Жан-Филип Рамо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан-Филип Рамо
френски композитор
Жан-Филип Рамо 
Роден: 25 септември 1683
Дижон, Франция
Починал: 12 септември 1764
Париж, Франция


Жан-Филип Рамо (на френски Jean-Philippe Rameau) е най-значимият френски композитор и теоретик на музиката от Бароковата епоха.

Биография[редактиране | edit source]

Рамо е син на органист, познавал е нотите, преди да се научи да чете. Учи в йезуитско училище. На 18 години е пратен от баща си в Милано, Италия да дообогати музикалното си образование. След завръщането си постъпва като цигулар в оркестъра на Монпелие, служи като органист в Дижон, Клермон-Феран, Лион. През 1722 се установява в Париж. Пише музика за парижките театри, съчинява духовни и светски произведения, в 1745 става придворен композитор.

Творчество[редактиране | edit source]

Отначало Рамо композира предимно камерна музика - сюити за клавесин, концерти за клавесин и оркестър, за флейта и оркестър и др. С голяма известност се ползват неговите клавесинни пиеси: "Тамбурeн", "Кокошката", "Египтянката", "Нежни жалби" и др.

Когато се посвещава на операта, Рамо е надхвърлил 50 години, но бързо успява да се утвърди и да бъде признат за най-бележит композитор на Франция. Голяма роля за популяризирането на неговото творчество изиграва Волтер, който оценява високо, подобно на енциклопедиста д'Аламбер, композиторското дарование на Рамо и му дава прозвището "нашия Орфей". Първата опера на Рамо е по сюжет на Волтер - "Самсон" (1732). Тя не е поставена, поради протеста на църквата срещу използването на библейски сюжет в театъра. В 1733 г. за първи път е изпълнена неговата опера "Иполит и Ариция" по сюжет от "Федра" на Жан Расин. Тогава се ражда славата на Рамо като оперен композитор.

Рамо е създател на нов стил в оперното изкуство. В своето музикално-сценично творчество той използва различни жанрове: лирическа трагедия (продължавайки традицията на Люли), комедия-балет, опера-буфа. Подобно на своя по-млад съвременник Кристоф Глук, Рамо се стреми към синтез на музиката и драмата; той развива различни типове речитативи, използва оперния оркестър за засилване на драматическото и колористическото начало в операта (при изобразяване на природни явления, катастрофи, военни епизоди). За шедьоври се смятат лирическите му трагедии «Иполит и Ариция» (1733), «Кастор и Полукс» (1737), "Бореади" (неизпълнявана приживе). Други значими негови произведения са оперите "Дарданюс" (1739), "Платея" (1745), "Зороастър" (1749), "Наис" (1748), "Паладини" (1760)... За връх в музикално-сценичното творчество на Рамо е призната операта-балет «Галантни Индии» (1735), която и до днес се изпълнява с голям успех.

Рамо-теоретик[редактиране | edit source]

Паралелно с композирането върви работата на Рамо в областта на музикалната теория (особено на хармонията). Като теоретик Рамо публикува «Трактат за хармонията» (1722), «Нова теоретическа система на музиката» (1726) и др. съчинения. Той с право е считан за един от основоположниците на класическото теоретическо музикознание.


Признание[редактиране | edit source]

След смъртта на Рамо неговата слава задълго е засенчена от славата на Глук като реформатор на операта. През целия 19 век музиката на Рамо е забравена и почти не е изпълнявана (макар че внимателно са я изучавали Ектор Берлиоз и Рихард Вагнер). Едва в началото на XX в. значението на Рамо и музиката му започва да нараства. Днес той е признат за велик френски композитор, видна фигура в музикалната епоха между Франсоа Купрен и Ектор Берлиоз.

Пълните събрани съчинения на Рамо в 18 тома са издадени в Париж в периода 1895-1914 г. под редакцията на Камий Сен-Санс.