Климент IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Климент IV
Papst Clemens IV.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Гуидо Фулкодии
Начало понтификат 22 февруари 1288 г.
Край понтификат 4 април 1292 г.
Предшественик Урбан IV
Наследник Григорий X
Роден 23 ноември ок.1200 г.
Сен Жил, Франция
Починал 29 ноември 1268 г.
Витербо, Италия
Герб C o a Clemente IV.svg

Климент IV, роден около 1200 г. в Сен Жил (Франция), е бил папа от 5 февруари 1265 г. до смъртта си на 29 ноември 1268 г.

Рождено място, образование и кариера[редактиране | edit source]

Папа Климент IV[1] е роден в края на 12 век[2] във френското градче Сен Жил под името Гуидо Фулкодии.[3] Гуидо тръгва по стъпките на баща си Пиер, потомък на богата благородна фамилия и юридически съветник на графа на Тулуза. След успешното си дипломиране в Париж и няколкогодишна адвокатска дейност в университетския град той продължава кариерата си в родния си град като съдия и съветник на Абата на Сен Жил. Няколко години след това е поканен лично от френския крал Луи IX да постъпи на служба в кралския двор. Данни за юридическата дейност на Гуидо намираме в голям брой документи. Той участва активно в съставянето на статутите на Сен Жил, написва няколко правни коментара и е активен съветник на провансалските инквизитори, за които пише известния трактат с отговори на често задавани въпроси, свързани с юрисдикцията на инквизиторите.[4]

Църковна кариера[редактиране | edit source]

Поврат в живота на Гуидо Фулкодии внася смъртта на съпругата му с която имат няколко деца.[5] След това трагично събитие Гуидо приема духовен сан и така започва бързото му изкачване в църковната йерархия. През 1257 г. той е помазан за епископ на Ле Пюи-ен-Велай, 1259 г. става архиепископ на Нарбон и през 1261 г. е вече кардинал-епископ на Санта Сабина. През 1263 г. поема ръководството на папската Пенитенциариа.[6]

Понтификат[редактиране | edit source]

На 5 февруари 1265 г. в Перуджа кардиналите избират Гуидо Фулкодии за нов папа. По време на управлението си Климент предприема решителни действия за укрепване влиянието на Църквата. В съюз с Карл I Анжуйски, брата на френския крал, папата се стреми да разгроми окончателно наследника на император Фридрих II - Конрадин, заедно с неговите съюзници, като в крайна сметка довежда борбата докрай. С пълна сила се водят преговори с византийския император Михаил VIII Палеолог за присъединяването му към католическата църква, но мечтите на папата не се сбъдват. Също така се отдалечават и надеждите на Църквата относно възстановяването на Латинската империя и за възвръщането на Свещената земя. Опитите на Карл Анжуйски да покори Византия остават напразни, а така очаквания кръстоносен поход на френския крал Луи IX все не може да бъде организиран.

Смърт и надгробен паметник[редактиране | edit source]

На 28[7] (или 29)[8] ноември 1268 г. почива папа Климент IV във Витербо. Сегашният му гроб, след няколко трагични премествания, се намира в базиликата "Сан Франческо ала Рока".

Библиография[редактиране | edit source]

Най-доброто описание на живота на папа Климент IV принадлежи на немския историк Норберт Камп. Биографията е написана на италиански език и е озаглавена "Климент IV" (Norbert Kamp, Clemente IV). Публикувана е в Enciclopedia dei papi 2, Roma 2000, стр. 401-411 и в Dizionario biografico degli italiani. Istituto della enciclopedia italiana 26 (1982), стр. 192-202. Авторът предлага също така и една изчерпателна документална и литературна листа.

Важни биографии:

Yves Dossat, Gui Foucois, enqueteur-reformateur, archeveque et pape (Clement IV), in: Les eveques, les clercs et le roi (1250-1300) (Cahiers de Fanjeaux 7), Toulouse 1972, p. 23-57.

