Масонство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Символ на свободните зидари

Масонството е посветителско общество, което има неуточнен произход. Различни клонове на това общество днес съществуват под различни форми в цял свят, с членска маса приблизително 5 милиона души, от които около 480 000 в Англия, Шотландия и Ирландия, и по-малко от 2 000 000 в Съединените щати.[1][2] Различните масонски организации споделят морал и метафизични представи, които включват, най-често, институционализирана вяра във Върховно същество.

История на Масонството[редактиране | edit source]

През 1988 г. Дейвид Стивънсън издава книга, в която доказа с документи, че произходът на масонството не трябва да се търси в Лондон (Англия) в началото на XVIII век, а в няколко града на Шотландия – Ейчисънс Хейвън, Единбург и Хедингтън през 1599 г. Тогава група местни зидари създават първата ложа с обреди и тайни посвещения, при което се смесва средновековната митология с идеи от Ренесанса, кабалата, алхимията и астрологията. Годината 1599 вероятно не е избрана случайно, защото скоро след нея започва ново столетие, може би възприемано като начало на есхатологична епоха. Отличителна особеност, по които се познават първите масони, са слънчевите часовници, поставени на фасадите на къщите им. В Шотландия, където слънцето е рядък гост, тези часовници нямат практическо, а чисто алегорично приложение. Окултни символи са изобразени и върху запазените надгробни плочи на масоните. След потушаването на революцията на Кромуел и възстановяването на монархията през 1660 г. крал Чарлз II назначава Уилям Морей за главен надзирател на строежите или архитект в Шотландия. Стивънсън е на мнение, че Морей е новаторът, който създава ритуалите на първите масони и обосновава идеите и вярванията, които те въплъщават.

На монографията на Стивънсън се противопостави професорката от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Маргарет Джейкъб. Тя твърди, че шотландските масони, които Стивънсън има предвид, всъщност са професионални строители с типични за времето си еклектични религиозни интереси, а не посветени членове на таен окултен орден. Според нея масонството възниква в Англия през XVII век.

Повечето учени приемат за официална рождена дата на масонството 24 юни 1717 г., когато в лондонската кръчма “Гъската и скарата” вследствие на обединяване на четири ложи е основана Великата ложа на Англия. Според един документ от 1725 г. ложите, обединени от Великата ложа, вече стават 64, от които 50 работят в очертанията на Лондон.

През 1721 г. е издаден кралски устав, който осъжда някои скандални клубове и дружества. Великата ложа на Англия, която си дава сметка, че е заподозряна, бърза да убеди властите, че не ги заплашва с нищо. За да документира всяко свое действие, тя започва да води официални протоколи от заседанието си на 25 ноември 1723 г., когато Велик магистър става крайният привърженик на Хановерската кралска династия граф Далкийт. Същата година се появява прословутата “Конституция”, написана от Джеймс Андерсън. Същата се превръща в настолна книга за английските, а впоследствие и за всички масони. От нея са взети някои от основните правила на Конституциите на сега съществуващите свободнозидарски общности по цял свят.

След разгрома на Стюартите, главният поток на масонското движение се пренасочва от Англия към Франция. За няколко десетилетия са изградени над 600 масонски Ложи, в средите на които се изградили най-големите реформатори на XVIII век – Волтер, Франклин, Кондорсе, Мирабо, Дантон, Робеспиер, Лесинг, Лафайет и много други. Сред тях имало и не малко представители на католичеството, които впоследствие създават протестантското движение вследствие на отлъчванията, предприети от Климент XII и Бенедикт XIV и подкрепени от папската була “Providas”.

Масонството намира особено плодородна почва в Америка. На 4 февруари 1789 г. Джордж Вашингтон е избран за първи американски президент и полага клетва пред Великия магистър на Великата ложа на Ню Йорк Робърт Ливингстън. През 30-те години на XIX в. в САЩ се появява силно антимасонско движение поради разкритията в публикуваната през 1827 г. книга на бившия масон кап. Уилям Морган “Примери за масонството от един от братята, който му посвети тридесет години от живота си” и убийството му за това. Разтурени са над 2000 американски ложи и дори е сформирана антимасонска партия, която намерила място в Сената. По-късно един от нейните членове, бившият масон Милард Филмор, става 13-ти президент на страната. Скоро тази реакция заглъхва.

Масонската символика присъства в много държавни документи на САЩ, включително и върху паричните знаци, като пирамидата, всевиждащото око и логото „Нов световен ред“. През последните десетилетия настъпиха промени в американското масонство, което допусна в редовете си жени и чернокожи. Напоследък броят и влиянието на масоните в САЩ намалява, което съответства на засилващата се криза в традиционните протестантски църкви на САЩ.

Масонството е много популярно и в Русия при управлението на императрица Екатерина II (1762-1796). Но след Френската революция тя преосмисля политиката си в консервативен дух. Започва реакция против одобряваната дотогава от нея рационалистическа френска философия (Волтер и енциклопедистите) и ратува за връщане към православието. От Русия са изгонени всички французи с либерални идеи, въведена е строга цензура върху печатните книги (1792 г), закрити са всички частни печатници (1796 г.). Масонският идеолог Новиков е хвърлен в тъмницата на Шлиселбургската крепост, където престоява пет години (1792-1796).

