Томас де Торквемада
|
||||||||||
Тома̀с де Торквема̀да [1] (на испански Tomás de Torquemada, Торквемада е утвърден правопис от немски, правилен правопис от испански Торкема̀да) е първият Велик инквизитор на Испанската Инквизиция. Роден е около 1420 г. в Стара Кастилия. Изворите не са единодушно по отношение на това кой е родния му град - Валядолид или Сеговия. Сведенията за ранните периоди от живота му са противоречиви.
Съдържание |
Биография [редактиране]
През 1459 г. приема поста приор на манастира „Свети Кръст“, който е обичайно място за поклонение на благородниците. В манастира идва да се моли и кралицата, заедно с инфантата Изабела Кастилска. Торквемада става изповедник на силно религиозната принцеса, което определя и неговото издигане. Активно посредничи за сключване на династичен брак между Изабела и Фердинанд Арагонски, който акт бележи символичното начало на процеса на обединение на Испания от Кастилия и Арагон, което завършва през 1492 година с окончателното изгонване на маврите от Иберийския полуостров. Отказва предложения му пост на архиепископ на Севиля.
Испанската инквизиция [редактиране]
По настояване на Торквемада, Фердинанд и Изабела издействат разрешение от папа Сикст IV за въвеждане на Инквизицията в Кастилия. Разрешението е получено заедно с була от 1 ноември 1478 г. Папата дава съгласие за преследване и мъчения на еретиците, давайки насоки за изграждането на трибунали, и за изискванията на които трябва да отговарят съдиите в извънредните съдилища - да са над 40 годишни мъже, магистри или бакалаври по богословие, или доктори или лицензианти по канонично право.
Изабела и Фердинанд са в невъзможност и състояние да въведат веднага Инквизицията в испанските земи, както поради силната децентрализация, така и поради някои лични съображения. Въпреки това, първият значителен процес е насрочен и се състои през 1481 г. в манастира "Свети Петър" в Севиля. В него вземат участие доминиканците, викарият на Мартеновия орден и провинциалът Михаил Морилло. Мишена на този процес са мараните, които са новопокръстени евреи. Трибуналът изработва 36 правила за различаване на истинските християни от мнимите привърженици на католическата вяра сред покръстените евреи, като някои от тях са, че само неистинския християнин би сложил чиста дреха в събота, би ял животно заклано от евреи, или би пял псалми без да каже "слава на Отца, Сина и Светия Дух".
Уплашени от случващото се, повечето от мараните се укриват, което се приема за признание на вината им. Следват масови арести, които бързо пълнят градската тъмница, което налага да се търсят други помещения за задържане на мараните. Инквизицията признава за виновни 288 души и ги осъжда на изгаряне на клада, а други 79 - на вечно заточение. Поради големия брой осъдени, управителят на Севиля разпорежда да се построят т.нар. четиримерни кухи гипсови статуи, в които се вкарват осъдените, и по този начин се изгарят наведнъж няколко души.
На 2 август 1483 г. папа Сикст назначава Торквемада за Велик инквизитор на Кастилия, а на 17 октомври правомощията му са разширени, и той вече има право да преследва и съди еретици и в Арагон. Торквемада получава на практика неограничена власт в съчетание с широка самостоятелност - има правото сам да подбира хората си, и да определя метода на работа на Инквизицията в двете кралства. През 1486 папите Инокентий VIII (1484–1492) и Александър VI (през 1494) му делегират още правомощия, превръщайки го само формално зависим от Светия престол в Рим. Още през 1483 г. в градовете Валядолид, Севиля, Кордоба, Виляреал са организирани трибунали, а на следващата година - и в Сарагоса, който съд има компетентност по отношение на цял Арагон. На 29 ноември 1484 г. Торквемада организира генерална асамблея на испанските инквизитори, която изработва и приема 22 правила, на които Инквизицията подчинява своята дейност. Последните 6 уреждат вътрешната структура на Инквизицията и отношенията между самите инквизитори, а другите регламентират правилата на инквизиционния процес - разпити на заподозрени, наказанията, глобите, конфискациите и др.
Кралският двор подкрепя действията на Инквизицията, дори и поради обстоятелството, че глобите от осъдените представляват солидно финансово перо за короната. Основна мишена на репресивния апарат създаден и ръководен от Торквемада са новопокръстените юдеи (марани) и мюсюлмани (мудехари), които са обвинени, че са предали своята стара вяра, приемайки исляма. През периода 1484 - 1498 г. са осъдени между 2000 и 17 000 неверници, като различните източници дават различни данни. По инициатива на Торквемада започва масово изселване на евреи, които отказват да се покръстят. Според някои данни Испания напускат около 800 000 души. Османската империя, по време управлението на Баязид II, приема изгонените от Испания евреи, част от които се заселват в българските земи.
Томас де Торквемада умира на 16 септември 1498 г.
Художествен образ [редактиране]
Литературния образ на Торквемада е известен от разказа на Иван Карамазов пред малкия му брат Альоша Карамазов от романа "Братя Карамазови" на Фьодор Достоевски. Надали, има друг художествен сюжет в световната литературна класика, който де е бил обект на толкова многообразни и разнопосочни коментари на критиката от срещата през 16 век в Севиля на Великия инквизитор с Исус Христос.
Исторически контекст [редактиране]
Историческия период от който започва да правораздава първия Велик инквизитор Томас де Торквемада е изпълнен със слава за западната цивилизация и в частност за Испанската империя. 1492 е годината в която завършва реконкистата и е открита Америка. Годината бележи окончателното обединение на Испания под скиптъра на Кастилия и Арагон, както и изгонването на евреите. В следващите векове Испанската империя е първа световна сила, която печели първата значима битка срещу инвазията на османските турци към сърцето на Европа - битката при Лепанто. В морския бой участва Мигел де Сервантес,в която губи лявата си ръка.
Източници [редактиране]
- ↑ 1. „Българска енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.
2. „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.
3. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г.
4. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г.