C. Fabre, Les sept joies de la Vierges, poème provençal par Gui Folqueis (pape Clément IV), in: Société agricole et scientifique de la Haute-Loire (Le Puy). Mémoires et procès-verbaux de la Société, 1909-1910, XVI (1920), 257-455.

Joseph Heidemann, Papst Clemens IV. Das Vorleben des Papstes und sein Legationsregister, Münster 1903.

César-Augustin Nicolas, Un pape Saint-Gillois. Clément IV dans le monde et dans l'église 1195-1268, Nîmes 1910.

Рождена дата:

Caesaris S. R. E. Card. Baronii, Od. Raynaldi et Jac. Laderchii Annales ecclesiastici denuo excusi et ad nostra usque tempora perducti ab Augustino Theiner, XXXVII vols., Parisiis 1864-1883.

Семейство:

Walter W. Shirley (Ed.), Royal and other historical letters illustrative of the reign of Henry III, T. I: 1216-1235, T. II: 1236-1272 (Rerum Britannicarum medii aevi scriptores, or chronicles and memorials of Great Britain and Ireland during the Middle Ages. Rolls series. 27, 1-2), London 1862-1866. Reprint Wiesbaden 1965.

Кардинал Гуидо Фулкодии:

Emil Göller, Die Päpstliche Pönitentiarie. Von ihrem Ursprung bis zu ihrer Umgestaltung unter Pius V (Bibliothek des Preußischen Historischen Instituts in Rom III-IV & VII-VIII), II vols., Rom 1907-1911.

The Cardinals of the Holy Roman Church

Византийската политика на папите:

Walter Norden, Das Papsttum und Byzanz, New York ca. 1958.

Писма:

Edouard Jordan (Ed.), Les Registres de Clement IV (1265-1268), Paris 1893-1945.

August Potthast, Regesta Pontificum Romanorum II, Berlin 1875.

Edmond Martene & Ursinus Durand, Thesaurus novus anecdotorum II, Lutetiae Parisiorum 1717. Reprint New York 1968.

Издания на писма в интернет:

Ex Clementis IV registro, in: Monumenta Germaniae Historica, Epistolae saeculi XIII e regestis pontificum Romanorum selectae per G. H. Pertz edidit Carolus Rodenberg, Tomus III, Berolini 1894, p. 627-726.

Epistole et dictamina Clementis pape quarti, edidit Matthias Thumser.

Творби:

Edouard Bligny-Bondurand, Les Coutumes de Saint-Gilles (XII-XIV siecles), Paris 1915.

Caesaris Carenae ... Tractatus de Officio Sanctissimae Inquisitionis et modo procedendi in causis fidei: in tres partes divisus ... His accesserunt Quindecim quaest. ad inquisitores D. Guidonis Fulcodij ... nunc prim m impressae et eiusdem auctoris annotationibus illustratae ... cum additionibus Carenae; et Tractatus de strigibus eiusdem Carenae, cum indicibus copiosissimis. Hac nouissima editione addita fuit Praxis inquisitorum Francisci Pegnae, Lugduni 1669.Снимка на корицата

Henri Gilles, Dominus Albanus, Legum Doctor, in: Bernard Durand & Laurent Mayali (Edd.), Excerptiones juris: Studies in Honor of André Gouron, Berkeley Ca. 2000, стр. 283-289.

За смъртта и гроба на Климент:

Anna Maria D'Achille, Sulla datazione del monumento funebre di Clemente IV a Viterbo: Un riesame delle fonti, in: Arte medievale, II Serie, Anno III, № 2, 1989, p. 85-91.

Anna Maria D'Achille, Il monumento funebre di Clemente IV in S. Francesco a Viterbo, in: Skulptur und Grabmal des Spätmittelalters in Rom und Italien. Akten des Kongresses "Scultura e Monumento Sepolcrale del Tardo Medioevo a Roma e in Italia" (Rom, 4-6 Juli 1985), edd. Jörg Garms & Angiola Maria Romanini, Wien 1990, S. 129-142.

Karl Hampe, Zum Tode Papst Clemens IV und zum Conclave von 1268-71, in: Neues Archiv XXIII (1898), 613-615.

