Норик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Провинция Норик на картата на Римската империя

Норик (на латински:Noricum) е римска провинция, разположена между горното течение на реките Драва и Дунав и съществувала от края на 1 век пр.н.е..

Според латински източници, през 1 в. пр. н. е. илирийското племе норики обединява под властта си няколко келтски и илирийски племена, както и племето венети, образувайки в Алпите Княжество Норик, което дори сече собствена златна монета. Известни са само две божества на нориките - Марс Латобий, наричан „Велик бог“ и богинята Норея - „Великата майка на народа“.

През 16 г. пр. н. е. Норик е завладян от Рим и е включен в империята като провинция, носеща същото име. Като провинция Норик просъществува до разпадането на Западната Римска империя, когато пада под ударите на нахлулите от север германски племена на херулите, алеманите, тюрингите и ругите. През 408 г. територия на провинцията е завоювана от Аларих I - първият крал на вестготите, a в края на 5 век - от остготите.