Томас Пейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Пейн
200
Портрет, маслени бои върху платно, Огюст Милиер (1880 г.)
Роден 9 февруари 1737 г.(1737-02-09)
Тетфърд, Норфолк, Англия
Починал 8 юни 1809 г. (на 72 г.)
Ню Йорк,Ню Йорк, САЩ
Тема политика, етика, религия
Течение Просвещение, либерализъм, радикализъм, републиканизъм
Известни творби Векът на разума, Здрав разум, Аграрна справедливост
Повлиян Волтер, Жан-Жак Русо, Джон Лок, Обществото на приятелите, Монтескьо, Бенджамин Франклин
Повлиял Томас Джеферсън, Уилям Годуин, Мери Уолстънкрафт, Пиер Вернио, Ейбрахам Линкълн, Томас Едисън, Бъртранд Ръсел, Кристъфър Хитчънс,
Подпис Thomas Paine Signature.svg
Томас Пейн в Общомедия

Томас Пейн е английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер. Публикува два много влиятелни памфлета в навечерието на Американската революция, които служат за вдъхновение на Патриотите по време на обявяването на независимостта от Великобритания (1776 г.). [1] Неговите идеи са отражение на реториката от Просвещението за съществуването на наднационални човешки права. [2] Наричан „Майстор на корсети по занаят, журналист по професия, с уклон на пропагандист[3]

Пейн е роден в Тетфорд, Англия, в графство Норфолк. Емигрира в Британските американски колонии през 1776 г., с помощта на Бенджамин Франклин, като пристига точно навреме, за да участва в Американската революция. Неговите първи приноси са много влиятелният памфлет „Здрав разум“ (на английски: Common sense, 1776 г.), която все още остава най-продаваната американска книга в подкрепа на обявяването на независимост на американските колонии от Британската империя. Пейн публикува и серията памфлети „Американската криза“ (1776-83 гг.). „Здрав разум“ е толкова популярен, че Джон Адамс казва „Без перото на автора на Здрав разум, мечът на Вашингтон би бил вдигнат напразно.

Пейн живее във Франция през 1790-те, където става дълбоко свързан с Великата френска революция. През 1791 г. пише „Правата на човека“ (на английски: The Rights of Man) в защита на Революцията от критиците ѝ. През 1792 г., неговата атака срещу писателя Едмънд Бърк му навлича процес и присъда за подбуждане към размирици. Присъдата е произнесена в негово отсъствие. През 1792 г., въпреки че не владее френски език е избран за член на Конвента. Жирондистите го приемат за съюзник, и в следствие, монтанярите, и най-вече Робеспиер, за враг.

През 1793 г. е арестуван и затворен в Париж. Освободен е през 1794 г. В същото време пише труда, на който дължи известността си: „Векът на разума“ (1793-4 гг.), на чиито страници той подкрепя деизма, разума и свободомислието. Също така, изказва аргументи срещу организираната религия и християнската доктрина в частност. През 1795 г. пише памфлета Аграрна справедливост, в който настоява за безусловен базов доход. През 1802 г. се връща в САЩ. Умира на 8 юни 1809 г. На погребението му присъстват шестима души, тъй като той е бил подложен на остракизъм за осмиване на християнската религия. [4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. James A. Henretta et al. (2011). America's History, Volume 1: To 1877. Macmillan. p. 165. ISBN 9780312387914.
  2. Jason D. Solinger, "Thomas Paine's Continental Mind," Early American Literature (2010) 45#3 , Vol. 45 Issue 3, pp 593-617
  3. Saul K. Padover, Jefferson: A Great American's Life and Ideas, (1952), p. 32
  4. Conway, Moncure D. (1892). The Life of Thomas Paine. Volume 2, pages 417–418
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за