Илирик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римската провинция Илирик до 10 г. от н.е.
Римските провинции на Балканите

Илирик (на латински: Illyricum) е провинция на Римската република, основата на мястото на Илирийското царство. Тя се простирала от река Дрин в съвременна Албания до Истрия на север в съвременна Хърватия и река Сава в Босна и Херцеговина. Център на провинцията бил град Солин (на латински: Salonae), разположен недалеч от съвременния град Сплит в Хърватия.

Илирия е превзета през 168 пр.н.е., когато римляните побеждават илирийския цар Гентий. От 167 пр.н.е. южната част на Илирия станала формално независимо царство под протектората на Рим.

Този регион имал немаловажно стратегическо и икономическо значение за Рим. По илирийското крайбрежие били разположение няколко големи търговски пристанища, а във вътрешността на региона се добивало злато. В Илирия започва и Виа Егнация, която съединявала Дирахия (съвременен Дуръс) на адриатическото крайбрежие и Византион на крайбрежието на Мраморно море.

През 59 пр.н.е. въз основа на закона Lex Vatinia, Илирия е превърната в римската провинция Илирик и заедно с Цизалпийска Галия е предадена във властта на Юлий Цезар в качеството му на проконсул. По-късно Илирик е разделен на долен (Далмация) и горен (Панония).

Някои от римските императори като Аврелиан, Клавдий II, Константин I и Диоклетиан произхождат от тази област, също както и византийските императори Анастасий I и Юстиниан I.

Вижте също[редактиране | edit source]