Нов разцвет руското масонство преживява при владичеството на Александър I (1801-1825 г.). Масоните Р. А. Кошелев и княз А. Н. Голицин спомагат за създаването на Библейско общество, което разпространява техните идеи. На масонството се противопоставя архимандрит Фотий (Спаски). Чрез откритото му разобличаване той успява да наложи закриването на всички масонски ложи (указ от 1 август 1822 г.), да затвори Министерството на духовните работи начело с княз Голицин, да принуди масоните-разложители, дошли от чужбина, да напуснат пределите на Русия. Борбата срещу масонството рязко се засилва след неуспешния опит за преврат на републикански настроените декабристи през 1825 г.

През февруари 1917 г. избухва втора революция в Русия, която сваля царизма. Образувано е Временно правителство. Министър-председателят Керенски още през 1912 г. влиза в масонска ложа, а от 29 члена на неговото правителство 23-ма са масони. Третата революция на болшевишката партия побеждава през ноември с.г. и установява диктатура, която продължава 74 години. След Октомврийската революция масонството в Русия продължава своята дейност относително легално до обявяването му за забранено през 1940 г. В България масонските ложи са забранени през 1941 година със закон, подписан от цар Борис III. Същото е извършено и във всички останали страни от комунистическия лагер след 1944 г. Тези забрани през ХХ в., започнали с поставянето извън закона на масонството в нацистка Германия през 1933 г., вероятно са следствие от антимасонските настроения, които съпътстват развитието на свободното зидарство от началото на неговата официализирана съвременна история през 1717 г.

След 1989 г. масонството в бившите комунистически страни е възстановено и развива активна, предимно благотворителна, дейност. Мнозина от българските политици, бизнесмени и културни дейци членуват в ложи или в парамасонски организации като Ротари клуб и Лайънс клуб.

Двете големи схизми в модерната история на масонството (1753 и 1877)[редактиране | edit source]

Тези събития водят след себе си трайни последици в развитието на Братството до наши дни. Първата дата (1753) е свързана с разделянето в Англия на така наречените „Модерни“ и „Стари“. „Модерни“ са наричани привържениците на Великата ложа на Англия, основана през 1717 г., а „Старите“ са група отцепила се от гореспомената ложа, която през 1753 г. създава своя собствена Велика ложа, конкурентна на първата. В основата на конфликта са измененията и допълненията на „Модерните“ свободни зидари в ритуалната и административната практика на масонските ложи. Противопоставянето е преодоляно през 1813 г., когато двете велики ложи постигат споразумение, в следствие на което е създадена Обединената Велика Ложа на Англия.

Второ голямо сътресение Братството понася през 1877 г., когато Великият Ориент на Франция изхвърля формулировката за вяра във В.А.Н.В. (Великия Архитект На Вселената), като задължителен принцип за приемане в редовете на свободното зидарство, намиращо се под нейната опека. От този момент нататък, атеистичната насоченост на ложите работещи под нейно ръководство е противопоставена на деистичните привърженици на Великата Ложа на Англия.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Георгиев, В. Масонството в България. С., 1986.
  • Богданов, Ив. Синовете на вдовицата. Масонство и масони. С., 1994.
  • Аврех, А. Я. Масоны и революция. М., 1990.
  • Николаевский, Б. И. Русские масоны и революция. М., 1990.
  • Иванов, В. Православният свят и масонството, С., 1994.
  • Лейтон, Л. Дж. Эзотерическая традиция в русской романтической литературе. Декабризм и масонство. СПб., 1996.
  • Берестов, А., йером. Числото на звяра. С., 1998.
  • Вернадский, Г.В. Русское масонство в царствование Екатерины II. СПб., 1999.
  • Гордин, Я. А. Мистики и охранители. Дело о масонском заговоре. СПб., 1999.
  • Недков, Д. Третото хилядолетие на масонството. С., 2002.
  • Господинова, М. Богоборците. С., 2004.
  • Yates, F. The Rosicrucian Enlightenment. London, 1975.
  • Stevenson, D. The Origins of Freemasonry: Scotland’s Century, 1590-1710. Cambridge, 1988.
  • Jacob, M. C. Living the Enlightenment: Freemasonry and Politics in 18th Century Europe. New York, 1991.
  • Jacob. M. C. The Origins of Free Masonry: Facts and Fictions. Philadelphia, 2006.
  • Ripa Montesano D. V. Vademecum di Loggia, Edizione Gran Loggia Phoenix degli ALAM – Roma Italia 2009 ISBN 978-88-905059-0-4
  • Vaughn, W. P. The Antimasonic Party in the US, 1826-1843. Lexington (KY), 1983.
  • Whittemore, H. History of Masonry in North America from 1730 to 1800. Whitefish (MT), 2003.
  • Gayot, G. La franc-maçonnerie française. Textes et pratiques (XVIII–XIX siècles). Paris, 1991.
  • Chevallier, Р. Histoire de la franc-maçonnerie française. Paris, 1994.
  • Мирчев, М. Масонството и неговото отношение към християнството (магистърска дипломна работа). Научен ръководител архим. доц. Павел Стефанов. Шуменски университет, катедра Теология, 2007.
  • Светът на масонството, Димитър Недков, 2008, ISBN 978954308
  • Масоните се върнаха в България, Димитър Недков, 2008, ISBN 9547870092 /т.1/
  • Поученията на масонството, Димитър Недков, 2006, ISBN 9547870297
  • Заплахата Дан Браун, Димитър Недков, 2009, ISBN 9789549237771
  • Митовете около масоните, Моника Хауф, Дата на включване: 2007-04-03, ISBN 9789549994629

Източници[редактиране | edit source]

  1. Christopher Hodapp, Freemasonry for Dummies, Whiley Publishing, Inc. p.52
  2. UGLE http://web.archive.org/web/20040206160546/http://www.ugle.org.uk/masonry/YQA-about-freemasonry.htm

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]