Отранто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За протока вижте Отрантски проток.

Отранто
Borgoanticootranto.jpg
Италия
Red pog.png
Отранто
Пулия
Red pog.png
Отранто
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Пулия
Население 5629 души
Пощенски код 73028
Официален сайт http://www.comune.otranto.le.it
Отранто в Общомедия

Отранто (на италиански: Otranto, на латински: Odruntum, Hydruntum) е пристанищен град и община в провинция Лече на регион Апулия в Южна Италия. Градът има геостратегическо местоположение поради това, че е разположен на "върха на тока на ботуша" и срещу него през Отрантския проток се намира Албания. Местоположението му с оглед на владението му позволява упражняването на сравнително бърз и лесен контрол върху корабоплаването между Адриатическо и Йонийско море. Население 5 500 жители от преброяването към 30 април 2009 г.

История[редактиране | edit source]

През античността Отранто е един от градовете на Велика Гърция (гр. Ύδρος). Римляните го преименуват на Hidruntum и заедно с Бриндизи го ползват като краен изходен пункт (база) по Виа Апия за настъпление на Балканите при войните с Древна Македония и епирския цар Пир.

През XI век, местното население на Отранто още говори гръцки и спазва православните обреди. След завземането му от Робер Жискар през 1068 г. става част от Сицилианското кралство, а от 13 век е в границите на Неаполитанското кралство.

В края на юли 1480 година османски флот, воден от Гедик Ахмед паша, достига до Апулия и разграбват крайбрежието около Отранто, а на 11 август превземат и града. Гедик Ахмед паша отблъсква няколко нападения срещу Отранто. Оставеният там гарнизон се задържа и след заминаването на основните османски сили за Константинопол, но през март 1481 година неаполитанските войски и папският флот успяват да превземат града.[1]

През 1537 г. градът е разграбен от известния пират на османска служба Хайредин Барбароса, наречен още "Червената брада" по същия този белег на Фридрих Барбароса. Постепенно градът и пристанището му след отхвърлянето на османската заплаха губят значението си за сметка на съседния Бриндизи, като днес между града и остров Корфу се осъществява редовна фериботна връзка.

През 1804 г. Наполеон поставя в средновековната крепост на Отранто гарнизон, а титула Отрантски херцог получава известния Жозеф Фуше. Неговите наследници носят титлата до ХХ век.

Панорама[редактиране | edit source]

Панорамен изглед към пристанището на Отранто
Панорамен поглед към Отрантската крепост
Панорама към Голямото Алиминиско езеро в района на Отранто

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 351-353.

Външни препратки[редактиране | edit source]