Италия (римска провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Италия е римска провинция, простираща се на Апенинския полуостров и съществуваща по време на Републиката и наследилата я империя.

Под републиканско управление и император Август[редактиране | edit source]

По време на Републиката, Италия (простираща се на времето от Рубикон до Калабрия) не е провинция, а с това име се нарича територията на град Рим, тази имаща специален статус. На пример, на военните командири им е забранено да навлизат с армиите си в Италия. Поради тази забрана, преминаването на Юлий Цезар с легионите му при Рубикон през 49 пр.н.е. бележи началото на гражданска война.

Италия по времето на Октавиан Август

По време на Империята, Италия представлява множество от територии с различни статуси. Някои градове, наречени маниципии, имат известна независимост от Рим, докато други, най-вече колониите, са създадени от римляните. Около 7 пр.н.е. Октавиан Август разделя Италия на 11 региона. Събитието е описано от Плиний Стари в неговата „Естествена история“ (на латински: Naturalis Historia), а новообразуваните региони са:

  • Regio I Latium et Campania
  • Regio II Apulia et Calabria
  • Regio III Lucania et Brutii
  • Regio IV Samnium
  • Regio V Picenum
  • Regio VI Umbria et Ager Gallicus
  • Regio VII Etruria
  • Regio VIII Aemilia
  • Regio IX Liguria
  • Regio X Venetia et Histria
  • Regio XI Transpadana

Италианската провинция е привилегирована при Август и неговите наследници, най-вече със строителството, сред различните обществени сгради, на гъста мрежа от пътища. Това се отразява благоприятно на италианската икономика, която процъфтява. Земеделието, занаятчийството и индустрията бележат осезаем растеж, позволявайки износ на стоки за останалите провинции. Населението на провинцията също нараства. По заповед на Август се извършват три преброявания на мъжкото население в провинцията. Събраните резултати посочват следните данни: 4 063 000 мъже през 28 пр.н.е., 4 233 000 през 8 пр.н.е. и 4 937 000 през 14 г. Включвайки жените и децата, общото население на Италия в началото на първи век наброява около десет милиона души.

Италия през втори и трети век[редактиране | edit source]

Когато се дава римско гражданство на всички в империята, започва упадъка на Италия, в полза на по-богатите провинции. Освен това, провинцията страда от атаките на варварските племена в края на трети век.

Диоклециан разделя Империята на четири части (dioceses). Diocesis Italiae, управлявана от владетеля на Западната римска империя, е разделена на две части, всяка от която е разделена на още по-малки територии, управлявани от correctores.

  • Italia suburbicaria (под контрола на правителството на Рим)
    • Tuscia et Umbria
    • Valeria
    • Campania et Samnium
    • Apulia et Calabria
    • Sicilia
    • Sardinia et Corsica
  • Italia annonaria (има за столица град Медиоланум (Mediolanum), днешен Милан)
    • Venetia et Histria
    • Aemilia et Liguria
    • Flaminia et Picenum
    • Raetia
    • Alpes Cottiae

Бившите италиански региони Alpes Poenninae и Alpes Maritimae, стават част от Diocesis Galliarum.

Италия през четвърти и пети век[редактиране | edit source]

Когато варварите стават най-важния проблем, императорите са принудени да се преместят от Рим в други провинции, което ускорява упадъка на Италия. През 330 г. Константин I мести столицата на империята в Константинопол, заедно с имперския съд, икономическата администрация, както и военните структури (флотите на Мизенум и Равена).

След смъртта на Теодосий I през 395 г., Италия става част от Западната римска империя. После идват години на варварски нашествия и столицата е преместена от Медилаум в Равена през 402 г. Аларик, кралят на вестготите, ограбва Рим през 403 г., седем века след последното ограбване на града. Северна Италия е атакувана от хуните на Атила, и Рим пак е ограбен от вестготите под командването на Аларик I през 410 г.

С императорите контролирани от техните варварски генерали, имперското правителство слабо упражнява контрол над Италия, чийто брегове са под непрекъснати атаки. През 476 г. със смъртта на Ромул Августул и връщането на имперските знаци в Константинопол, се слага края на Западната империя. За малко десетилетия Италия остава обединена първо под управлението на Одоакър, после под контрола на остготите и Византия, но след инвазията на лангобардите е разделена между седем кралства и остава необединена за тринадесет века.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Italia (Roman Empire)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.