Томас Пейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Пейн
200
Портрет, маслени бои върху платно, Огюст Милиер (1880 г.)
Роден 9 февруари 1737 г.(1737-02-09)
Починал 8 юни 1809 г. (на 72 г.)
Тема политика, етика, религия
Течение Просвещение, либерализъм, радикализъм, републиканизъм
Известни творби Векът на разума, Здрав разум, Аграрна справедливост


Подпис Thomas Paine Signature.svg
Томас Пейн в Общомедия

Томас Пейн е английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер. Публикува два много влиятелни памфлета в навечерието на Американската революция, които служат за вдъхновение на Патриотите по време на обявяването на независимостта от Великобритания (1776 г.). [1] Неговите идеи са отражение на реториката от Просвещението за съществуването на наднационални човешки права. [2] Наричан „Майстор на корсети по занаят, журналист по професия, с уклон на пропагандист[3]

Пейн е роден в Тетфорд, Англия, в графство Норфолк. Емигрира в Британските американски колонии през 1776 г., с помощта на Бенджамин Франклин, като пристига точно навреме, за да участва в Американската революция. Неговите първи приноси са много влиятелният памфлет „Здрав разум“ (на английски: Common sense, 1776 г.), която все още остава най-продаваната американска книга в подкрепа на обявяването на независимост на американските колонии от Британската империя. Пейн публикува и серията памфлети „Американската криза“ (1776-83 гг.). „Здрав разум“ е толкова популярен, че Джон Адамс казва „Без перото на автора на Здрав разум, мечът на Вашингтон би бил вдигнат напразно.

Пейн живее във Франция през 1790-те, където става дълбоко свързан с Великата френска революция. През 1791 г. пише „Правата на човека“ (на английски: The Rights of Man) в защита на Революцията от критиците ѝ. През 1792 г., неговата атака срещу писателя Едмънд Бърк му навлича процес и присъда за подбуждане към размирици. Присъдата е произнесена в негово отсъствие. През 1792 г., въпреки че не владее френски език е избран за член на Конвента. Жирондистите го приемат за съюзник, и в следствие, монтанярите, и най-вече Робеспиер, за враг.

През 1793 г. е арестуван и затворен в Париж. Освободен е през 1794 г. В същото време пише труда, на който дължи известността си: „Векът на разума“ (1793-4 гг.), на чиито страници той подкрепя деизма, разума и свободомислието. Също така, изказва аргументи срещу организираната религия и християнската доктрина в частност. През 1795 г. пише памфлета Аграрна справедливост, в който настоява за безусловен базов доход. През 1802 г. се връща в САЩ. Умира на 8 юни 1809 г. На погребението му присъстват шестима души, тъй като той е бил подложен на остракизъм за осмиване на християнската религия. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. James A. Henretta et al. (2011). America's History, Volume 1: To 1877. Macmillan. p. 165. ISBN 9780312387914.
  2. Jason D. Solinger, "Thomas Paine's Continental Mind," Early American Literature (2010) 45#3 , Vol. 45 Issue 3, pp 593-617
  3. Saul K. Padover, Jefferson: A Great American's Life and Ideas, (1952), p. 32
  4. Conway, Moncure D. (1892). The Life of Thomas Paine. Volume 2, pages 417–418
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за