Андроник III Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андроник III Палеолог
византийски император
Андроник III Палеолог.jpg
Лични данни
Управление 1325 - 1341
Роден 25 март 1297
Константинопол
Починал 15 юни 1341
Константинопол
Семейство
Династия Палеолози
Баща Михаил IX Палеолог
Майка Рита Арменска
Бракове Аделхайд фон Брауншвайг
Анна Савойска

Андроник III Палеолог (на гръцки: Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (13251341). Син е на Михаил IX Палеолог и внук на Андроник II Палеолог, с когото води изтощителна борба за престола.

Андроник III по погрешка убива брат си Мануил (1320 г.), което става една от причините за оттеглянето и смъртта на баща му Михаил IX. Това води до засилващата се неприязън към него от страна на дядо му император Андроник II. Лекомислен и амбициозен, Андроник III повежда своите привърженици от младото поколение на аристокрацията в гражданска война за свалянето на дядо му от престола. След седем години на разорителни вътрешни конфликти, през 1328 г. Андроник III влиза триумфално в Константинопол и заставя дядо си да абдикира окончателно.

Управление[редактиране | edit source]

Управлението на Андроник III е белязано от поражения срещу турците в Мала Азия и безрезултатни войни със съседите на Балканския полуостров.

Войни в Мала Азия[редактиране | edit source]

След като през 1326 година Византия губи от османците Бруса, през лятото на 1328 година Андроник III прави опит да прекрати обсадата на Никея. След поредица сблъсъци в местността Пелеканон императора е принуден да се оттегли, като по време на сраженията самият той е ранен, а на 1 март 1331 г. градът е превзет от султан Орхан I. През лятото на 1333 г. Андроник III потегля по море със своя войска към обсадената Никомидия. Там той сключва мир с Орхан I, като му заплаща откуп от 12 хиляди перпери в замяна на крепостите между Никомидия и Константинопол. Мирът не продължава дълго и през 1337 г. Орхан I превзема Никомидия, като по този начин налага властта си над цялата област Витиния.[1]

Войни на Балканите[редактиране | edit source]

В 1331 г. Андроник III сключва таен съюз с българския цар Михаил III Шишман, насочен срещу предишният му съюзник - сръбския крал. Византийците постигат временно разширение в Македония, но след като царят е победен от сърбите и загива в битката при Велбъжд, Андроник III сключва примирие със Сърбия и се обръща срещу българите. Възползвайки се от политическите неуредици в България, Андроник III превзима крепостите на границата. В отговор на това, новият цар Иван Александър обсажда успешно крепостта Русокастро - в битката при Русокастро, 18 юли 1332) Андроник III не попада в плен само заради великодушието на Иван Александър, който му предлага мир (Григора 10.1). Българският цар си възвръща земите между р. Тунджа и Черно море, получава (1344) Пловдив, 8 крепости в Родопите и по време на военния поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали), но скоро византийците я превземат обратно. Междувременно сърбите предприемат навлизане в Македония като завладяват Охрид, Солун и други крепости. През 1334 г. сърбите са победени от византийците, сключват мир и връщат някои от придобивките си. Татарите опустошават Тракия и пленяват 500 хил. византийски поданници.

Императора полага усилия да подобри византийския флот и успява да възстанови властта си над островите Лесбос, Хиос, Фокея и някои пристанища по егейското крайбрежие на Мала Азия. През 1333 г. византийците водят война за контрола в Тесалия, а в 1337 г. Андроник III превзема Епир, но се връща болен в столицата и скоро умира.

Семейство[редактиране | edit source]

Андроник III Палеолог се жени два пъти. Първата му съпруга е германската принцеса Аделхайд фон Брауншвайг (ум. 1324), приела православието и името Ирина. От нея Андроник III има един син, починал на 2 години. След смъртта на Ирина, Андроник III се жени за савойската принцеса Джована, която приема името Анна. Тя ражда на Андроник четири деца:

Анна Савойска управлява империята като регент на малолетния си сини Йоан V Палеолог от смъртта на Андроник III до 1347 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 38-39.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Михаил IX Палеолог Византийски император (1328 – 1341) Йоан V Палеолог