Силогизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Силогизмът (на гръцки: συλλογισμός) е дедуктивно умозаключение с две предпоставки, свързани със среден термин, наречен медиатор, при което се прави извод.[1][2] Предпоставките се делят на голяма предпоставка и малка предпоставака. Силогизмите са обект на изучаване от науката логика.

Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]

Въведен е от Аристотел, на старогръцки означава „извеждане“, „доказателство“.[3]

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Силогизмите позволяват правилното движение на логичната мисъл и стигането до дадено умозаключение, имайки предвид дадени факти за обект или явление. Пример за силогизъм е следната схема:

Всички хора са смъртни. (голяма предпоставка)
Всички гърци са хора. (малка предпоставка)
——————————————————————
Всички гърци са смъртни. (извод)

Символното записване на тази схема е следното:

М-Р
S-M
——————
S-P
1
Barbara

Barbari

Darii

Ferio

Celaront

Celarent
2
Festino

Cesaro

Cesare

Camestres

Camestros

Baroco
3
Darapti

Datisi

Disamis

Felapton

Ferison

Bocardo
4
Bamalip

Dimatis

Fesapo

Fresison

Calemes

Calemos

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РБЕ
  2. Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, ИК „Хермес“, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 565.
  3. Варджийска, Евелина и др. Философия за десети клас. Първо издание/тираж 2021. София, „Просвета – София“ АД, 2019. ISBN 978-954-01-3876-3. с. 64. Посетен на 24.09.2022.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]