Жан-Жак Русо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Жан-Жак Русо (на френски: Jean-Jacques Rousseau) е френски философ, роден на 28 юни 1712 г. в Женева в семейство на чиновник. Неговите прадеди са били френски хугеноти, емигрирали в Швейцария през епохата на религиозните войни. При неговото раждане умира майка му. Когато е на десет години баща му е принуден да бяга от Женева, поради дуелиране с аристократ. Самообразова се, като най-напред е ученик при един селски свещеник, после служи при един нотариус, който го изгонил на скоро, смятайки го за ленив. Когато е на 16-годишна възраст го прибира един свещеник-католик и се заема да го отърве от калвинизма и да го приобщи към католическата църква, но Русо никога не станава католик. Започват години на скитания от едно място на друго. В Лозана става учител по музика, притежавал е несъмнени музикални дарби. През 1741 г. пристига в Париж. Запознава се с Дени Дидро, Жан д'Аламбер, Мабли, Кондияк и други френски просветители. През 60-те години на столетието Русо издава романите си Новата „Елоиза“, „Емил“ и политическия трактат „Общественият договор“. Веднага след публикуването на „Емил“ започва преследването на автора. В Париж изгарят „Емил“ и властите издават заповед за арестуване на автора. В родния му град Женева също изгарят не само Емил, но и „Общественият договор“. От Женева Русо бяга в Берн, но и там не го приемат. Той се скрива в едно селце в планините на Юра, откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение „Писма от Юра“. В Париж, Женева и Хага публично изгарят богопротивните „Писма“. Интересно е, че католици и калвинисти са единодушни в преследването. На континента никъде не може да намери приют. През 1766 г. той търси убежище в Англия, повикан от философа Дейвид Хюм. Там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г., малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните останки в Пантеона.
Русо е деист. За него човекът не е толкова рацинално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Той смята, че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. „Човек се ражда свободен, а навсякаде е в окови.“ Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за „естествени“. За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.
[редактиране] Съчинения
- Разсъждение за науките и изкуствата(1750)
- „Обществения договор“(1762)
- „Разсъждение за това дали напредъкът на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите“
- „Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората“(1754)
- Емил или за възпитанието
- Нова Елоиза
- Изповед
