Алхамбрайски декрет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алхамбрайският декрет (на испански: Decreto de la Alhambra)

Алхамбрайският декрет или Едиктът от Гранада (на испански: Edicto de Granada) е указ на Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска, издаден на 31 март 1492 г., с който на евреите на територията на Кастилия и Арагон се предоставя правото на избор да останат да живеят там, но да приемат християнството, или да напуснат в четиримесечен срок (до 31 юли 1492) [1]

Този декрет е отменен официално на 16 декември 1968 г.,[2] след Втория ватикански събор.

През 2014 г. испанското правителство приема закон за даване на двойно гражданство на потомците на изгонени евреи, като се мотивира с "компенсация за срамните събития в миналото"[3] Така сефарадските евреи чиито предци са били изгонени от Испания с декрета могат "да станат испански граждани без да сменят местожителството си или да се отказват от настоящето си гражданство"[4] [5]

Оценките на историците са, че между 100 000 и 200 000 евреи са се покръстили и са останали, но болшинството са емигрирали в Северна Африка, Балканите и Османската империя, пренасяйки със себе си културата си и испанския език[3] .

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Текст на едикта на английски
  2. ((en)) 1492 Ban on Jews Is Voided by SpainThe New York Times, 17 Dec 1968
  3. а б ((en)) "Sephardic Jews eager to apply for Spanish citizenship", Washington Post, Feb. 17, 2014
  4. ((en)) "1492 and all that", The Economist, Feb. 22, 2014
  5. ((en)) Repatriating Spain’s JewsThe New York Times,1 April 2014

Външни препратки[редактиране | edit source]