Иларий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Иларий | |
|---|---|
| Рождено име | Иларий |
| Начало на понтификата | 19 ноември 461 |
| Край на понтификата | 29 февруари 480 |
| Предшественик | Лъв I |
| Наследник | Симплиций |
| Роден | неизв. Сардиния, Италия |
| Починал | 28 февруари 480 Рим, Италия |
Иларий (на латински: Hilarius PP.) е римски папа от 19 ноември 461 до 28 февруари 480 г. Канонизиран е за светец след смъртта си. Според Liber Pontificalis е родом от Сардиния и е син на някой си Криспин. [1] Бил архидякон на Лъв I и негов легат на Ефеския събор през 449 г., където отстоявал правата вяра пред монофизитите, а също и бил решително против низложението на Константинополския епископ Флавиан. Спасявайки се с бягство от бурното събрание на монофизитите се върнал в Рим.
Построил три часовника при Латеранската баптистерия, един от които е посветен на св. Йоан Евангелист като благодарност за спасението от събора.[1]
Паметта му се почита по римския календар на 28 февруари.
Източници [редактиране]
| Лъв I | → | римски папа (461 – 480) | → | Симплиций |