Хонорий (император)
- За други личности с това име вижте Хонорий.
| Хонорий | ||
|---|---|---|
| Император на Западната Римска империя | ||
 |
||
| Солид на имп. Хонорий | ||
| Управление | 23 януари 393 - 395 (август при баща си); 395 - 15 август 423 (император на запад) |
|
| Пълно име | Флавий Хонорий Август | |
| Роден | 9 септември 384 | |
| Константинопол | ||
| Починал | 15 август 423 | |
| Равена, Италия | ||
| Предшественик | Теодосий I | |
| Наследник | Валентиниан III | |
| Брак | Мария (дъщеря на Стилихон) Терманция |
|
| Династия | Теодосиева | |
| Баща | Теодосий I | |
| Майка | Елия Флацила | |
Флавий Хонорий (на латински: Flavius Honorius) (9 септември 384–15 август 423) е римски император (393- 395) и по-късно император на Западната римска империя от 395 до смъртта си в 423. Той е по-малкият син на Теодосий I и първата му съпруга Елия Флацила. Брат е на императора на Източната Римска империя, Аркадий.
Съдържание |
[редактиране] Управление
Управлението на Хонорий се характеризира с упадък на Западната Римска империя и загуба на териториите ѝ. По негово време се появяват и редица узурпатори.
[редактиране] Ранни години на управление
След като става консул на двегодишна възраст, Хонорий е провъзгласен за август и респективно за съимператор на 23 януари 393 от баща му Теодосий I Велики. Когато Теодосий умира през януари 395, Хонорий и Аркадий наследяват властта в империята и по този начин Хонорий става император на Западната римска империя.
През първата част на управлението си Хонорий е малолетен и зависи изцяло от военното и държавно ръководство на романизираният вандалския генерал Стилихон. За да скрепи отношенията си с императора, Стилихон омъжва дъщеря си Мария за него. Епиталамията, написана по този повод от придворния поет на Стилихон - Клавдиан, е запазена.
Първоначално Хонорий избира за своя столица Милано, но когато вестготите нахлуват в Италия през 402, той мести столицата си в крайбрежния град Равена, който е защитен от пръстен от блата и здрави укрепления. Докато новата столица е лесно защитаема, нейното местоположение не позволява на римските войски да бранят централната част на Италия от варварските нахлувания.
[редактиране] Упадък на Западната Римска империя
Управлението на Хонорий бива изложено на много заплахи: от нахлуващите на територията на империята варвари до няколко узурпатора. Бунт, предвождан от Гилдон, comes Africae, в Северна Африка, продължил две години (397-398), преди да бъде прекратен от изпратения там легион. В 404 г. генерал Стилихон побеждава алеманите в Северна Италия, след което в Рим е празнуван триумф.
Т.нар. "Великото преселение" е в разгара си - грандиозно нашествие на алани, свеви и вандали тръгва отвъд границата на замръзналия Рейн, на 31 декември 406, и помита провинциите в Римска Галия, достигайки чак до Испания (407 г. - 409 г.). Немногобройните римски контингенти се оказват неспособни да възпрат варварската инванзия. Ситуацията в Британия е даже по-критична - недостига на военна сила на континента кара императора да изтегли напълно войските от там. Британските провинции са изолирани, нуждаейки се от поддръжката на империята, затова войниците подкрепят бунтовете на местни узурпатори: Марк (406 - 407), Грациан (407), и Константин III, който напада Галия през 407 и окупира Арл. Докато Константин е в Галия, неговият син Констанс II се разпорежда в Британия.
През 408 г., докато положението на Западната Римска империя става все по-бедствено, Стилихон е заподозрян в предателство, арестуван и екзекутиран по заповед на Хонорий, най-вероятно вследствие на дворцов заговор срещу военачалника. Това се оказва пагубно за сигурността на държавата, защото войските вече са лишени от способно командване и координация.
Готски племена нахлуват в Панония, Илирик и Северна Италия. През 409 идва ред на узурпацията на Приск Атал, сенатор, подкрепян от краля на вестготите Аларих I в застрашения град Рим. По този начин готите се надяват да поставят на колене и да изнудват правителството. За да спре Приск, Хонорий се опитва да преговаря с Аларих, който оттегля подкрепата си към претендента за престола през 410, но готите след като не получават достатъчно пари като откуп, отново нахлуват в Италия и плячкосват Рим, след като превземат града с хитрост. Това е огромен удар за авторитета и самочувствието на римляните.
[редактиране] Плячкосването на Рим
Най-значимото събитие от управлението му е нападането и плячкосването на Рим на 24 август 410 от вестготите на Аларих.
Градът бива обсаден от вестготите малко след свалянето от пост и екзекутирането на Стилихон през лятото на 408. Нуждаещ се от способен военачалник, който да контролира съставената предимно от варвари римска армия, за Хонорий е почти невъзможно да атакува директно войските на Аларих и той прилага единствената възможна стратегия в тази ситуация: да чака пасивно вестготите да се уморят и да прекарва времето си в подреждане на войските, които може. Изглежда, че този курс на действията на Хонорий всъщност е плод на неговата нерешителност и поради това той е доста критикуван както от съвременниците му, така и от по-късните историци.
Може би е спорно дали този план е могъл да проработи, особено след като той се лишава от няколко способни офицери, като поставя единствено католици на висшите военни постоове.[1] Във всеки случай всичкоп това е плод на събитията. Подтикнат от глада, някой отваря римските укрепления на Аларих и готите нахлуват вътре. Градът не е попадал в чужди ръце откакто галите извършват едно нападение преди около седем столетия. Победилите вестготи нанасят невъобразима емоционална щета на града, не по-малка от материалната: шокиращата новина за това събитие отекнала от Британия до Йерусалим и вдъхновила Августин да напише своя magnum opus За Градът Божи.
