Жан-Жак Русо

Швейцарски философ Просвещение
Име	Жан-Жак Русо (Jean-Jacques Rousseau)
Рождена дата	28 юни 1712 Женева, Швейцария
Умира на	2 юли 1778 Ерменонвил, Франция (на 66 години)
Школа и традиция	Контрактуализъм
Основни интереси	Политическа философия, образование, музика
Основни идеи	Обща воля, човешка природа, гражданска религия, народен суверенитет, позитивна свобода
Влияния от	Аристотел, Макиавели, Монтен, Гроциус, Пуфендорф, Хобс, Лок, Барберак, Бюрламаки, Дидро
Влияния върху	Кант, Робеспиер, Сен Жюст, Фихте, Хегел, Гьоте, Ницше, Пейн, Конт, Боливар, Маркс

Жан-Жак Русо (на френски: Jean-Jacques Rousseau) е швейцарски философ, писател и музиколог, работил през голяма част от живота си във Франция. Един от ранните представители на Романтизма в изкуството, неговата политическа философия оказва силно влияние върху дейците на Френската революция. Особено популярен сред якобинците, той е обявен от тях за национален герой и е препогребан в Парижкия Пантеон.

Романът на Русо „Емил или За възпитанието“ е основополагащ текст за образованието на личността като гражданин, а „Жюли или Новата Елоиза“ изиграва важна роля за развитието на предромантизма и романтизма в художествената литература. Автобиографичните му произведения, като „Изповеди“, са сред първите примери за течението от края на 18 век, станало известно като „Век на чувствителността“ и характеризиращо се с нарастващо фокусиране върху субективното и интроспекцията. Неговите „Размисли върху произхода на неравенството“ и „За обществения договор“ се застъпват за демократично управление и оказват силно влияние върху съвременната политическа и обществена мисъл.

Със своите произведения, композирани и написани собственоръчно, Жан-Жак Русо дава начало на два от най-значителните театрални жанра - със своите Lettre sur la musique française (Писма за френската музика - 1753), подкрепени от интермецото Le Devin du village (1752), той създава комичната опера, а с мелодрамата Pygmalion (Пигмалион - 1770, музика Coignet) - театралната мелодрама. Чрез своя музикален лексикон Dictionnaire de musique (Музикален речник - 1767) той става също най-цитирания естет на 18 век.

Биография

Ранни години

Родната къща на Жан-Жак Русо в Женева

Жан-Жак Русо е роден на 28 юни 1712 г. в Женева в семейството на потомствения часовникар Исак Русо (1672-1747) и Сюзан Бернар (1673-1712), също дъщеря на часовникар. Родът на Русо произлиза от Монтлери близо до Париж и се установява в Женева около 1549 година, бягайки от преследванията срещу хугенотите. Майката на Русо умира няколко дни след неговото раждане. Жан-Жак Русо има един по-голям брат, Франсоа, който е роден през 1705 година, но изчезва в ранна възраст.

През 1722 година баща му е принуден да напусне Женева в резултат на сбиване, в което участва, след което Жан-Жак е поверен на своя вуйчо, протестантския пастор Габриел Бернар. През 1724 година вуйчо му го изпраща като чирак при съдебен чиновник, а на следващата година - при гравьор.

В Савоя

Имението Шармет край Шамбери

През 1728 година, шестнадесетгодишен, Жан-Жак Русо напуска калвинистка Женева. Беноа дьо Понвер, католически свещеник в Конфиньон, го препоръчва на живеещата в баронеса Франсоаз-Луиз дьо Варанс, която наскоро е приела католицизма. На 21 март Русо се среща за първи път с баронесата, която по-късно става негова покровителка и любовница. В своите „Изповеди“ той пише, че тази среща трябва да бъде ознаменувана с колона от злато. Баронеса Дьо Варанс изпраща Русо в Торино, където на 23 април той приема католицизма.

През 1729 година Русо се връща при баронесата, която нарича Маман, въпреки че тя е само с 13 години по-възрастна от него. По това време тя се установява в имението Шармет край Шамбери, един от главните градове на херцогството Савоя. Имението е собственост на маркиз Франсоа дьо Конзие и разполага с богата библиотека, от която Русо черпи много от ранните си идеи.

През 1730 година Жан-Жак Русо предприема пътуване пеш до Ньошател, където известно време учи музика, а на връщане към Шамбери посещава град Тон. През 1732 година вече отново е в Шамбери и работи в администрацията на херцогството, а след това и като частен учител по музика. През 1734 година става интендант на баронеса Дьо Варанс и се установява при нея в имението Шармет.

Преместване в Париж

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

През 1741 г. пристига в Париж. Запознава се с Дени Дидро, Жан д'Аламбер, Мабли, Кондияк и други френски просветители.

Известност и скандали

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

През 1760-те години Жан-Жак Русо издава романите си "Новата Елоиза", „Емил“ и политическия трактат „Общественият договор“. Веднага след публикуването на „Емил“ започва преследването на автора. В Париж изгарят „Емил“ и властите издават заповед за арестуването му. В родния му град Женева също изгарят не само Емил, но и „Общественият договор“. От Женева Русо бяга в Ивердон, тогава част от кантона Берн, но и там не го приемат. Той се скрива в едно селце в планините на Юра, част от кантона Ньошател, тогава пруско владение, откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение „Писма от Юра“. В Париж, Женева и Хага публично изгарят богопротивните „Писма“. Интересно е, че католици и калвинисти са единодушни в преследването. На континента никъде не може да намери приют.

Последни години

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

През 1766 г. той търси убежище в Англия, повикан от философа Дейвид Хюм. Там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г., малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните му останки в Пантеона.

Философия

Русо е последовател на учението Деизъм. За него човекът не е толкова рацинално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Той смята, че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.“ Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за „естествени“. За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.

Съчинения

• Разсъждение за науките и изкуствата (1750)
• „Обществения договор“ (1762)
• „Разсъждение за това дали напредъкът на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите“
• „Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората“(1754)
• Емил или за възпитанието
• Нова Елоиза
• Изповеди

Външни препратки

• Du contrat social (MetaLibri)