Gerhart B. Ladner, Die Papstbildnisse des Altertums und des Mittelalters (Monumenti di antichità cristiana, pubblicati dal Pontificio Istituto di Archeologia Cristiana, ser. II, 4), III vols., Citta del Vaticano 1941-1984.

Снимка на надгробния паметник в интернет

Нови енциклопедични справки:

Patrick Arabeyre, Jean-Louis Halperin, Jacques Krynen (Edd.), Dictionnaire historique des juristes français (XIIe-XXe siècle), Paris 2007.

Philippe Levillain (Ed.), Dictionnaire historique de la papauté, Paris 1994.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Лат. Clemens.
  2. Според Райналд, автор на църковните анали, Гуидо е роден на 23 ноември, деня на св. Климент (Annales Ecclesiastici ad a. 1265 §.9, XXII, 149). Цитираното поздравително писмо на Краля на Кастилия и Леон Алфонс X остава все още неизвестно.
  3. Лат. Guido Fulcodii. Светското име на папата се среща в много различни варианти в документите и литературата: Gui, Guy, Guido, Guydo, Gwido, Gwydo, Wido; Falchonii, Falcodi, Falcodius, Faucaudon, Faucault, Faucoi, Faucois, Folcadio, Folcodii, Folcois, Folconis, Folcous, Folcuens, Folcueis, Folcueys, Folqueis, Folqueys, Folquen, Folquet, Foucaud, Foucaut, Foucauld, Foucois, Foulcios, Foulques, Foulquet, Foulquex, Foulquois, Foulquoys, Fouques, Fouquet, Fulcade, Fulcadi, Fulcaudi, Fulcerii, Fulcherii, Fulchodii, Fulchonii, Fulchox, Fulco, Fulcodi, Fulcodius, Fulcody, Fulcoie, Fulconi, Fulconis, Fulcosius, Fulcoy, Fulgonis, също така Guidone di Fulcodio. Аз използвам името което се среща в най-старите документи даващи информация за личността на Климент IV. Най-употребяваното съвременно име в западната литература е Ги Фукоа (Gui Foucois). Прозвището Grossus или Le Gross (Дебелия) е напълно погрешно и не трябва да се взима под внимание.
  4. Вижте горе цитираната литература в раздел "Творби".
  5. В уведомителното си писмо до английския крал Хенри III относно новоизбраните кардинали от 6 февруари 1262 пише Роджър Ловъл (Roger Lovel), съветник на краля и негов дипломат при папската курия, следното: "Archiepiscopus etiam Narbonensis, qui quondam unicam et virginem duxerit in uxorem, de qua filios et filias quamplures procreaverat, qui quidem postmodum extitit episcopus Annisiensis, et de ecclesia Annisiensi translatus est in archiepiscopum Narbonensem, electus est in episcopum cardinalem" (Shirley II, 204, № DLXIX). Съпругата на Гуидо Фулкодии е починала най-вероятно около 1247 г.
  6. Точната дефиницията на български език е невъзможна. Службата е била наричана penitentiaria (правопис на средновековен латински). Служителите (penitentiarius) са помилвали не само грешниците, но и криминалните престъпници, чрез налагането на съответните наказания. За справка вижте цитирания труд на Емил Гьолер (Göller).
  7. Според Карл Хампе (Hampe): Nota, quod felicis recordationis dominum Clementem papam IIII arripuit febris continua anno Domini MCCLXVIII die Martis [20 ноември] in media nocte ante festum sancte Cecilie virginis [22 ноември], que sibi duravit usque ad diem Mercurii [28 ноември] parum post auroram ante festum beati Andree apostoli [30 ноември], in qua hora, ut firmiter creditur, sancti angeli ipsius animam receperunt (източникът е един ръкопис от Bibliothèque nationale de France (BnF Ms. Lat. 15707), пергамент от 13 век).
  8. Потхаст (Potthast) II, 1648: цитира много извори с различни данни: от 24 ноември до 1 декември.
Урбан IV римски папа (1265 – 1268) Григорий X