Жан-Жак Русо
|
||||||||||||||||||||||||||
.jpg)
Жан-Жак Русо (на френски: Jean-Jacques Rousseau) е швейцарски философ, писател и музиколог, работил през голяма част от живота си във Франция. Един от ранните представители на Романтизма в изкуството, неговата политическа философия оказва силно влияние върху дейците на Френската революция. Особено популярен сред якобинците, той е обявен от тях за национален герой и е препогребан в Парижкия Пантеон.
Романът на Русо „Емил или За възпитанието“ е основополагащ текст за образованието на личността като гражданин, а „Жюли или Новата Елоиза“ изиграва важна роля за развитието на предромантизма и романтизма в художествената литература. Автобиографичните му произведения, като „Изповеди“, са сред първите примери за течението от края на 18 век, станало известно като „Век на чувствителността“ и характеризиращо се с нарастващо фокусиране върху субективното и интроспекцията. Неговите „Размисли върху произхода на неравенството“ и „За обществения договор“ се застъпват за демократично управление и оказват силно влияние върху съвременната политическа и обществена мисъл.
Със своите произведения, композирани и написани собственоръчно, Жан-Жак Русо дава начало на два от най-значителните театрални жанра - със своите Lettre sur la musique française (Писма за френската музика - 1753), подкрепени от интермецото Le Devin du village (1752), той създава френската комична опера-буфа, а с мелодрамата Pygmalion (Пигмалион - 1770, музика Coignet) - театралната мелодрама. Чрез своя музикален лексикон Dictionnaire de musique (Музикален речник - 1767) той става също най-цитирания естет на 18 век.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранни години [редактиране]
Жан-Жак Русо е роден на 28 юни 1712 г. в Женева в семейството на потомствения часовникар Исак Русо (1672-1747) и Сюзан Бернар (1673-1712), също дъщеря на часовникар. Родът на Русо произлиза от Монтлери близо до Париж и се установява в Женева около 1549 година, бягайки от преследванията срещу хугенотите.[1] Майката на Русо умира няколко дни след неговото раждане. Жан-Жак Русо има един по-голям брат, Франсоа, който е роден през 1705 година, но изчезва в ранна възраст.
През 1722 година баща му е принуден да напусне Женева в резултат на сбиване, в което участва, след което Жан-Жак е поверен на своя вуйчо, протестантския пастор Габриел Бернар.[2] През 1724 година вуйчо му го изпраща като чирак при съдебен чиновник, а на следващата година - при гравьор.
В Савоя [редактиране]
През 1728 година, шестнадесетгодишен, Жан-Жак Русо напуска калвинистка Женева. Беноа дьо Понвер, католически свещеник в Конфиньон, го препоръчва на живеещата в баронеса Франсоаз-Луиз дьо Варанс, която наскоро е приела католицизма. На 21 март Русо се среща за първи път с баронесата, която по-късно става негова покровителка и любовница. В своите „Изповеди“ той пише, че тази среща трябва да бъде ознаменувана с колона от злато. Баронеса Дьо Варанс изпраща Русо в Торино, където на 23 април той приема католицизма.
През 1729 година Русо се връща при баронесата, която нарича Маман, въпреки че тя е само с 13 години по-възрастна от него. По това време тя се установява в имението Шармет край Шамбери, един от главните градове на Савойското херцогство. Имението е собственост на маркиз Франсоа дьо Конзие и разполага с богата библиотека, от която Русо черпи много от ранните си идеи.
През 1730 година Жан-Жак Русо предприема пътуване пеш до Ньошател, където известно време учи музика, а на връщане към Шамбери посещава град Тон. През 1732 година вече отново е в Шамбери и работи в администрацията на херцогството, а след това и като частен учител по музика. През 1734 година става интендант на баронеса Дьо Варанс и се установява при нея в имението Шармет.
Преместване в Париж [редактиране]
През 1741 г. пристига в Париж. Запознава се с Дени Дидро, Жан д'Аламбер, Мабли, Кондияк и други френски просветители.
Известност и скандали [редактиране]
През 1760-те години Жан-Жак Русо издава романите си "Новата Елоиза", „Емил“ и политическия трактат „Общественият договор“. Веднага след публикуването на „Емил“ започва преследването на автора. В Париж изгарят „Емил“ и властите издават заповед за арестуването му. В родния му град Женева също изгарят не само Емил, но и „Общественият договор“. От Женева Русо бяга в Ивердон, тогава част от кантона Берн, но и там не го приемат. Той се скрива в едно селце в планините на Юра, част от кантона Ньошател, тогава пруско владение, откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение „Писма от Юра“. В Париж, Женева и Хага публично изгарят богопротивните „Писма“. Интересно е, че католици и калвинисти са единодушни в преследването. На континента никъде не може да намери приют.
Последни години [редактиране]
През 1766 г. той търси убежище в Англия, повикан от философа Дейвид Хюм. Там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г., малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните му останки в Пантеона.
Философия [редактиране]
Русо е последовател на учението Деизъм. За него човекът не е толкова рационално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Той смята, че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.“ Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за „естествени“. За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.
Съчинения [редактиране]
- Разсъждение за науките и изкуствата (1750)
- „Обществения договор“ (1762)
- „Разсъждение за това дали напредъкът на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите“
- „Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората“(1754)
- Емил или за възпитанието
- Нова Елоиза
- Изповеди
Бележки [редактиране]
- ↑ ((fr)) Trousson, Raymond. Jean-Jacques Rousseau. Taillandier, 2003. ISBN 284734098X.
- ↑ ((fr)) Rousseau, Jean-Jacques. Confessions, Livre permier. GF, 1968. с. 44.
Външни препратки [редактиране]
- Du contrat social (MetaLibri)
- Жан-Жак Русо: ден първи на неравенството-Емил Григоров
