Борис Дякович
| Борис Дякович | |
| български археолог и библиотекар | |
 Дякович като директор на Пловдивската Народна библиотека, около 1930 г. | |
| Роден |
28 февруари 1868 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Научна дейност | |
| Област | Археология, библиография |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Владимир Дякович |
| Борис Дякович в Общомедия | |
Борис Дякович е български музеен и библиотечен работник и учен. Брат е на българските учени и общественици Владимир Дякович и Александър Дякович. Негов племенник е правистът и журналист Александър Дякович, убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си. В периода 1901 – 1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. В 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение и е автор на раздела за културните институции.[2]
Дякович е автор на раздела за библиотеки и музеи в Закона за народното просвещение (1909). Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Археологически излет в крайдунавска България“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина ХХ, София 1904, стр. 1 – 56.
- „Тракийска гробница при Пловдив и некрополът на древния град“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина ХХІІ-ХХІІІ, София 1907, стр. 1 – 55.
- „Фриза на здравеносните божества на Тракия“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1921 г., 1921, стр. 127 – 178.
- „Антична гробница в Кукова могила при с. Дуванлий, Пловдивско“. – Известия на Бълг. Археологически институт ІІІ, 1925, стр. 111 – 125.
- „Тракийска колесница при с. Могилово“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1923 г., 1925, стр. 151 – 196.
- „Барелиефи на Тракийския конник“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1924 г., 1926, стр. 135 – 174.
- „Образни паметници на Зевс Сбелтиурд“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1926 г., 1928, стр. 1 – 20.
- „Тракийска гробница при с. Опълченец“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1930 г., 1932, стр. 187 – 193.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Стефан Дякович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евдокия | Иван Дякович (1835 - 1889) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дякович (1860 - 1931) | Лев Дякович (1862 - 1897) | Владимир Дякович (1864 - 1929) | Люба Ризова | Борис Дякович (1868 - 1937) | Николай Дякович (1872 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дякович (1899 - 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Билярски, Цочо. Защо забравяме напоследък бесарабските българи? // 2010.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1915.
- ↑ Колева, Р. Борис Дякович: 120 години от рождението му. – Библиотекар, 1988, кн. 3, 41 – 46
|
