и по-голям кастел, разположен южно на него. Първоначално е построен квадрибургият, датиран към края на 3 - началото на 4 век, тъй като император Диоклециан усилено строи квадрибургии в граничните райони на империята. Квадрибургият на Кастра Мартис е квадратно укрепление с размери 40 на 40 m. с големи кули в ъглите с диаметър 12,5 m. Квадрибургият е много добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 m и запазена средна височина 2 m над подовете. Югоизточната кула му се издига на 16,30 m и именно тя дава името на съвременния град. Укреплението е достъпно само от юг, където има портата с двукрила врата. Вероятно в края на 4 век портата е подсилена с още една по-тясна стена на 3,30 m от първата, оформяща караулни помещения и надвратна кула.
На юг от квадрибургия е разположен военният лагер, който към втората четвърт на 4 век при Константин Велики (306- 337) е укрепен с крепостни стени дебели 4,30 m. Кастелът е с форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15,5 декара.
Северозападно от крепостта са открити основи на римска баня, което показва, че извън крепостта е живяло цивилно население.[1]
Бележки [редактиране]
Библиография [редактиране]
- Й. Атанасова. Находки от Кастра Мартис. - В: Кастра Мартис - квадрибургий и кастел. С., 2005, 190-220 (Разкопки и проучвания, 23).
