Закон за българското гражданство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Законът за българското гражданство е закон, приет през 1998 г. и влязъл в сила на 20.II.1999 г. Той определя принципите, начините за придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство.

Издаден е в изпълнение на чл. 25 ал. VI от Конституцията на Република България. Заменя действалите преди него закони:

  • закон от 1880 г.†
  • закон от 1883 г.
  • Закон за българското поданство от 1903 г.
  • Закон за българското поданство от 1940 г.
  • Закон за българското гражданство от 1948 г.
  • Закон за българското гражданство, обнародван 1968 г., изменян 1979, 1986 и 1989 г.

Основният начин за придобиване на гражданство е по произход (на родителите — ius sanguinus), но е възможно да се получи гражданство след 10 години пребиваване в България. [1]

Всеки български гражданин е гражданин на Европейския съюз, което обаче не следва от българското законодателство.

Двойно гражданство[редактиране | edit source]

България дава възможност на гражданите да притежават чуждо гражданство, освен българското им гражданство.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=746&sectionid=6&id=00005

Външни препратки[редактиране | edit source]