Сикст IV
| Сикст IV | |
|---|---|
.jpg) |
|
| Рождено име | Франческо дела Ровере |
| Начало на понтификата | 1471 |
| Край на понтификата | 1484 |
| Предшественик | Павел II |
| Наследник | Инокентий VIII |
| Роден | 21 юли 1414 Савона, Лигурия, Генуезка република |
| Починал | 12 август 1484
място_на_смъртта= Рим, Папска държава |
Сикст IV (на латински: Sixtus PP. IV) е римски папа от 1471 до 1484 г.
Рожденото му име е Франческо дела Ровере (на италиански: Francesco della Rovere).
Съдържание |
Биография[редактиране]
Произхожда от незаможно аристократично семейство с благородническо потекло. Като млад става член на ордена на францисканците. Учи право в университетите в Падуа и Болоня. През 1464 г. е избран за генерал на ордена, а три години по-късно е назначен за кардинал. Автор на няколко трактата по църковно право.
Понтифика[редактиране]
По време на понтификата си се обгражда с проверени, приближени и доверени нему хора. Упрекван е в покровителство и облагодетелстване на близките си от християнските зложелатели.
Щом заема Светия престол, призовава за кръстоносен поход срещу турците, който претърпява неуспех. На Сикст IV се дължи издигането на Сикстинската капела, разширението на Ватиканската библиотека и отварянето на Капитолийския музей - първия в света обществен музей.
Политика[редактиране]
Този папа е най-известен със своята активна политика във всички области на обществените отношения.
В периода 1471/72 г. съдейства за сключването на династичен брак между племеницата на последния римски император София Палеологина и московския великия княз Иван III.
На запад католическата църква съдейства за образуването на Испания посредством друг династичен брак - между арагонския владетел Фердинандо и кастилската инфанта Исабела. През 1482 г. Сикст IV определя правомощията на Испанската инквизиция, подчинявайки ръководството и делата ѝ на първия велик инквизитор в историята - доминиканеца Томас де Торквемада. Същата година папата канонизира за светец средновековния францискански теолог Бонавентура.
През 1475 г. този папа вика в Рим водещия астроном и математик Региомонтан (Йохан Мюлер, 1436-1476), поставяйки му за задача да изнамери способ по който да се изправи изоставянето на Юлианския календар спрямо Пасхата. Близо век по-късно е въведено съвременното летоброене - Григорианския календар. През 1476 г. Сикст IV въвежда т.нар. "празник на непорочното зачатие" на 8 декември, който ден в България се чества като студентски празник (посветен на "Светите Седмочисленици") от жадните за знание и учение студенти, както и от всички млади хора по възраст и дух.
Понтификатът на Сикст IV представлява своеобразен връх в развитието на изкуствата. Със съграждането на Сикстинската капела от този папа ренесансът в изкуството след неговата смърт бележи своя връх.
Значение[редактиране]
Понтификатът на Сикст IV е определян като най-значимия в историята на Ватикана.
Сикст IV печели само една военна победа над османците - отразява набега на Мехмед Завоевателя на Отранто, но духовната победа и делата му позволяват след смъртта му християнството да завладее света. Края на неговия век бележи откриването на Америка и нов търговски път към Индия от Васко да Гама. Следващия 16 век пък бележи създаването на Новата Римска империя на изток - Руското царство, а на запад след Тордесиляския договор с последвалата го Иберийска уния, Америка и целия презморски свят са колонизирани от католическите сили Испания и Португалия, формирайки първите глобални империи след великите географски открития - Испанската и Португалската.
Според Макиавели, този папа разкрива истинската геополитическа мощ на папоцезаризма след залеза и упадъка на Римската империя.
За Арнолд Тойнби това е човекът положил основите на днешната западна цивилизация и глобалния свят, такъв какъвто го възприемаме и припознаваме днес.
Източници[редактиране]
- Васил Гюзелев,"Апология на средновековието" Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
- Арнолд Тойнби,"Изследване на историята", 2 тома, ISBN 9547391356.
- Юрий Пелешенко. „Посольство киевского митрополита Мисаила к папе римскому Сиксту IV” как памятник украинско-белорусского „плетения словес” XV века. - В: Киприанови четения. 600 години от успението на св. Киприан, митрополит Московски. Септимври 2006. Килифаревски мантастир "Рождество Богородично" - София - Москва. Велико Търново, 2008, 461-474.
Вижте също[редактиране]
| Павел II | → | римски папа (1471 – 1484) | → | Инокентий VIII |
