Жан-Жак Русо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан-Жак Русо
(Jean-Jacques Rousseau)
философ
Жан-Жак Русо  (Jean-Jacques Rousseau) 
Роден: 28 юни 1712
Женева, Швейцария
Починал: 2 юли 1778
Ерменонвил, Франция
(на 66 години)
Философия
Регион: Швейцарски философ
Епоха: Просвещение
Школа: Контрактуализъм
Основни интереси: Политическа философия, образование, музика
Основни идеи: Обща воля, човешка природа, гражданска религия, народен суверенитет, позитивна свобода
Повлиян от: Аристотел, Макиавели, Монтен, Гроциус, Пуфендорф, Хобс, Лок, Барберак, Бюрламаки, Дидро
Повлиял на: Кант, Робеспиер, Сен Жюст, Фихте, Хегел, Гьоте, Ницше, Пейн, Конт, Боливар, Маркс

Жан-Жак Русо (на френски: Jean-Jacques Rousseau) е швейцарски философ, писател и музиколог, работил през голяма част от живота си във Франция. Един от ранните представители на Романтизма в изкуството, неговата политическа философия оказва силно влияние върху дейците на Френската революция. Особено популярен сред якобинците, той е обявен от тях за национален герой и е препогребан в Парижкия Пантеон.

Романът на Русо „Емил или За възпитанието“ е основополагащ текст за образованието на личността като гражданин, а „Жюли или Новата Елоиза“ изиграва важна роля за развитието на предромантизма и романтизма в художествената литература. Автобиографичните му произведения, като „Изповеди“, са сред първите примери за течението от края на 18 век, станало известно като „Век на чувствителността“ и характеризиращо се с нарастващо фокусиране върху субективното и интроспекцията. Неговите „Размисли върху произхода на неравенството“ и „За обществения договор“ се застъпват за демократично управление и оказват силно влияние върху съвременната политическа и обществена мисъл.

Със своите произведения, композирани и написани собственоръчно, Жан-Жак Русо дава начало на два от най-значителните театрални жанра - със своите Lettre sur la musique française (Писма за френската музика - 1753), подкрепени от интермецото Le Devin du village (1752), той създава френската комична опера-буфа, а с мелодрамата Pygmalion (Пигмалион - 1770, музика Coignet) - театралната мелодрама. Чрез своя музикален лексикон Dictionnaire de musique (Музикален речник - 1767) той става също най-цитирания естет на 18 век.

Съдържание

Биография [редактиране]

Ранни години [редактиране]

Родната къща на Жан-Жак Русо в Женева

Жан-Жак Русо е роден на 28 юни 1712 г. в Женева в семейството на потомствения часовникар Исак Русо (1672-1747) и Сюзан Бернар (1673-1712), също дъщеря на часовникар. Родът на Русо произлиза от Монтлери близо до Париж и се установява в Женева около 1549 година, бягайки от преследванията срещу хугенотите.[1] Майката на Русо умира няколко дни след неговото раждане. Жан-Жак Русо има един по-голям брат, Франсоа, който е роден през 1705 година, но изчезва в ранна възраст.

През 1722 година баща му е принуден да напусне Женева в резултат на сбиване, в което участва, след което Жан-Жак е поверен на своя вуйчо, протестантския пастор Габриел Бернар.[2] През 1724 година вуйчо му го изпраща като чирак при съдебен чиновник, а на следващата година - при гравьор.

В Савоя [редактиране]

Имението Шармет край Шамбери

През 1728 година, шестнадесетгодишен, Жан-Жак Русо напуска калвинистка Женева. Беноа дьо Понвер, католически свещеник в Конфиньон, го препоръчва на живеещата в баронеса Франсоаз-Луиз дьо Варанс, която наскоро е приела католицизма. На 21 март Русо се среща за първи път с баронесата, която по-късно става негова покровителка и любовница. В своите „Изповеди“ той пише, че тази среща трябва да бъде ознаменувана с колона от злато. Баронеса Дьо Варанс изпраща Русо в Торино, където на 23 април той приема католицизма.

През 1729 година Русо се връща при баронесата, която нарича Маман, въпреки че тя е само с 13 години по-възрастна от него. По това време тя се установява в имението Шармет край Шамбери, един от главните градове на Савойското херцогство. Имението е собственост на маркиз Франсоа дьо Конзие и разполага с богата библиотека, от която Русо черпи много от ранните си идеи.

През 1730 година Жан-Жак Русо предприема пътуване пеш до Ньошател, където известно време учи музика, а на връщане към Шамбери посещава град Тон. През 1732 година вече отново е в Шамбери и работи в администрацията на херцогството, а след това и като частен учител по музика. През 1734 година става интендант на баронеса Дьо Варанс и се установява при нея в имението Шармет.

Преместване в Париж [редактиране]

През 1741 г. пристига в Париж. Запознава се с Дени Дидро, Жан д'Аламбер, Мабли, Кондияк и други френски просветители.

Известност и скандали [редактиране]

През 1760-те години Жан-Жак Русо издава романите си "Новата Елоиза", „Емил“ и политическия трактат „Общественият договор“. Веднага след публикуването на „Емил“ започва преследването на автора. В Париж изгарят „Емил“ и властите издават заповед за арестуването му. В родния му град Женева също изгарят не само Емил, но и „Общественият договор“. От Женева Русо бяга в Ивердон, тогава част от кантона Берн, но и там не го приемат. Той се скрива в едно селце в планините на Юра, част от кантона Ньошател, тогава пруско владение, откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение „Писма от Юра“. В Париж, Женева и Хага публично изгарят богопротивните „Писма“. Интересно е, че католици и калвинисти са единодушни в преследването. На континента никъде не може да намери приют.

Последни години [редактиране]

През 1766 г. той търси убежище в Англия, повикан от философа Дейвид Хюм. Там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г., малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните му останки в Пантеона.

Философия [редактиране]

Русо е последовател на учението Деизъм. За него човекът не е толкова рационално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Той смята, че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.“ Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за „естествени“. За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.

Съчинения [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. ((fr)) Trousson, Raymond. Jean-Jacques Rousseau. Taillandier, 2003. ISBN 284734098X.
  2. ((fr)) Rousseau, Jean-Jacques. Confessions, Livre permier. GF, 1968. с. 44.

Външни препратки [редактиране]

Открийте още информация за Жан-Жак Русо в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)