Масонство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид, подобряване и неутрализация на стила, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата.

Неутралността на тази статия е спорна.
Моля, вижте съответната дискусия на беседата.

Символ на свободните зидари

Масонството е братска организация, която има неуточнен произход (вероятно 13 до средата на 15 век). Масонството днес съществува под различни форми в цял свят, с членска маса приблизително 5 милиона души, от които около 480 000 в Англия, Шотландия и Ирландия, и по-малко от 2 000 000 в Съединените щати.^[1]^[2] Различните масонски форми споделят морал и метафизични представи, които включват, най-често, институционализирана вяра във Върховно същество.

Съдържание

1 История на Масонството
2 Двете големи схизми в модерната история на свободното зидарство (1753 и 1877)
3 Допълнителна литература
4 Източници
5 Външни препратки

[редактиране] История на Масонството

През 1988 г. проф. Дейвид Стивънсън издаде книга, в която доказа с документи, че произходът на масонството не трябва да се търси в Лондон (Англия) в началото на ХVІІІ век, а в няколко града на Шотландия - Ейчисънс Хейвън, Единбург и Хедингтън през 1599 г. Тогава група местни дюлгери създават първата ложа с обреди и тайни посвещения, при което се смесва средновековната митология с идеи от Ренесанса, кабалата, алхимията и астрологията. Годината 1599 вероятно не е избрана случайно, защото скоро след нея започва ново столетие, може би възприемано като начало на есхатологична епоха. Отличителна особеност, по които се познават първите масони, са слънчевите часовници, поставени на фасадите на къщите им. В Шотландия, където слънцето е рядък гост, тези часовници нямат практическо, а чисто алегорично приложение. Окултни символи са изобразени и върху запазените надгробни плочи на масоните. След потушаването на революцията на Кромуел и възстановяването на монархията през 1660 г. крал Чарлз ІІ назначава Уйлям Морей за главен надзирател на строежите или архитект в Шотландия. Стивънсън е на мнение, че Морей е новаторът, който създава ритуалите на първите масони и обосновава идеите и вярванията, които те въплъщават.

На монографията на Стивънсън се противопостави професорката от Калифорнийския университет в Лос Анжелес Маргарет Джейкъб. Тя твърди, че шотландските masons, които Стивънсън има предвид, всъщност са професионални строители с типични за времето си еклектични религиозни интереси, а не посветени членове на таен окултен орден. Според нея масонството възниква в Англия през ХVІІ век.

Повечето учени приемат за официална рождена дата на масонството 24 юни 1717 г., когато в лондонската кръчма “Гъската и скарата” вследствие на обединяване на четири ложи е основана Великата ложа на Англия. Според един документ от 1725 г. ложите, обединени от Великата ложа, вече стават 64, от които 50 работят в очертанията на Лондон. През 1813 г. Великата ложа прераства в Обединена Велика ложа, тъй като към нея се присъединява една Велика ложа, образувана от ирландски масони.

През 1721 г. е издаден кралски устав, който осъжда някои скандални клубове и дружества. Великата ложа на Англия, която си дава сметка, че е заподозряна, бърза да убеди властите, че не ги заплашва с нищо. За да документира всяко свое действие, тя започва да води официални протоколи от заседанието си на 25 ноември 1723 г., когато Велик магистър става крайният привърженик на Хановерската кралска династия граф Далкийт. Същата година се появява прословутият “Устав”, написан от Джеймс Андерсън, известен още като Конституцията на Андерсън. Същият се превръща в настолна книга за английските, а впоследствие и за всички масони. От него са взети някои от основните правила на Конституциите на сега съществуващите свободно зидарски общности по цял свят.

След разгрома на Стюардите главният поток на масонското движение се пренасочва от Англия към Франция. За няколко десетилетия са изградени над 600 масонски Ложи, в средите на които се изградили най-големите реформатори на ХVІІІ век – Волтер, Франклин, Кондорсе, Мирабо, Дантон, Робеспиер, Лесинг, Лафайет и много други. Сред тях имало и не малко представители на католичеството, които впоследствие създават протестантското движение вследствие на отлъчванията, предприети от Климент XII и Бенедикт XIV и подкрепени от папската була “Providas”. Някои историци, свързани с масонски кръгове, наричат „мит” масовото участие на масони в подготовката и провеждането на френската революция през 1789 г. Но няма никакво съмнение, че тя е именно тяхно дело.

Масонството намира особено плодородна почва в Америка. САЩ са основани от 56 човека, подписали Декларацията за независимостта, от които 53-ма са Велики майстори на ложи. На 4 февруари 1789 г. Джордж Вашингтон, магистър на Александрийската ложа № 22 във Вирджиния, е избран за първи американски президент и полага клетва пред Великия магистър на Великата ложа на Ню Йорк Робърт Ливингстън. През 30-те години на ХІХ в. в САЩ се появява силно антимасонско движение поради разкритията в публикуваната през 1827 г. книга на бившия масон кап. Уйлям Морган “Примери за масонството от един от братята, който му посвети тридесет години от живота си” и убийството му за това. Разтурени са над 2000 американски ложи и дори е сформирана антимасонска партия, която намерила място в Сената. По-късно един от нейните членове, бившият масон Милард Филмор, става 13-ти президент на страната. Скоро тази реакция заглъхва.

След Джордж Вашингтон по-известни американски президенти масони са Джеймс Бюканън, Уилям Тафт, Андрю Джаксън, Джеймс Монро, Уорин Хардинг, Теодор Рузвелт, Франклин Рузвелт, Хари Труман, Джералд Форд, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши. Единственият не-масон е римокатоликът Джон Кенеди, който е застрелян през 1963 г. Убиецът още не е открит. Масонската символика присъства в много държавни документи на САЩ, включително и върху паричните знаци, като пирамидата, всевиждащото око и логото "Нов световен ред". Ширината на доларовата банкнота е 66,6 мм. През последните десетилетия настъпиха промени в американското масонство, което допусна в редовете си жени и чернокожи. Напоследък броят и влиянието на масоните в САЩ намалява, което съответства на засилващата се криза в традиционните протестантски църкви на САЩ.