През 410 също така Хонорий отговаря на апела на Британия за помощ срещу местните варварски нашествия. Погълнат изцяло от проблема с вестготите и без реална възможност да помогне на отдалечената провинция, Хонорий казва на населението там да защитава себе си толкова добре, колкото му е възможно.
[редактиране] По-късно властване
По времето на Хонорий много легиони издигат свои претенденти, отказвайки да се подчиняват на неспособния владетел. Геронтий, военачалник на Константин III, е провъзгласил в Испания Максим за анти-император против самия Константин (около 409 г.). Хонорий се намесва в борбата между Константин III, Максим и Геронтий като изпраща своят доверен военачалник, и по-късен съимператор, Констанций, който потушава бунтовете през 411. В това време саксите нападат изоставената Британия.
Галия отново е епицентър на проблемите на Хонорий: едва след като войските на Констанций се завръщат в Италия, Йовин вдига бунт в Северна Галия с подкрепата на алани, бургунди и гало-римският нобилитет. Йовин се опитва да преговаря с нахуващите готи на Атаулф (412), но провъзгласяването на брат му Себастиан за август кара Атаулф да потърси съюз с Хонорий. Хонорий кара Атаулф да разреши проблема с Йовин и въстаналият е победен и екзекутиран през 413.
През 414 г. войските на западната империя, водени от Констанций, нападат Атаулф, който провъзгласява повторно Приск Атал за император. Атаулф е принуден от Констанций да се оттегли в Испания където се установява и приема статут на римски федерат. Атал, отново загубил подкрепата на вестготите, е заловен и детрониран.
Североизточната част на Галия попада под франкско влияние, докато подписания през 418 договор отстъпва на вестготите северозападния дял, бившата Аквитания. Вандалите и бургундите остават в Южна Галия и Северна Испания, остготите - в Панония, а алеманите и саксите - в предишните си земи. Окончателно и завинаги е загубена Британия, защитавана от независимите романо-брити срещу саксонските нашественици.
В периода (420-422), в който друг Максим (ако не и същият) печели и губи властта в Испания, Хонорий провъзгласява своя военачалник Констанций (който става съпруг на сестра му, Гала Плацидия, от 417) за съимператор (Констанций III, управлява и умира в 421 г.). Хонорий продължава да управлява като едноличен владетел след смъртта на своя колега през (422).
Хонорий умира от воднянка през 423 г., без да остави наследник. Това оставя империята на ръба на пропастта, защото той няма определени наследници. В последвалия хаос Йоан е обявен за император. Въпреки това още същата година източния император Теодосий II провъзгласява за император своя братовчед Валентиниан III, син на Гала Плацидия и Констанций III.
[редактиране] Оценки на управлението на Хонорий
Има една история (която Едуард Гибън отхвърля), според която, когато чул новината, че Рим е "загинал", Хонорий първоначално бил шокиран; смятайки, че новината се отнася до любимо пиле, което той бил нарекъл "Roma", той отговорил, че това било лъжа, защото съвсем скоро птицата се хранила от ръката му. Впоследствие му било обяснено, че става дума за града.
Правейки оценка на управлението на Хонорий, историкът Джон Бъри пише: "Неговото име щеше да бъде забравено сред имената на най-неизвестните, заемали имперския трон, ако управлението му не съвпадаше с фаталния период, в който се решава, че Западна Европа ще се превърне от римска в тевтонска." След като прави списък на бедствията от тези 28 години, Бъри заключва, че "самият той не прави нищо значимо срещу враговете, които нападат неговата империя, но самият той се радва на изключителен късмет, тъй като се задържа на трона, докато не умира от естествена смърт и става свидетел на поражението на множество тирани, които се опълчват срещу него."[2]
Но Бъри сякаш не е запознат с връзката на Хонорий с легендата за Свети Телемах. Според католическата традиция, мъченическата смърт на светеца, загинал, опитвайки се да попречи на двама гладиатори да се бият, повлияла на императора да издаде едикт, с който забранявал гладиаторските игри. При всички случаи последните гладиаторски игри, за които знаем, са били по времето именно на Хонорий.
[редактиране] Любопитни факти
Хонорий и нападението на вестготите са споменати от капитан Жан-Люк Пикар в Стар Трек: Следващото поколение в епизода "Най-доброто от двата свята": "Чудя се дали Хонорий, наблюдавайки как вестготите превземат седмия хълм, наистина е осъзнавал, че Римската империя ще падне?"
По време на своето управление Хонорий също така издал декрет, забраняващ на мъжете да носят панталони в Рим [Codex Theodosianus 14.10.2-3, tr. C. Pharr, "The Theodosian Code," p. 415].
Император Хонорий бил луд по пилета. В един епизод на Приключения в Одисея императорът е представен как наема хора, които да се грижат за нуждите на пилетата му.
[редактиране] Виж също
- Узурпатори по времето на Хонорий:
- Приск Атал в Рим (два пъти);
- Максим в Испания;
- Марк, Грациан, Константин "III" и Констанс "II" в Галия и Британия;
- Йовин и Себастиан.
- Приемници на Хонорий:
[редактиране] Източници
[редактиране] Бележки
- ↑ Едуард Гибън, Залез и упадък на Римската империя, III, (London: Everyman's Library, 1993), стр. 247.
- ↑ John Bagnall Bury, History of the Later Roman Empire, 1923 (New York: Dover, 1958), p. 213
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Honorius (emperor)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| Теодосий I | → | Император на Западната Римска империя (395 – 423) | → | Йохан |
|
|||||
