Дедукция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дедукция произлиза от латинската дума deductio (извеждам, продължавам) и във философията означава извеждане на особеното и единичното от общото, както и схващане на единичния случай на базата на един всеобщ закон. В кибернетиката дедукция означава извеждане на сигурни твърдения от други твърдения с помощта на логически заключения. При дедуктивните умозаключения говорим за пренасяне на общото към частното.

Дедукцията като метод на разсъждение[редактиране | edit source]

В детската психология[редактиране | edit source]

Методът се използва в детската психология. При това на база наблюдения върху големи и разнообразни възрастови групи, учените правят изводи за базисните детски нагласи и черпят информация за типичните психологични реакции при типови ситуации. Иначе казано, натрупана, примерно в социални експерименти, статистика, позволява да се напише „азбука“ на поведението. Това им помага да идентифицират строго индивидуалните проблеми на пациентите си и да потърсят подход към тях.

В педагогиката[редактиране | edit source]

В педагогиката се използва за извличане на неинвазивни възпитателни методи, щадящи крехката детска психика.

В математическата логика[редактиране | edit source]

Уточняването на понятията, свързани с дедукцията през XIX и XX век води до преразглеждане на дедукцията и премахване на едностранчивото разбиране за нея като извод от общото към частното. Съвременното понятие за дедукцията е разширено обобщение на тълкуването на Аристотел [1] за силогическия извод.

Метод за построяване на научни теории[редактиране | edit source]

Когато се използва само дедуктивният извод, се казва, че е използван дедуктивен метод на построяване на научното знание.

Примери[редактиране | edit source]

  • 1)

Факт 1: Електрическата крушка свети, когато има ток и не е изгоряла.
Факт 2: Няма ток.
Заключение: Електрическата крушка не свети.

  • 2)

Факт 1: Сърцето на човек работи, когато той е жив.
Факт 2: Сърцето не работи.
Заключение: Човекът не е жив.

Приложение[редактиране | edit source]

Дедуктивният метод се прилага когато е натрупан и теоретично е изтълкуван емпиричният материал, който трябва да се систематизира. При това трябва по-строго и последователно да се изведат всички следствия от него, като се получава и ново знание - например, като съвкупност от възможните интерпретации на дедуктивно построената теория.

Обща схема на организиране на дедуктивните системи[редактиране | edit source]

Елементи[редактиране | edit source]

  1. Изходна база (съвкупност от изходни термини и твърдения);
  2. Използвани логически средства (правила на извеждане и определяне);
  3. Съвкупност от изводни твърдения (изречения). Получават се от изходната база чрез прилагане на логическите средства.

Анализ[редактиране | edit source]

Синтактически аспект[редактиране | edit source]

Семантически аспект[редактиране | edit source]

Видове дедуктивни системи[редактиране | edit source]

Аксиоматични дедуктивни системи[редактиране | edit source]

Схема на построяване на дедуктивното заключение при аксиоматичния метод[редактиране | edit source]

  1. Избира се известно множество от приемани без доказателства изречения на определена теория (аксиоми);
  2. Влизащите в тях понятия не се определят явно в рамките на дадената теория;
  3. Определят се правила за извеждане и правила на дефиниране на дадената теория, които позволяват да се преминава съответно от едни изречения към други и да се се въвеждат нови термини (понятия) в теорията.
  4. Всички останали изречения на дадената теория се извеждат от аксиомите (1) въз основа на определените правила (3).

Конструктивни дедуктивни системи[редактиране | edit source]

Дедуктивният метод в този случай се нарича конструктивен (генетически) метод.

Основна задача на този метод е последователно конструиране на разглежданите в системата обекти и на твърденията за тях. За разлика от аксиоматичния метод, при конструктивното построяване на теорията се прави опит за свеждане до минимум на изходните, недоказуемите в рамките на тази теория твърдения и неопределени термини. Полага се специална грижа за съдържателната им очевидност[2].

Източници[редактиране | edit source]

  • Философски речник. Под редакцията на М. М. Розентал и П. Ф. Юдин. Издателство на БКП, С., 1963.
  1. Философски речник. Под редакцията на М. М. Розентал и П. Ф. Юдин. Издателство на БКП, С., 1963., с.115.
  2. Философски речник. Под редакцията на М. М. Розентал и П. Ф. Юдин. Издателство на БКП, С., 1963., с. 256.