Масонството е много популярно и в Русия при управлението на императрица Екатерина ІІ (1762-1796). Но след Френската революция тя преосмисля политиката си в консервативен дух. Започва реакция против одобряваната дотогава от нея рационалистическа френска философия (Волтер и енциклопедистите) и ратува за връщане към православието. От Русия са изгонени всички французи с либерални идеи, въведена е строга цензура върху печатните книги (1792 г), закрити са всички частни печатници (1796 г.). Масонският идеолог Новиков е хвърлен в тъмницата на Шлиселбургската крепост, където престоява пет години (1792-1796).

Нов разцвет руското масонство преживява при владичеството на Александър І (1801-1825 г.). Масоните Р. А. Кошелев и княз А. Н. Голицин спомагат за създаването на Библейско общество, което разпространява техните идеи. На масонството се противопоставя архимандрит Фотий (Спаски). Чрез откритото му разобличаване той успява да наложи закриването на всички масонски ложи (указ от 1 август 1822 г.), да затвори Министерството на духовните работи начело с княз Голицин, да принуди масоните-разложители, дошли от чужбина, да напуснат пределите на Русия. Борбата срещу масонството рязко се засилва след неуспешния опит за преврат на републикански настроените декабристи през 1825 г.

През февруари 1917 г. избухва втора революция в Русия, която сваля царизма. Образувано е Временно правителство. Министър-председателят Керенски още през 1912 г. влиза в масонска ложа, а от 29 члена на неговото правителство 23-ма са масони. Третата революция на болшевишката партия побеждава през ноември с.г. и установява диктатура, която продължава 74 години. Има достоверни сведения, че водачите на болшевишката революция – Владимир Улянов (Ленин), Леон Бронщайн (Лев Троцки), Анатолий Луначарски и др., не само са платени германски агенти, но заемат високи постове в тайната масонска йерархия. След Октомврийската революция масонството в Русия продължава своята дейност легално до обявяването му за забранено през 1940 г. Същото е извършено и във всички страни от комунистическия лагер след 1944 г. Тази забрана всъщност подражава на табуто, наложено върху масонството в нацистка Германия през 1933 г.

След 1989 г. масонството в бившите комунистически страни е възстановено и развива активна, предимно благотворителна, дейност. Мнозина от българските политици, бизнесмени и културни дейци членуват в ложи или в парамасонски организации като Ротари клуб и Лайънс клуб.

[редактиране] Двете големи схизми в модерната история на свободното зидарство (1753 и 1877)

Тези събития водят след себе си трайни последици в развитието на Братството до наши дни. Първата дата ( 1753) е свързана с разделянето в Англия на така наречените "Модерни" и "Стари". "Модерни" са наричани привържениците на Великата ложа на Англия, основана през 1717 г. , а "Старите" са група отцепила се от гореспомената ложа, която през 1753 г. създава своя собствена Велика ложа, конкурентна на първата. Този конфликт е преодолян през 1813 г., когато двете велики ложи постигат споразумение, в следствие на което е създадена Обединената Велика Ложа на Англия.

Второ голямо сътресение Братството понася през 1877 г., когато Великият Ориент на Франция изхвърля формулировката за вяра във В.А.Н.В. (Великия Архитект На Вселената), като задължителен принцип за приемане в редовете на свободното зидарство, намиращо се под нейната опека. От този момент нататък, атеистичната насоченост на ложите работещи под нейно ръководство е противопоставена на деистичните привърженици на Великата Ложа на Англия.

[редактиране] Допълнителна литература

Георгиев, В. Масонството в България. С., 1986.
Богданов, Ив. Синовете на вдовицата. Масонство и масони. С., 1994.
Аврех, А. Я. Масоны и революция. М., 1990.
Николаевский, Б. И. Русские масоны и революция. М., 1990.
Иванов, В. Православният свят и масонството, С., 1994.
Лейтон, Л. Дж. Эзотерическая традиция в русской романтической литературе. Декабризм и масонство. СПб., 1996.
Берестов, А., йером. Числото на звяра. С., 1998.
Вернадский, Г.В. Русское масонство в царствование Екатерины II. СПб., 1999.
Гордин, Я. А. Мистики и охранители. Дело о масонском заговоре. СПб., 1999.
Недков, Д. Третото хилядолетие на масонството. С., 2002.
Господинова, М. Богоборците. С., 2004.
Yates, F. The Rosicrucian Enlightenment. London, 1975.
Stevenson, D. The Origins of Freemasonry: Scotland’s Century, 1590-1710. Cambridge, 1988.
Jacob, M. C. Living the Enlightenment: Freemasonry and Politics in 18th Century Europe. New York, 1991.
Jacob. M. C. The Origins of Free Masonry: Facts and Fictions. Philadelphia, 2006.
Vaughn, W. P. The Antimasonic Party in the US, 1826-1843. Lexington (KY), 1983.
Whittemore, H. History of Masonry in North America from 1730 to 1800. Whitefish (MT), 2003.
Gayot, G. La franc-maçonnerie française. Textes et pratiques (XVIII–XIX siècles). Paris, 1991.
Chevallier, Р. Histoire de la franc-maçonnerie française. Paris, 1994.
Мирчев, М. Масонството и неговото отношение към християнството (магистърска дипломна работа). Научен ръководител архим. доц. Павел Стефанов. Шуменски университет, катедра Теология, 2007.