Елена Кантакузина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елена
византийска императрица
Лични данни
Родена 1333
Византия
Починала 10 декември 1396 г.
Византия
Семейство
Брак император Йоан V Палеолог
Баща Йоан Кантакузин
Майка Ирина Асенина

Елена Кантакузина (на гръцки: Ελένη Καντακουζηνή, Helena Kantakouzene, 1333 - 10 декември 1396) е византийска императрица, съпруга на император Йоан V Палеолог.

Елена е дъщеря на Йоан Кантакузин и Ирина Асенина, дъщеря на Андроник Асен. По майчина линия Елена Кантакузина е потомка на българския цар Иван Асен III, който е дядо на майка ѝ.

При управлението на император Андроник III Йоан Кантакузин заема длъжността велик доместик, а след смъртта на Андроник III става член на регентския съвет на малолетния император Йоан V Палеолог.

Скоро между Йоан Кантакузин и майката на Йоан V Палеолог, Анна Савойска, избухва конфликт, който прераства в гражданска война. Анна, която e начело на регентския съвет, се възползва от едно временно отсъствие на Йоан Кантакузин от Константинопол по време на един поход срещу сръбския крал Стефан Душан и обявява Йоан Кантакузин за изменник и враг на държавата. Голяма част от войската обаче се намира под контрола на Йоан Кантакузин, който на 26 октомври 1341 се провъзгласява за император в Димотика. Така започва поредната гражданска война в империята.

Борбата между Йоан Кантакузин и централната власт в Константинопол продължила до 1347 г. На 3 февруари 1347 двете воюващи страни постигат споразумение, според което Йоан Кантакузин е обявен за настойник и съимператор на Йоан V Палеолог. Примирието е скрепено с уговорката за брак между дъщерята на Йоан Кантакузин, Елена Кантакузина, и малолетния Йоан V Палеолог. Официално бракът между Елена и Йоан V е сключен на 28/29 май 1347 г. По това време Елена е на 13 години, а на Йоан V му оставало един месец, за да навърши 15 години.

Мирът между Йоан V и бащата на Елена трае до 1352, когато съпругът ѝ, подкрепян като законен император, вдига бунт срещу тъста си. Йоан Кантакузин е свален от престола и се оттегля в манастир.

През 1376 г. синът на Елена, Андроник IV, извършва държавен преврат срещу баща си. Императрица Елена Кантакузина е затворена в тъмница в Голубац заедно с по-голямата част от императорското семейство. Андроник IV действа с подкрепата на Република Генуа. Главни противници на узурпатора са Република Венеция и самият султан Мурад I. Благодарение на това през 1379 Йоан V успява да си върне престола, a Андроник IV бяга в квартала Пера, който се намирал под контрола на генуезците. Елена Кантакузина също е отведена в Пера като заложница на сина си. Заложничеството ѝ продъллжава до 1381 г.

Йоан V умира на 16 февруари 1391 г. След смъртта му Елена Кантакузина се оттегля в манастира "Св. Марта", къдеот приема монашеското име Хипомона ("Търпение"). Там тя умира на 10 декември 1396 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Елена Кантакузина ражда на Йоан V поне 9 деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Donald M. Nicol, The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study (Washington, DC: Dumbarton Oaks, 1968), p. 135
  • Anthony Luttrell, "John V's Daughters: A Palaiologan Puzzle". Dumbarton Oaks Papers, 40 (1986), pp. 103-112
  • Frances Kianka, "The Letters of Demetrios Kydones to Empress Helena Kantakouzene Palaiologina", Dumbarton Oaks Papers: Homo Byzantinus: Papers in Honor of Alexander Kazhdan, 46 (1992), pp. 155-164
  • John Julius Norwich, Bisanzio, Mondadori, Milano 2000.
  • Barker J. W., Manuel II Paleologus (1391-1425). A Study in Late Byzantine Statesmanship, New Brunswick, N. J., 1969. с. 33-36.
  • BYZANTIUM, fmg.ac