Сикст IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сикст IV
Pope Sixtus IV (head).jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Франческо дела Ровере
Начало понтификат 9 август 1471 г.
Край понтификат 12 август 1484 г.
Предшественик Павел II
Наследник Инокентий VIII
Роден 21 юли 1414 г.(1414-07-21)
Савона, Лигурия, Генуезка република
Починал 12 август 1484 г. (на 70 г.)
Рим, Папска държава
Герб CoA della Rovere popes.svg

Сикст IV (на латински: Sixtus PP. IV) е римски папа от 9 август 1471 г. до 12 август 1484 г.

Рожденото му име е Франческо дела Ровере (на италиански: Francesco della Rovere).

Папа Сикст IV назначава Томас де Торквемада за пръв велик инквизитор.

Биография[редактиране | edit source]

Произхожда от незаможно аристократично семейство с благородническо потекло. Като млад става член на ордена на францисканците. Учи право в университетите в Падуа и Болоня. През 1464 г. е избран за генерал на ордена, а три години по-късно е назначен за кардинал. Автор на няколко трактата по църковно право.

Понтифика[редактиране | edit source]

По време на понтификата си се обгражда с проверени, приближени и доверени нему хора. Упрекван е в покровителство и облагодетелстване на близките си от християнските зложелатели.

Щом заема Светия престол, призовава за кръстоносен поход срещу турците, който претърпява неуспех. На Сикст IV се дължи издигането на Сикстинската капела, разширението на Ватиканската библиотека и отварянето на Капитолийския музей - първия в света обществен музей.

Политика[редактиране | edit source]

Този папа е най-известен със своята активна политика във всички области на обществените отношения.

В периода 1471/72 г. съдейства за сключването на династичен брак между племеницата на последния източноримски император София Палеологина и московския великия княз Иван III.

На запад католическата църква съдейства за образуването на Испания посредством друг династичен брак - между арагонския владетел Фердинандо и кастилската инфанта Исабела. През 1482 г. Сикст IV определя правомощията на Испанската инквизиция, подчинявайки ръководството и делата ѝ на първия велик инквизитор в историята - доминиканеца Томас де Торквемада. Същата година папата канонизира за светец средновековния францискански теолог Бонавентура.

През 1475 г. този папа вика в Рим водещия астроном и математик Региомонтан (Йохан Мюлер, 1436-1476), поставяйки му за задача да изнамери способ по който да се изправи изоставянето на Юлианския календар спрямо Пасхата. Близо век по-късно е въведено съвременното летоброене - Григорианския календар. През 1476 г. Сикст IV въвежда т.нар. "празник на непорочното зачатие" на 8 декември, който ден в България се чества като студентски празник (посветен на "Светите Седмочисленици") от жадните за знание и учение студенти, както и от всички млади хора по възраст и дух.

Понтификатът на Сикст IV представлява своеобразен връх в развитието на изкуствата. Със съграждането на Сикстинската капела от този папа ренесансът в изкуството след неговата смърт бележи своя връх.

Значение[редактиране | edit source]

Понтификатът на Сикст IV е определян като най-значимия в историята на Ватикана.

Сикст IV печели само една военна победа над османците - отразява набега на Мехмед Завоевателя на Отранто, но духовната победа и делата му позволяват след смъртта му християнството да завладее света. Края на неговия век бележи откриването на Америка и нов търговски път към Индия от Васко да Гама. Следващия 16 век пък бележи създаването на Новата Римска империя на изток - Руското царство, а на запад след Тордесиляския договор с последвалата го Иберийска уния, Америка и целия презморски свят са колонизирани от католическите сили Испания и Португалия, формирайки първите глобални империи след великите географски открития - Испанската и Португалската.

Според Макиавели, този папа разкрива истинската геополитическа мощ на папоцезаризма след залеза и упадъка на Римската империя.

За Арнолд Тойнби това е човекът положил основите на днешната западна цивилизация и глобалния свят, такъв какъвто го възприемаме и припознаваме днес.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Павел II римски папа (1471 – 1484) Инокентий VIII