Лин (папа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

[1][2]

Свети Лин
Linus2.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Лин
Начало понтификат около 67 г.
Край понтификат около 76 г.
Предшественик Петър
Наследник Анаклет
Роден ???
???
Починал около 76 г.
Рим, Италия

Папа Свети Лин е вторият папа на римокатолическата църква, и първият европейски папа. Почитан е като светец от католическата и православна църкви.

Понтификатът му обхваша периода от 64 (или 67) до 76 (или 79)г. от н.е.

Според папските списъци, е бил папа около дванадесет години.

Дванадесет години , четири месеца и дванадесет дни, според Либерийския Каталог от 354г. но датите, посочени в този каталог, са непотвърдени.

Свети Лин е вторият Епископ на Рим, непосредствен наследник на Свети Апостол Петър. Според много историци на Църквата, сред които и прочутият изследовател на миналото кардинал Чезаре Баронио (1538-1607), той е италиец, роден в тосканския град Волтера. Древната Хронология на Римските Първосвещеници„Liber Pontificalis“, посочва името на баща му – Херкулан. Като млад Лин заминава за Рим, за да получи образование, и там се запознава с християнството и приема Светото Кръщение. Близък сътрудник е на пребиваващите в столицата на империята Апостоли Петър и Павел; съществуват сведения, че е проповядвал благата вест и в Галия (дн. Франция). Съгласно традицията, възхождаща към раннохристиянския църковен писател Свети Ириней Лионски (ок. 135/140 – ок. 200), той е същият Лин, за когото споменава Павел във Второто си Послание до Тимотей (4, 21). През 64 г. огромен пожар унищожава две трети от Рим, и мълвата обвинява за подпалването му император Нерон (54-68). За да се оправдае, той хвърля вината върху все още малко познатата християнска общност в града и започва първото голямо преследване в историята на Църквата. Ок. 67 г. мъченическа смърт претърпяват Апостолите Петър и Павел. В това трудно време Лин наследява от Петър неговата епископска катедра и работи неуморно за укрепването на единството на преследваните си събратя по вяра, ръкополага епископи и свещеници.

След размириците в Рим през 68-69 г., довели до свалянето от престола и убийството на Нерон, както и на кратко управлявалите един след друг Галба, Отон и Вителий, общественият ред в империята е възстановен от император Веспасиан (69-79). Гоненията срещу християните затихват, но в Палестина в решителната си фаза навлиза т. нар. Юдейска война, избухнала през 66 г. вследствие мощно антиримско въстание на живеещите там евреи. През 70 г. римските войски превземат Йерусалим и опустошават града, като разрушават Храма Господен: с това еврейското въстание е потушено, а като центрове на християнската проповед в империята все повече се утвърждават други градове, и на първо място – Рим.[3]

Св.Петър римски папа (64 – 79) Анаклет I
  1. http://catholicvt.net/?p=5566
  2. http://catholicvt.net/?p=5566
  3. http://it.wikipedia.org/wiki/Papa_Lino