Бенжамен Констан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бенжамен Констан
швейцарски писател
Бенжамен Констан 
Роден: 25 октомври 1767
Лозана, Швейцария
Починал: 8 декември 1830
Париж, Франция

Бенжамен Констан (на френски: Benjamin Constant) е швейцарски мислител, писател и политик.

Констан е роден в Лозана в семейство с хугенотски произход. Той учи при частни учители и в университетите в Ерланген и Единбург. През живота си той прекарва дълги години във Франция, Швейцария, Германия и Великобритания. Той е в интимни отношения с Ан Луиз Жермен дьо Стаел и интелектуалното им сътрудничество ги превръща в едни от най-влиятелните личности на тяхното време. Той е активен във френската политика като публицист и политик през втората половина на Френската революция и в периода от 1815 до 1830. През част от последния период той е депутат във френското Национално събрание. Констан е сред най-изявените оратори и водач на либералната опозиция, известна като независимите.

Класически либерален автор, Бенжамен Констан се застъпва за индивидуална свобода, ограничения на властта на правителството над личността и увеличаване на избирателните права. Той става известен със своята теория за модерна свобода. Според нея модерното обществено устройство, най-вече нарастването на комерсиалните обществени отношения, прави исторически необходими индивидуалната свобода и политическото участие. Той противопоставя модерната свобода на древната свобода на Древна Гърция и Рим, които дават на гражданите си голямо участие в обществените дела, но на цената на тяхната индивидуална свобода. Констан критикува военните амбиции на Наполеон като нелиберални и неподходящи за модерното обществено устройство.

Въпреки това, Бенжамен Констан не е привърженик на радикалния либерализъм. Религиозните му текстове призовават към религиозно чувство, което да окуражава моралния дълг и себеотрицанието. Така, докато пледира за индивидуална свобода, като жизнено важна за индивидуалното нравствено развитие и пригодена към модерността, той не приема егоизма като част от истинската дефиниция на индивидуалната свобода. Неговите етични и религиозни възгледи са силно повлияни от немските мислители, най-вече Имануел Кант.

Произведенията му включват:

  • De l'esprit de conquete et l'usurpation (1815), памфлет срещу Наполеон
  • Adolphe, роман
  • De la religion (1824–1831), петтомна история на древната религия

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за