Кибернетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пример за кибернетично мислене. От една страна е компанията, към която е подходено като към система в определена среда (средата е в зелено). От другата кибернетична контролна система.

Кибернетиката е сравнителна наука, изучаваща системите за автоматична връзка и регулация на живите същества със съответните им в електрическите или механически системи (в биологиятанаука, изучаваща функционирането на нервните връзки в живите същества).

Представката „кибер-“ се използва в думи, които имат отношение към механичен или електронен механизъм или система, способна да дава обратна връзка. Използва се и като популярен разговорен термин, обозначаващ всичко свързано с компютрите, интернет и техните производни (например киберпънк, кибер-настаняване и др.).

История[редактиране | edit source]

Ако не вземаме предвид някои далечно свързани проекти и изделия, като различните часовници и играчки през 17 и 18 век или шахматната машина на Торрес Кеведо, за начало на кибернетиката могат да бъдат считани откритията на руския учен Иван Павлов върху принципите на условния рефлекс при животните и работите на Джон фон Нойман върху теорията на игрите и на автоматичната обработка от 1944 г.

Математикът Норберт Винер от САЩ през 1948 г. с книгата си „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine), дава съвременния облик и разбиране на науката кибернетика. Винер е и създателят на думата „кибернетика“.

Слуховият анализатор като информационен вход в кибернетиката[редактиране | edit source]

Човек получава информация от околната среда чрез сетивните си системи, познати като информационни входове. Един от най-интересните информационни входове е слуховият анализатор. Теоретично човек може да различава до 120 тона, т.е. 120 звука с различна честота.