Ad hominem

Тази статия е за реторическия термин. За музикалната група вижте Ad Hominem (група).

---

Ad hominem ("ад хоминем", от латински "към човека", "относно човека"), съкратено от "argumentum ad hominem" (аргумент към / за човека) е реторически аргумент към личността, тоест това е опит да се отговори в дадена дискусия на друг аргумент, но не конкретно, по същността на темата, и не по отношение на обективните факти или чрез логически разсъждения по дадената тема, а чрез насочването на дискусията към личността на този, който е използвал първоначалния аргумент, обикновено в негативен план. Този аргумент е известен още като опит да се заобиколи верността на дадено твърдение чрез оповестяване или, когато става в текст или писмена форма - публикуването, на негативни факти или твърдения, тоест на отрицателен коментар по отношение на човека, който е изказал оспорваното твърдение.

Известни са няколко вида: ad personam ("към личността") — личностни нападки, състоящи се в критика или оскърбление на опонента, ad hominem circumstantiae — обяснение на гледната точка на опонента чрез заобикалящи го обстоятелства, ad hominem tu quoque ("ти също") — насочване на вниманието към това, че опонентът е жертва на своя собствен аргумент.

Ad hominem като логическа грешка

От логическа гледна точка аргументацията ad hominem има следната форма:

Човек "A" твърди "X".
За "А" е известно нещо неприемливо.
Следователно, твърдението "Х" е невярно.

и следователно може да се приеме като логическа грешка, като неверен силогизъм.

В такава форма логическата некоректност на дадения пример е очевидна: фактът, че лицето, твърдящо нещо, може да бъде характеризирано с някаква отрицателна черта, не може да повлияе на верността на неговото твърдение.

Видове

Към личността (ad personam)

Оскърбителен ad hominem или ad personam. Обикновено включва обида или опит да се унизи опонента, като се посочат факти, характеризиращи самия опонент, но нямащи никакво отношение към неговата/нейната аргументация. Основният принцип на този вид ad hominem е да се създаде обща отрицателна представа за личността на опонента, а следователно да се създаде и впечатление за неговата аргументация като произхождаща от източник, незаслужаващ доверие. Тази тактика е логически грешна, защото обидите и отрицателните факти за характера на опонента нямат логическа връзка с верността на неговите аргументи или твърдения.

Примери:

• "Не може да вярваш на Иван, когато той казва, че предлаганата политика ще помогне на икономиката. Та той самият е безработен".
• "Предлаганото от кандидатката Милена райониране на града е смешно. Та самата тя има глоба за неправилно паркиране през 2003 г."
• "Иван Костов не разбира нищо от капитализъм, защото е публикувал статия в "Работническо дело" след 10-и ноември 1989 г."

Такъв оскърбителен ad hominem може да се използва и при оценяването на творби на културата, базирани на поведението на твореца или на отношението към него на някоя известна личност, например:

• "Това, че "Борис Годунов" е била любимата опера на Сталин, доказва, че самата опера може да се харесва само на диктатори."
• "Херберт фон Караян е бил нацист, следователно той е слаб диригент."

Към обстоятелствата (ad hominem circumstantiae)

Аd hominem circumstantiae указва, че някой е попаднал при такива обстоятелства, които карат опонента да приеме определена позиция или изрази определено мнение. Аd hominem circumstantiae представлява атака, основана на недостоверност на източника. Тази атака ad hominem circumstantiae е също грешна, защото фактът, че опонентът е изказал едно определено мнение или е заел определена позиция, не прави неговата аргументация по-малко вярна.

Пример:

• "Той е зависим от никотина. Естествено, че ще защитава тютюнопушенето."

Ти също (tu quoque)

Ad hominem tu quoque ("ти също") се отнася до твърдение, че човекът, използващ даден аргумент, е действал или говорил в противоречие със собствените си твърдения. Когато едно лице "А" критикува действията на лицето "Б", отговор в стил "ти също" би бил, че "А" е извършвал същото, за което сега критикува "Б". Аргументът е неправилен, защото не отхвърля верността на твърдяното. "А" може да е лицемерен, но от логическа гледна точка неговото твърдение не става по-малко вярно. Всъщност "А" може да използва личния си опит в подкрепа на своето твърдение.

Пример:

• Бащата може да казва на сина си, че последният ще съжалява, че е започнал да пуши. Синът може да отбележи, че баща му сам е стар пушач. Това не променя факта, че когато синът остарее, може да съжалява, че е започнал да пуши.

В България

Използването на argumentum ad hominem в България е честа практика, която е най-ясно различима и разпознаваема в анонимните дискусионни форуми, където се срещат коментари „с атаки“ от типа аd hominem, като някои сайтове (напр. вестник "Дневник") са въвели модериране на подобен род онлайн съобщения.

В политическия живот на страната също се среща често използване на ad hominem в различните му разновидности. Типичен пример е случилото се през юли 2011 с полицай Констатин Иванов, напуснал системата на МВР след разкритията, които прави за неправомерни списъци на коли, които не бива да се спират от КАТ за проверки . След предаване по бТВ полицаят е принуден да напусне, а неговият началник публично го критикува и изкарва пред медиите информация от служебното му досие . Тези аргументи "ад хоминем" не правят твърденията на полицая по-малко верни, но създават неблагоприятна представа за източника на информацията, т.е. опитват се да повлияят на общественото мнение и да го настроят срещу самия полицай, а оттам - и срещу изнесените от него данни за неправомерна протекция от страна на МВР за дадени фирми и лица.

Особено разпространено е използването на ad hominem при Интернет троловете, които използвайки анонимността в Интернет, атакуват опонента си чрез един от посочените по-горе прийоми. Докато ad hominem с известни участници (например в политиката) е стар и изпитан начин за отклоняване на дискусията, но все пак носи известна отговорност, ad hominem с участието на Интернет трол има възможност да постигне не само целта, но и да позволи безнаказаното разпространение на слухове, клевети и обиди по адрес на опонента.

Забавно

При социализма използването на ad hominem може да се открие в популярния виц:

Попитали радио "Ереван":
- Защо у вас в магазините няма нищо?
След тридневна пауза, радиото отговорило:
- А вие защо биете негрите?

Друг вариант: Другарят Живков пита г-н Рейгън: "Вие защо биете негрите?" След доста мислене г-н Рейгън отговорил: "А вие защо биете циганите?"

В случая имаме двойна нападка ad hominem: 1. Другарят Живков: В САЩ бият негрите. Капитализмът е скапан. 2. Г-н Рейгън: Ние може да бием негрите (и капитализмът да е скапан), но пък вие биете циганите. Значи и комунизмът е скапан.

Източници

• Д-р Валентин Велинов, "Аргументи против личността и междукултурни различия (на базата на парламентарните дебати по бюджета в България и Великобритания", СУ. (с редица примери за ad hominem от българския политически живот)