Александър Дякович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския юрист. За неговия племенник журналист вижте Александър Дякович (журналист).

Александър Дякович
български юрист
Роден
Починал
27 март 1931 г. (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЗагребски университет

Александър Иванов Дякович е български юрист и общественик. Политик от Демократическата партия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 октомври 1860 година в Болград в семейството на шуменеца Иван Дякович.[2] Учи в Болградската гимназия.[3] След това получава военно образование в Одеса и завършва право в Загребския университет.[4]

Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година.[4] След избухването на Руско-турската война се записва доброволец в Българското опълчение, с което се сражава на Шипка.[2]

След 1878 година работи като съдия и прокурор в София, Русе и Търново. Председател е на Варненския окръжен съд. Автор на Първия Наказателен закон.[4] Във Варна Дякович е активист на Македоно-одринската организация и е председател на Варненското македоно-одринско дружество.[5][6] Пръв председател е и на Варненското ловно дружество.[7]

Умира на 27 март 1931 година.[2] Погребан е в Централните софийски гробища.[8]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Името му носи улица във Варна.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Дякович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евдокия
 
Иван Дякович
(1835 - 1889)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1860 - 1931)
 
Лев Дякович
(1862 - 1897)
 
Владимир Дякович
(1864 - 1929)
 
Люба Ризова
 
Борис Дякович
(1868 - 1937)
 
Николай Дякович
(1872 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1899 - 1945)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Свободен глас - дигитално копие - 02/03/1908, No. 9, стр.3
  2. а б в Опълченци // Музей на Възраждането - Варна. Архивиран от оригинала на 2019-01-26. Посетен на 25 януари 2019.
  3. Каравелов, Любен. Събрани съчинения. Том 12. София, Български писател, 1992. с. 601.
  4. а б в г Дякович (Шумен) // Енциклопедия на български родове. Посетен на 25 януари 2019.
  5. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 36.
  6. Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 31.
  7. По улица „Александър Дякович“ // Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна. Посетен на 25 януари 2019.
  8. Парцел 44 // София помни. Посетен на 25 януари 2019.