Андроник III Палеолог
| Андроник III Палеолог | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Управление | 1325 - 1341 | |
| Роден | 25 март 1297 | |
| Константинопол | ||
| Починал | 15 юни 1341 | |
| Константинопол | ||
| Брак | Аделхайд фон Брауншвайг | |
| Втори брак | Анна Савойска | |
| Династия | Палеолози | |
| Баща | Михаил IX Палеолог | |
| Майка | Рита Арменска | |
Андроник III Палеолог (на гръцки: Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (1325 – 1341). Син е на Михаил IX Палеолог и внук на Андроник II Палеолог, с когото води изтощителна борба за престола.
Андроник III по погрешка убива брат си Мануил (1320 г.), което става една от причините за оттеглянето и смъртта на баща му Михаил IX. Това води до засилващата се неприязън към него от страна на дядо му император Андроник II. Лекомислен и амбициозен, Андроник III повежда своите привърженици от младото поколение на аристокрацията в гражданска война за свалянето на дядо му от престола. След години на вътрешни конфликти, през 1328 г. Андроник III влиза триумфално в Константинопол и заставя дядо си да абдикира окончателно.
Управлението на Андроник III е белязано от поражения срещу турците в Мала Азия и напразни войни със съседите на Балканския полуостров. През 1329 г. султан Орхан обсажда и превзема Никея (1331). Походът на Андроник III е неуспешен и той бързо отплува обратно за Цариград. През 1337 г. пада и Никомедия.
В 1331 г. сключва таен съюз с българския цар Михаил III Шишман, насочен срещу предишният му съюзник - сръбския крал. Византийците постигат временно разширение в Македония, но след като царят е победен от сърбите и загива в битката при Велбъжд, Андроник III сключва примирие със Сърбия и се обръща срещу българите. Възползвайки се от напрежението в България, Андроник III превзима крепостите на границата. Новият цар Иван Александър обсажда успешно крепостта Русокастро - в битката при Русокастро, 18 юли 1332) Андроник III не попада в плен само заради великодушието на Иван Александър, който му предлага мир (Григора 10.1). Българският цар възвръща земите между р. Тунджа и Черно море, получава (1344) Пловдив, 8 крепости в Родопите и по време на военния поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали), но скоро византийците я превземат обратно. Междувременно сърбите предприемат навлизане в Македония като завладяват Охрид, Солун и други крепости. През 1334 г. сърбите са победени от византийците, сключват мир и връщат някои от придобивките си. Татарите опустошават Тракия и пленяват 500 хил. византийски поданници.
Императора полага усилия да подобри византийския флот и успява да възстанови властта си над островите Лесбос, Хиос, Фокея и някои пристанища по егейското крайбрежие на Мала Азия. През 1333 г. византийците водят война за контрола в Тесалия, а в 1337 г. Андроник III превзема Епир, но се връща болен в столицата и скоро умира.
[редактиране] Семейство
Андроник III Палеолог се жени два пъти. Първата му съпруга е германската принцеса Аделхайд фон Брауншвайг (ум. 1324), приела православието и името Ирина. От нея Андроник III има един син, починал на 2 години. След смъртта на Ирина, Андроник III се жени за савойската принцеса Джована, която приема името Анна. Тя ражда на Андроник четири деца:
- Ирина Палеологина (1327-след 1356), омъжена за Михаил Асен.
- Йоан V Палеолог (1332-1391)
- Михаил Палеолог (1337-1370)
- Мария Палеологина (?- 1401 г.), омъжена за Франческо I Гатилусио, лорд на Лесбос.
Анна Савойска управлява империята като регент на малолетния си сини Йоан V Палеолог от смъртта на Андроник III до 1347 г.
[редактиране] Външни препратки
| Михаил IX Палеолог | → | Византийски император (1328 – 1341) | → | Йоан V Палеолог |
