Анна Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна
византийска императрица
EmpressAnnaofSavoy.JPG
Лични данни
Регент на Йоан V Палеолог
Регентство 15 юни 1341 г. - 3 февруари 1347 г.
Родена 1306 г.
Починала 1359
Солун, Византия
Семейство
Брак император Андроник III Палеолог
Баща Амадей V Савойски Велики
Майка Мария Брабантска

Анна Савойска или още Анна Палеологина (на гръцки: Άννα της Σαβοϊας, Άννα Παλαιολογινα, 1306 - 1359), е савойска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник III Палеолог.

Анна е родена през 1306 година като Джована. Дъщеря е на Амадей V Велики, граф на Савоя, и на Мария Брабантска.

Византийска императрица[редактиране | edit source]

Анна е сгодена за Андроник III още по време на гражданската война, която той води срещу дядо си Андроник II. Бракът между Анна и Андроник III (1296–1341) е сключен в Константинопол през октомври 1326 г. След като приема православието, Джована (Жана) приема името Анна.

През 1328 съпругът ѝ влиза в Константинопол, детронира дядо си и заема императорския престол. Анна ражда на Андроник III четири деца:

Регент на Йоан V[редактиране | edit source]

Андроник III умира на 15 юни 1341 г. Той е наследен от малолетния Йоан V Палеолог. Анна застава начело на регентския съвет и управлява от името на сина си. Като регент Анна изпитва недоверие към съветника на покойния си съпруг и член на регентския съвет, Йоан Кантакузин, на когото Андроник III се е доверявал изцяло.

Скоро между Йоан Кантакузин и Анна Савойска избухва конфликт, който прераства в гражданска война.

Гражданска война[редактиране | edit source]

По време на един поход на Йоан Кантакузин срещу бъдещия цар Стефан Душан, който нахлува с войски към дядовите си владения (на цар Смилец) в Северна Тракия, Анна се възползва от временното отсъствие на Йоан Кантакузин от Константинопол и обява последния за изменник и враг на империята. В случая Анна се ползва и с подкрепата на видния царедворец и военноначалник Алексий Апокавк и на константинополския патриарх Йоан XIV. Анна предлага мястото на Йоан Кантакузин в регентския съвет на Алексий Апокавк.

Голяма част от войската обаче се намира под контрола на Йоан, който на 26 октомври 1341 се провъзгласява за император в Димотика, което поставя началото на нова гражданска война в империята. Борбата между Йоан Кантакузин и централната власт в Константинопол продължава до 1347 г. През това време в нея се намесват и съседните балкански владетели. Търновският цар Иван Александър взема страната на Анна и Алексий Апокавк, докато неговия шурей Стефан Душан подкрепя Йоан Кантакузин (явно стиковано с цел отслабване на Византия). И двамата съседи на Византия всъщност използват войната, за да постигнат собствени политически цели и да разширят териториите си за сметка на империята. Йоан Кантакузин привлича на своя страна и османския султан Орхан I.

Анна се опитва да спечели подкрепа срещу самозвания император и от Западна Европа. През лятото на 1346 г. тя изпраща посолство до папа Климент VI в Авиньон. През август 1443 г. императрицата залага византийските имперски инсигнии на Република Венеция срещу 30 хиляди златни дуката като част от споразумение за получаване на финансова подкрепа за продължаващата война срещу Йоан Кантакузин. Въпреки това Анна и Апокавк не успяват да спечелят войната.

На 3 февруари 1347 г. двете воюващи страни постигат споразумение, според което Йоан Кантакузин е обявен за настойник и съимператор на Йоан V Палеолог. Споразумението е скрепено с брак между дъщерята на Йоан Кантакузин, Елена Кантакузина, и Йоан V Палеолог . Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и успешно установява контрол над града.

Последни години[редактиране | edit source]

През 1351 г. Анна напуска Константинопол и се установява в Солун. Там тя организира собствен двор и дори издава декрети от свое име, сече и монети със своя образ. Така Анна Савойска е втората императрица, която официално резидира в Солун, след Ирина Монфератска.

Последният акт на императрицата е голямото дарение, направено от нея на манастира Agioi Anargyroi ("Свети Безсребреници"). Agioi Anargyroi е описателно название за светите Козмян и Дамян, които помагали при неизлечими болести. Дарението говори, че Анна вероятно е била в лошо здравословно състояние. Малко по-късно тя се замонашва и умира като сестра Анастасия около 1359 година.

Източници[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.