Естествени права
Естествените права са набор от свободи, които в съвременността се смятат не за унаследими, а за неотменни и произхождащи от естеството на човека. Тези права не зависят от културата и управлението на държавата.
Идеята за естествените права е разглеждана от много философи, като началото идва през възраждането като противовес на "правото на краля". Тези права лежат в основата на либерализма (в класическия му вид) и на либертарианството.
Според теорията за естественото право съществуват морални стандарти, които са заложени в човешката природа и в природата на нещата и тези естествени принципи направляват човешкото поведение и посочват кое е обективно правилното поведение.
Естественото право се различава от позитивното право, което се създава от хората в конкретен момент при конкретни обстоятелства, обслужвайки определени цели, докато източникът на естественото право е в самата човешка природа и моралните принципи, които то предлага, са общи за цялото човечество и са разпознаваеми с помощта на разума. То е средството, което направлява хората в техните дела, давайки възможност за отличаване на добро и зло, справедливо и несправедливо и насочва към извършването на добри дела. Най-общите правила на естественото право предполагат хората да живеят в общество, да не вредят на останалите, да се стремят да се съхранят и т.н. Според някои юридически теории естественото право се приема като необходимото морално мерило за позитивното право и така дава основата за изграждането му.
Съдържание |
В миналото [редактиране]
Теорията за естественото право възниква още в Древна Гърция, където най-завършена концепция предлагат стоиците, според които вселената се управлява от разум или разумно начало, по-висше от всички земни разпоредби, и хората като разумни същества го разпознават и могат да го следват. За средновековната християнска философия естественият закон произлиза от вечния Божи закон. Според Св. Тома Аквински (1224-1274) понятията на естественото право са известни на всеки разумен човек и всички човешки закони, ако са в съответствие с вечния Божи разум, произтичат от естественото право. Теорията за естественото право заема важно място и в работите на Томас Хобс (1588-1679), Хуго Гроций (1583-1645), Джон Лок (1632-1704) и др. Тя дава основа за развиване и на концепцията за естествените човешки права и от 20 в. насам темата за естественото право отново става актуална.
Източници [редактиране]
- Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Фокус - тема Естествено право, Международен образователен сървър на UNESCO D@dalos
