Гражданство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гражданството е устойчивата политико-правна връзка на един човек (физическо лице) с носителя на публична власт - държавата. Разглеждано като правен статус гражданството включва кръг от права и задължения уреждащи отношенията между физическите лица и държавата. В политически смисъл гражданството е право на участие в обществения живот и управелнието. В по-широк социо-културен контекст, гражданството е носител на идентичност, свързана с членството в едно общество, различаващо себе си от други.[1]
[редактиране] История на понятието
[редактиране] Гражданството в древна Гърция
[редактиране] Римско гражданство
[редактиране] Гражданството в Европа през Ренесанса
[редактиране] Съвременното понятие за гражданство
Едно от първите определения за гражданин, в съвременния смисъл на думата, дава Енциклопедията на Дидро и д'Аламбер от 1753 г. Според нея гражданинът е член на свободно общество, съставено от множество семейства, който споделя правата в това обшество и получава защита срещу нарушаването им.[2] За енциклопедистите семейстото е градивна клетка на общество, а гражданин може да бъде само мъжът.
[редактиране] Републикански и либерален възглед за гражданството
Разграничаването на гражданството от поданството е един от поводите за спорове, породили различни възгледи у политическите мислители особено през 18 век. Позовавайки се на Аристотел, някои автори посочват, че поданството и гражданството са взаимно отричащи се понятия. Поданика може единствено да се подчинява на господаря си, докато гражданина е свободен сам да твори законите си.[3] Според други автори, начело с Томас Хобс, гражданството и поданството са по същество термини за едно и също, защото за да съществува свобода е необходимо най-напред подичнение пред закона, независимо дали на монарха или на мнозинството както е в републиката.[4]
Последователите на Аристотел оформят републиканския възглед за гражданството. Сред тях са римските автори Тацит и Цицерон, ренесансовият философ и държавник Николо Макиавели, английският политически теоретик Джеймс Харингтън и френският мислител Жан-Жак Русо. Като примери за общества, в които този възглед за гражданството е бил поне от части осъществен се посочват Атинската демокрация, Римската република, италианските градове-държави и работническите съвети. Ключовият принцип залегнал в републиканския възглед е самоуправлението. Така ударението се поставя върху политическата същност на гражданството.
В противовес на републиканския възглед, либералният възглед развит през 17 век се опира на опита на Римската империя и принципите изведени от римското право в съдебната практика през ранната модерност. Според това разбиране, гражданството е преди всичко членство в общност споделяща общо право, с което се акцентира върху правното измерение на гражданството.
Част от проблемите на републиканския възглед са изложени от Бенжамен Констан. Според него обстоятелствата, при които се развиват модерните държави, са несравними с тези, които са били на лице в древността, по време на демокрацията в Атина и Римската република. Преди всичко мащабите са различни. Модерните общества са по-големи и по-сложни, което прави невъзможно и ненужно нивото на гражданска ангажираност изисквано от републиканския възглед. Очевидно влиянието на отделния гражданин върху обществения живот е относително слабо и е далеч по-добре той да се ангажира повече в частни икономически, социални или семейни дела.[5]
Либералите посочват и горчивия опит от режима на терора във Франция (десетмесечното управление на якобинците през 1973-1974 г., отбелязван от френските историци просто с la Terreur). За тях това събитие свидетелства, че само политическо участие и излъчването на мнозинство не са достатъчна гаранция за справедливо управление, което зачита правата на всички граждани. Гражданите се нуждаят от защита срещу произвол от страна на мнозинството, каквато може да осигури единствено управлението на закона.[6]
[редактиране] Правна уредба на гражданството
[редактиране] Придобиване на гражданство
[редактиране] Загуба на гражданство
[редактиране] Двугражданство и многогражданство
[редактиране] Безгражданство
[редактиране] Европейско гражданство
[редактиране] Уредба на гражданството в България
[редактиране] Източници
- ↑ За трите измерения в тълкуването на съвременното понятие гражданство вж. Carens, J. H., (2000) „Culture, Citizenship, and Community. A Contextual Exploration of Justice as Evenhandedness“; Cohen, J., (1999). “Changing Paradigms of Citizenship and the Exclusiveness of the Demos”; Kymlicka, W.& Norman, W., (1994) “Return of the Citizen: A Survey of Recent Work on Citizenship Theory”
- ↑ Encyclopédie (1753): “celui qui est membre d'une société libre de plusieurs familles, qui partage les droits de cette société, et qui jouit de ses franchises.”
- ↑ Аристотел. "Политика" 1275а8
- ↑ Hobbes, Thomas (1651). „Leviathan“ :“Whether a Common-walth be Monarchicall, or Popular, the freedome is still the same”
- ↑ Constant, B., (1819). “The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns”
- ↑ Sartori, Giovanni (1987). „The Theory of Democracy Revisited“ , изчерпателно изследване на различни форми на демокрацията, включително „якобинската демокрация“ от либерална гледна точка
[редактиране] Вижте също
- Римско гражданство - гражданството в Древния Рим
